Днес прошка не можах да си взема,душата така ме боли,за неотдавна минало време,как целувах ръка през сълзи.
И със бяла халва и погача
И смирено до болка сърце,свойте родни почитах и поемах уморени ръце.
Поклон до земи днес ще сторя за всички,които загубих,с благодарност и обич ще моля за прошка,потр ...

ЗА ЖИВИТЕ
Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме ...

Усещане за буря...
През облаците побеснели
проблясват слънчеви камѝ
и над вълните посивели
импулсна светлина ръмѝ... ...

Планините, някак гордо извисени,
носят си величествено бремето.
Но понякога и те са победени
от капризите на времето.
Приятелите, като планините ...

2020/ March03
И сега накъде?
Случвало се е на всеки. Вървиш през гората, стигаш до място с кръстосани пътеки и веднага изниква въпросът: Сега накъде? Чешаш се там, където не те сърби, гледаш посоките на срещналите се пътеки и накрая избираш една от тях, но тръгваш по другата. Е, поне с мен е така. И ...

Моя, любов! Моя прекрасна и тайна, любов! Моя безумна и трудна, любов!
Моя, любов! Моя изгаряща и луда, любов! Моя тръпнеща и тъжна, любов!
Моя, любов! Моя усмихваща и нежна, любов! Моя луда, красива, любов!
Моя, любов! Моя усмивка, сълза и желание! Единствена моя, любов!
Моя, любов! Мое настояще и ...

Засуши се, земята се напука
като изпратено от Господа проклятие.
По пътя клати се една каручка,
селяк попържа своето зачатие.
Търпи селяшкото сърце, очаква ...

Мартин Браун бавно се отправи към столовата. Чуваха се гласове, подрънкване на посуда и по носа го удари миризмата на пържен лук и месо. Беше гладен, но не очакваше яденето да е вкусно. Тук, в пандиза никога нямаше хубава храна. Както в болничен лазарет е - набързо приготвена храна, гадна и еднообра ...

***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...

Усмихната, година след година
старостта рисува по лицата ни,
извайва гримаси от глина,
и сводничи на самотата.
С харем от спомени тя скита ...

Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова ...

Докосваш ме,
крила на пеперуда
прегръщаш ме,
най-нежната стихия
телата ни ...

През живота си съм прочела много романи,в които винаги любовта побеждава и всичко завършва щастливо. Всеки накрая е щастлив, обичан и прочие. Разбира се,за мен тези истории бяха напълно измислени и не ги харесвах. От Мистър Дарси до Хийтклиф всичко това ми изглеждаше скучно и преувеличено докато не ...

Магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.
Йордан Радичков
Вдъхнових се на пазара –
каубоят беше там.
Крантата си бе подкарал, ...

Ще се будя,
ще галя спящото ти тяло,
а благата му кожа ще настръхва ...
Когато секва ти дъха,
ръката ми ще ляга на гръдта ти, ...

Истините се разпадат почти винаги
oт логиката на неспокойните ни мисли,
като едно неестествено изгасване
на фона на денонощните ни изблици
и проблясват изведнъж в затъмнение, ...

Няма да се запиша в школа по танци.
Привечер е страшно - бездомните кучета
чакат на спирката - ненаяли се с огризки
от бързи закуски и изпросена милост.
Няма начин да ги прогоня с ритници по хълбока, ...

В Обратната Безкрайност
на Началото...
В Обратната Безкрайност на Началото
и незабравеният допир на телата,
днес търся знак от Онова, останалото -- ...

Поручик Галицин...*
Поручик Галицин раздайте патрони,
корнет Оболенский налейте вина –
отново в атака летят ескадрони,
отново шрапнели раздират нощта... ...

Аспаруховата бяла връв
обагрила се някога в червено
и поляните зелени по средата оплискали се с кръв,
и три лъва ревнали през вековете и опазили го непревзето и неопетнено!...
*** ...

C` EST LA VIE
ТОВА Е ЖИВОТЪТ ( C`est la Vie )
( песен )
Пролетният вятър ме залюби,
но си тръгна. Знам ли го къде?! ...

Да въртиш педали бързо
и със вятъра отвързан
смело ти да полетиш,
пръв за да се поздравиш
в състезание, е славно. ...

Аз вярвам във всичко, дори и във Бога,
макар че не чува ме, все си мълчи.
Аз вярвам, че утрото даже дъждовно
превръща се в слънце, защото си жив.
И вярвам, че утре почтено ще мога ...

Много е странно това чувство. От онези – странно хубавите. Усещаш, че само след секунди животът ти ще се промени. Летиш, а нещото все още не се е случило. Всичко се крие в емоцията. В това, което се е зародило в самия теб, преди още да е посято.
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...

Сложих знамето, излязох, погледах…
Моловете пълни, кината също, заведенията и пазарите… Само не трябвало да се чества Освобождението…
Заради коронавируса, дето го няма у нас…
Всъщност, причините са две. Премиерът го няма – зает е с ибрика в Анкара. А за някои е добре по сталински – има празник, имат ...

Не се страхувам от това какво изпитвам,
а от това как ще приключи всичко това.
Така че, ако приключи така,
както се страхувам
Ще се видим от другата страна, скъпа моя ...

Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини ...

И имаме дом и Родина – България
лозята, житата и алени макове,
Балканът, хайдушки и спомена, стария,
и скрити по ракли са лъвските знакове.
Живеем по странство. Менят се народите, ...

Последна композиция от първия ми инструментален албум.
Очаквам вашите обобщаващи коментари и препоръки за евентуалното му издаване в България.