Не посягай! Не е време да скверниш тишината ми,
да нахълтваш със взлом,
не е време.
Аз отдавна живея в едно свършило лято
и сама си измислям проблеми. ...

СЕДЕМНАДЕСЕТА ЧАСТ
ПОСЛЕДНИЯТ ДВУБОЙ
Още слънце неизгряло, рано сутринта,
проскърцала протяжно желязната врата,
бил Патаран по нощница на царския балкон, ...

Ако днес си отново кръстовище,
а животът, озъбен те дърпа,
запокитва те в битки чудовищни
и светът сякаш пак е изкърпен
от тревожност, вина, колебания ...

-Щастлива ли си, детето ми?
Неочакваният въпрос ме извади от унеса ми. Напоследък се самовглъбявах доста често. Обикновено в компанията на членове от семейството на Чакърови. Чувствах се неудобно сред тях, а ме мъчеха десетки въпроси.
Къде е дъщерята на Чакърови? Защо всъщност са ме наели? Какви ли ...

И спомняш ли си в оня нощен ден –
Ноември, дъжд се сипеше с галони.
Ти седнал беше в 83 пред мен,
а тя до теб бе седнала и ти говори.
И слушаше я с любещ интерес, ...

Събуден, като стар самотен вълк,
отърсил козината от листата,
попадали по прашния му гръб,
в ноември се надигна топъл вятърът.
И както слънце грееше, с дъжда ...

Останах без думи..
Вече всичко ти казах..Макар и на ум..
Когато всъщност те срещнах,.. те,..
боязливо, направо..страхливо..
се плъзнаха по крака ми.. от там тротоара, ...

Веднъж, като се скитах из Банкóк,
препънах се - и кръста ми се схвана!
За кратко ме удари силен ток,
а болката, бе страшна и голяма!
Препуснах към хотела на мига, ...

Късната есен не е красива
има нужда от повече грим.
Оголени клони, сухи треви, студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан безцветен килим
и в очакване снежните преспи да скрият видът, ...

Господи, колко те ревнувам..
Досущ като сериен убиец.
Направо ураган!
Когато задуха силно вятърът.
Когато дъждът те завали ...

Сърцата полудяват, в транс - със жар
един към друг политаме... Стрелите
е време да са златни, да са дар
необяснимо щедър за душите.
И ето - срещат се в нощта очите ...

Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години, ...

Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата? ...

Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...

Всичко се обърка от година.
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица. ...

Мълвата е велика,
мълвата е без думи
да паднеш във реката
подсечен от куршуми.
Мълвата е всевиша, ...

Не съм и очаквала, че един ден ще стигна дотук...Но ето. Водопадът от сивота се излива върху мен. А как само ми липсва онази красива илюзия, стопляща съзнанието ми...
Останах там... сред полята от слънчогледите на любовта. Онези жълти цветя, които толкова обожавах. Може би е време да оставя вятъра д ...

Претакам си зелето и ми щукна идеята, че е добре да подразня приятелите си с тази традиция. Очаквах, че мнозина от тях няма да се сетят какво може да означава снимка на една канелка, розова струя и кофа отдолу. Оказа се, че българските гени сработиха моментално. Май най – много екзалтирах една моя п ...

Есен, време за размисъл...
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?... ...

Аз отдавна престанах да искам.
Беше време, когато болеше.
Не петаче, в юмручето стисках
своя смях, който звънко летеше,
щом го пуснех на воля... Но днеска ...

Докоснахме ръцете си и ето,
сърцата ни потръпнаха в очакване...
Какво ли в същност е съдбата?
Да се изправиш тъй във вечността.
Да вдъхнеш смелост ти във есента. ...

Разбито съм. Говоря си само.
А всъщност викам, но съм все нечуто.
Не съм сърце, а непрочетено писмо
пулсиращо във сЪлзите на шута.
Разпадам се, тъй както листопад ...

Тежък характер, зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.
Кой бил почесан – на грешно место̀ ...

Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли. ...

Човек
По малко вярвам и във Бога –
от Сатаната се страхувам,
но в тяхната „реалност“ мога
съвсем добре да съществувам... ...

Почне ли властта да въвежда ред – настава такъв бардак…
хххх
Как да съчетая: „Не се занимавайте със самолечение!“ и „Места в болницата няма“?
хххх
Прибира се мъжът – бая леко пийнал. Махва с ръка на въпросите на жена си, хвърля палтото, взема телефона и влиза в банята. ...

Тържествено за Есента...
Стихиен вятър сви внезапно,
из клоните се омота́
и до Безкрая и обратно
със грация се извъртя́... ...

Не знам защо се сетих. За кораба, не за филма. Макар че и там има доста за размисъл – разбира се, ако човек спре сълзите и сополите и задвижи мозъка.
Но сега по темата. „Титаник“ – грамаден кораб, символ на човешкия прогрес. Още при строежа му хората са привлечени от широката реклама, вестниците пъл ...

Искам да съм твоят вожд
в най-лудата ти нощ,
когато
във лунно злато
си облечена, ...

Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...

На мен като ми кажат „черен петък“, разбирам „петък 13-ти“, „лош късмет“ и други подобни хубавини. Обаче, за да сме в крак с времето, този хубав израз вече значи едно – намаления (дали само в съзнанието на продавачите, или истински, е тема на съвсем друг разговор). Така де – какво си търсят хората н ...

В очите ти - радост изгрява,
като в душата на малко дете
и в плен на волното море ще остана,
стига в тях да се вгледам добре.
От усмивката ти, няма спасение ...

Поглеждам те и пулса ми ускоряваш,
всички мисли като луди летят
и в телата пожари разгарят —
готов ли си да ги потушим?
За теб планини и океани ще премина, ...

В едно далечно минало живял един принц на име сър Ричард в кралство Нике[1]. Принцът бил висок и снажен, с тъмни очи и с непокорна кестенява коса. Той бил прочут в своето кралство с неговата щедрост и храброст. Въпреки че бил престолонаследник, той живял в самота, тъй като все още не бил открил исти ...

Разкъсвам с дъх студения разкош
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг, ...

В тази нощ луната си отива, бронзово мъгливо.
Лъчите се протягат мълчаливо, в кометен блясък
назад като раците ще тръгнат.
Небето звездно палто облякло, а е толкова
безплътно със Серафим кръпките зашиват. ...

/Песен за Дун и Сюе из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Повлече вятърът листа заспали,
затули ги в дланта си и запали
огнивото от кремък на комина,
обви се в облак димен – и замина. ...