Сложих знамето, излязох, погледах…
Моловете пълни, кината също, заведенията и пазарите… Само не трябвало да се чества Освобождението…
Заради коронавируса, дето го няма у нас…
Всъщност, причините са две. Премиерът го няма – зает е с ибрика в Анкара. А за някои е добре по сталински – има празник, имат ...

Не се страхувам от това какво изпитвам,
а от това как ще приключи всичко това.
Така че, ако приключи така,
както се страхувам
Ще се видим от другата страна, скъпа моя ...

Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини ...

И имаме дом и Родина – България
лозята, житата и алени макове,
Балканът, хайдушки и спомена, стария,
и скрити по ракли са лъвските знакове.
Живеем по странство. Менят се народите, ...

Последна композиция от първия ми инструментален албум.
Очаквам вашите обобщаващи коментари и препоръки за евентуалното му издаване в България.

Нощем, когато
мечтите се разхождат
по тъмните ъгли
на спомена
в пълнолунието ...

И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...

Отказвам се.Предавам се.Финита
на всяка съпротива и съмнение.
Издигам бяло знаме на зенита.
Без грам алтернатива и брожение.
Превзета съм. И присъединена. ...

Пет века бе далече
от своя велик път,
че загуби свободата си мечом,
че потисници терзаеха ти духът.
И ето - ти отново се изправи, ...

Събирам бури, туй е мойта карма
и все се хвърлям, да ги овладея.
Едни – приемат го за дивна дарба,
а други – не престават да се смеят.
Но аз не се предавам, пак опитвам – ...

Обичах да рисувам коне и голи женски тела. Правех го като дете, после и в армията. Студентските ми години не бяха продуктивни, като изключим рисунките с цветни химикали по телата на колежките ми, които не смееха да се татуират, но вършеха с мен къде по-смели неща ... Страстта ми се върна, когато зап ...

„Как да ти кажа,
че мене остави и
в мрак ме удави?“
„Как да ми кажеш,
че мене забрави и ...

Магия?! Ех, каква човешка драма!
Пийни си чай от женско би́ле лудо.
Филия хляб, каймата – двеста грама,
да видиш що е то принцеса – чудо!
От рицаря ли? Копие остана! ...

My dear, do you know what is like to be a helpless man?
I never liked to be, but now i am.
Troughout my life i tried to give the best i can,
it only turned to be in vain.
Will you allow me to manifestate the helplessness i feel, ...

Ех, ти, приятелю, къде ли си живял,
че още вярваш и в принцеси, и каляски.
Животът тъжен, но сапунен сериал,
на кръв и сълзи знай тълпата ръкопляска.
И всеки принц накрай оказва се плебей. ...

Вярвай ми,
не исках да съм
любовник за уикенд,
дай ми само още ден,
за да те нарека ...

Наближава Великден - възкресението. Символът на възраждането на природата. Очакваната пролет. Новото начало. Краят на зимата. Светлина, синьо небе, птици.
Мразя поповете. Може би заради черните дрехи. Може би заради това, че сестра ми изяде един шамар от един поп. Как звучи само? Шамар от поп.
Като ...

Крачех по нажежените тротоари на юлска Варна, зомбиран от жегата и високата влажност. Ризата лепнеше по гърба ми и на първата сянка поспрях да поема дъх. Ветрецът ме поохлади и пред очите ми просветна, точно за да видя странна гледка: Насреща ми се движеше мъж, облечен крайно неадекватно за горещия ...

Оказва се,
че добре познатата фраза —
„И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война.“ —
може да се поднесе в рамка на „хайку“ :
и най-лошият ...

Георги се прибра скапан от работа. Беше направил лек гаф, за което шефът му го смъмри. Това се отрази на младия мъж и остатъкът от деня му беше крив. Но лошото настроение не го остави и вкъщи. Изкъпа се, хапна набързо и се опъна пред телевизора, сменяйки 3 - 4 канала.
- Само простотии по тази телеви ...

Какво е щастие ли? Не мога да съм сигурна...
Може би да изпиеш първата в живота си Маргарита, отвратен, а после да опънеш още три. Приятел да ти подаде в ръката запалена цигара. Да те събужда аромат на билки и морска влага; някой да блъска по вратата ти в пет сутринта, за да посрещнете изгрева заедн ...

Спъвам се в сърцето си. Фатално.
Боли като ожулиш глупостта му.
Свикнах. Все съдрана ходя. Бавно
Боли ме само някаква си рана.
Безумие ме дави в тишината ...

Все някой ден създание космично,
ще се родя. Вселена си създавам.
Обидите не ще приемам лично
и лесно, много лесно ще прощавам.
Все някой ден, простила всяка грешка, ...

Индила - Тичаш, тичаш...
Mais de lui
Ne néglige pas ta vie, c'est pas face au pire
Tu joues, tu ries, tu te sens fort
Ralentis ...

ГЛАВА 9
СЪБУЖДАНЕ
Когато се събудих, беше вече светло. "Защо вéстите* (*вéсти - жени, които могат да ведат, т.е. да знаят нещата отвътре) не ме извикаха да посрещаме слънцето?", - помислих си аз и погледнах към техния лагер. И, о ужас - палатките ги нямаше. Не може да бъде, сигурно се шегуват с мен. ...

* * *
Изыде сеятель сеяти семена своя
Свободы сеятель пустынный,
Я вышел рано, до звезды;
Рукою чистой и безвинной ...

Ти идваш винаги като април -
усмихнат, лековато влюбен.
След стъпките ти не остават и следи,
а никнат минзухари развълнувани.
Със теб нахлува удивително небе ...

Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: “Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ...

би трябвало да сме щастливи
след такава нощ
щастливо-уморени
по подкръжените очи
би следвало ...

Диптих
1. Битиѐ...
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...

Напасваме се с живота -
той с мене, аз с него.
Строя кули от илюзии,
а после безследно изчезват.
Разбира се трябва познаване. ...

Неравностите са остатъци от бурите,
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...

Смешно е да се правя на поет.
Това което искам да изкажа
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.
Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна, ...

В кръчмата
... от толкоз кръчми по света –
как точно моята улучи?...
– Случайно тука ли влетя,
илѝ те Дяволът подучи?... ...

Това небе неистово ме блазни
със свойта широта и цветове.
О, Боже, явно тук съм не напразно –
миг волност вкусвам, чист от страхове!