За няколко седмици светът се промени. Градовете и селата изведнъж опустяха. Настъпи пролетта, но зимата не изчезна от душите ни. Животът постепенно утихна и сякаш замря. Неколцината движещи се по улицата хора, заприличаха на призраци - прикрити с маски и отбягващи един друг.
В последните няколко сед ...

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.
Вярваме, че всичко е възможно да се случи.
Гост неканен от прага можеш ли пропъди,
щом самият Бог за него вратите е отключил?
Едва помислила, дори видяла, че пролетта ...

Като достолепна личност
на гише се наредих
да получа своя нов
документ за самоличност.
‘Според новата програма ...

Не те харесвам
но те обожавам
макар да е клише
признавам:
за мене си прекрасна роза. ...

И не звездите са далеко
Защото стъмни ли се аз ги виждам
Не пречат облаците на небето
До дъха ми да достигне
Но пречи разстоянието, ...

Пролетен дует
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак... ...

За Огъня и за Страстта...
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...

И днес е като вчера,
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...

В поле зелено с тъжни макове
и развилнени пеперуди
пристъпвах боса, нереална
и търсех своите заблуди.
Прикрити в корените на жита, ...

Обикновен мост. Над река Марица при остров Адáта. Е, не чак толкова обикновен, защото по времето на Римската империя някъде тук е пресичала Виа Милитарист. Почти четвърт век минавам по него, за да отида на работното си място. Така година след година започнах да го наричам "моят мост". Колегите се ше ...

Коприва си засял. От сорт- болезнен
И парещо, до болка, ме докосваш
В мрака на връхлитащата есен,
Студът си вкопчил, с нокти, във живота.
И не че не желая да те няма. ...

Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985

Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни, ...

Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...

Про-кобата на вируса се разширява. И ето още поражения...
Барабанът
пак
бие!!!
Атака… ...

Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.
Скачат котките, сребърни мрежи, ...

Добротата не е титла. И хората, които я носят в сърцата си не се нуждаят от поклони до земята и фалшиви усмивки. Не се дава по наследство и не се учи с годините. Добродушният човек е този, който живее с мисълта, че е допринесъл за това, някой да се чувства по-добре. Прави го безкористно. Без дори да ...

Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...

Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...

Идиот си ти
Но пак ми звъни
Така ще те наредя
Че чак ще тя насоля.
Тъп ли си не знам ...

> За твойто тихо идване, което
>
> все още в мен отеква като гръм,
>
> за даденото и назад невзето, ...

– Дядо, дядо, я кажи, колко слънцето тежи?
– Слънцето тежи една луна и милион звезди:
всяка нощ се бори да изгрее сутринта,
та светът да има топлина и светлина!
– Дядо, деденце, кажи, вятърът дали тежи? ...

Като знам, че други ръце те обичат,
как лъжливо докосват твоето лице;
как устни в безкрайността се вричат,
...а как се пръска моето сърце?!
Като знам, че страстно те прегръща ...

Опитах се, ала не те забравих!
Не се забравя като теб жена!
В сърцето образа ти аз оставих,
и твоят глас във моята душа!
Смехът ти още в нощите ме буди ...

Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...

Седма година тебе те няма,
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...

Художникът рисуваше... със патка...
Критиците изпаднаха в възторг –
Възпяха нестандартната му четка,
щурмуваха го фенки полк след полк...
Те всички идваха да видят ...