Тринайсет сряди още... и е Май!
Броих ги три пъти на календара,
а до тогава – топъл липов чай
и няма да го видиш аптекаря!
Сега вали и бяло е навън, ...

Простаците – проказа, язва,
лустросани, със силикон.
Наивник някакъв – доказва,
че има бъдеще. Галфон!
А в джоба има само дупка ...

Обичам да гърми!
Защото е страшно…
Защото е тъмно. Защото ще вали.
Обичам да вали!
Защото е тъжно… ...

Здравей! Аз много бързам, но
Имам друга, по-красива
На нея, много и отива
Да носи шал в мойта зима.
Имам друга, по-щастлива ...

Поглеждам се в огледалото и се питам
коя съм аз, с кого съм в ритъм
и кой е моят образ днешен
душата си на възли сплитам
и търся те във тях нелесно. ...

...
Искам да играя в дозата безспирност
на пухкавия сняг....
Как да вмъкна своята реалност
в този телевизионен свят?! ...

Поезията е като стъклени мечки, които се оглеждат в своя автор и своите читатели.
Поетичният изказ търси свои форми и методи за отговаряне на въпросите, които изкуството като цяло си задава и отговаря според индивидуалния уклон на твореца. Поезията пази своите тайни и вечните въпроси понякога остава ...

Не искам да си спомням за съдбата,
достатъчно живя си вместо мен.
Посядам вечер тихо на луната,
там вятър не зимува изморен.
А тук е стръмно пусто и безлично. ...

The voices

Шосето се виеше пред погледа и като змия, рядко се виждаха други коли. Колкото повече се приближаваше към селото, по-пусто ставаше. Главата и бе като празен балон, а клепачите тежаха. Чувстваше само празнота - черна и тежка ... като мазут
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...

- Хубаво е да има средство, което да превръща престъпниците в почтени хора... Освен, изборите, де...
- Из фантастичен филм – „Извънземен! Дай да ти стисна ръката...“ – „Кой ти каза, че това е ръката?”...
- Реформите трябва да се провеждат нощем, когато правителството спи и не може да пречи...
- Има ...

Руските протести показаха - имат руснаците проблем с младежта. Голям проблем. Огромен проблем. Какъвто имаме и ние…
А той е – ИЗОСТАВИХМЕ ДЕЦАТА!!!
Руснаците да се оправят. За нас трябва да помислим.
Наистина – изоставихме децата. На училището, на улицата, на приятелчетата, на интернета…
Гледат и не ...

Моят най-добър приятел Снежко се нарича,
ала как да му покажа колко го обичам.
Че дори и много нежно аз да го прегърна,
топлината на ръцете ми в миг ще го погълне.
И от него ще останат моркова и шапката ...

Защо не пишеш нищо там,
където виждам само аз.
Мълчиш ли, през деня, съм сам.
Пиши ми, мила, всеки час!
Пиши ми искрени слова, ...

Имам стая метър на два
и легло с пробита пружина.
Хлебец сух и постна храна,
куче вярно - стара дружина.
От април до ноември живея, ...

Прозорците , сковани от мълчание
посяват зимни теменуги.
Стопявам с длани старите желания
и дланите ми стават груби.
Сега е зима, ала не е бяла. ...

Ултимо - Ти си всичко това
-------------------------------------------------
Autori: Niccolò Moriconi (Ultimo)
-------------------------------------------------------
Автори: Николо Морикони (Ултимо) ...

По идея на Винченцо Мисана
Жените са като молците.
Хранят се с времето на мъжа!

Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...

I tune in to the insanity
of the world around me.
A true beacon of profanity
where nothing’s meant to be.
Illusive thoughts rage all around, ...

Утринна Любов
Когато се събуждаш сутрин рано,
а до теб лежи мечтата от съня.
Това е чувството вълшебно, голямо,
то е най-красивото чувство Любовта. ...

ЕЗИК
Звук,
сричка,
дума, реч…
Някак всичко ...

ПО ЯВОРОВ
Все
тези
свръхземни
въпроси, що ...

Тънка,червена линия,
проряза небето на моето съзнание,
потопи ме, някъде далече където,
е празно и пълно със знание.
Летящо килимче от рими, ...

Вървя по улицата пуста и мокра,
покрита с павета, напоени от дъжда.
Притихнала в своето безвремие, но не самотна,
отдала мислите си на спомена за града.
Там, на гарата, където видях те аз за първи път, ...

През тънките пръсти на хладната нощ
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час, ...

Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Да разбуди кокичета и туберози, да събуди пролетта
в ирисите ми кафеви.
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Корен да вкорени и калеми да присади, да разцъфне ...

Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...

Две котки спорят със снега.
Чудакът търси някаква си шапка.
Зад два прозореца тъга
потича денем на кристални капки.
Пресъхнали от взор очи ...

Вилемира
–Не отива на една дама да стои сама край огъня, не мислиш ли?
Големите тъмносиви очи се вдигнаха към мен и в тях като че се разгоряха още по-ярки пламъци от тези, край които седеше тя. Толкова много изящество, събрано в едно човешко същество. Не вярвах, че е възможно онези ужасни експеримен ...

I. Вик
Оскъднява Езикът ни,
чезне клетка по клетка.
И кънти в мен Паисиев вик:
"Българино, какво с теб случва се ...

Някога в едно китно българско селце живеел беден и отруден старец. Той носел името на Свети Петър. Всички го наричали дядо Петър. Той бил скромен и работлив. Човекът имал младо и красиво магаре с дълги, клепнали уши. Казвало се Ушко. Въпреки своята красота то имало лют характер. Било сприхаво и не и ...

ЖЕРТВАТА
Всяка жертва е безсмислена, освен ако не е направена за някаква по-висша цел.
Неизвестен автор
Церемонията трябваше да започне. Цялата огромна тълпа от тарашдукианци беше в трепетно очакване. Бяха дошли хора от най-различни краища на планетата. Всеки в очакване на види чудото. Издигането на ...

Опитай от ритъма на живота
Време без часове
Вземи си съвсем малко
Танци до полунощ
Сънища които ти носят ...

Когато лавина като перо те понесе
и не остане за теб ни дъх, ни небе,
тогава разбираш какво е мълчание
от зазидано в гърло сетно стенание.
И се заклеваш, останеш ли жив, ...

Не си тръгвай, Любов! Твърде тъмно е вън.
Вън вали. Нямаш хляб и постеля.
Кой ще бди над света в дълговечния сън,
който мене от теб ще разделя?
Измислѝ ми криле – да прегърна нощта. ...

Животът, сякаш скрит е във неделите,
и слънчево препича в понеделника.
Дори и свъсен, го намираш по терасите на вторника,
а в сряда примирен седи до тебе.
Животът, сякаш скрит е във разделите, ...

Тя е ненужна! Позорна! И грешна! –
там от най-бедния край на Земята.
Носи червило с цвета на череша,
и очила – да си скрие душата.
Ако изчезне от днес, никой няма ...