Едно кавърче на Пърпъл с моите бойни другари от съпротивата.

Мило мое дете,
с теб във мене расте
нов човек по-уверен,
по-добър, благоверен.
Ваеш с твоите пръсти, ...

Ще бъда с теб, макар и да те няма,
ще те измисля, ако ти не си до мен.
Красива си – жена чаровница голяма,
явяваш се в съня ми, ти си, друга няма!
С коси от злато, буйни като водопад, ...

Не ми се чака и не ми се тръгва.
Не ми се взима никакво решение.
И цялата история недъгава
във мене буди само отвращение.
Не си прави труда, излишно е, ...

Вече е тъмно...Светнаха осветителните тела в салона и танците продължиха...Свидна видя загубената си панделка близо до вратата, върху шкафа със забравени вещи. Когато я взе, с благодарност към човека който я беше поставил там, вратата се отвори и се показа първо малък по размери, черен бандонеон...н ...

пета колона —
което държава е —
се изличава

Какво е казал змеят людоед?
,,Послушат ли ме, всичко е наред.
Вода ще пускам, само по лъжица,
но искам всеки ден една девица!"
Монолог на Девицата ...

Скрита в облаци черни и зимни,
по небето, беззвездното скита
Луна вълча, за пролет петимна,
хищен вятър следите замита.
Тихо стенат дървета, сиротни, ...

Музика: Румен Спасов
Текст: Виктор Самуилов
Аранжимент: Ме6
Китари Румен Спасов и Ме6
Една непретенциозна песничка на Румен Спасов. Текста е от 80 те години на ...

Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана - ...

Ах, твоите очи безкрайни,
мен да ме зоват във вечерта.
Мислите ти чудни, потайни
да ни заведат на брега.
Брегът на щастието за двама ...

Ако не умра днес, ще умра утре, ще умра вдругиден, все някога, ще умра...
Ако не простя сега и веднага, няма да простя истински нито утре, нито вдругиден, никога!

Здравей,
среднощни приятелю!
Какво правиш тук,
не те питам!
В главата ми, ...

Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси, ...

И днес е минус двадесет и три,
две седмици снегът не спира.
Пързалки светят. Още от зори
със две гребла отвън шофирам...
Върти на място, рие като бик ...

Дали се прекръсти с надежда Земята,
изплакала мъчно окапал живот
с отлитащо ято на птици, когато
милее за тяхната вечна любов?
Дявол ли спретнал е празника тука ...

В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но ...

Ето, Мимето пристига
Ах, каква е тя игрива !
Тя е архитектка
и на всеки тя ще види сметката
Ама, иначе е тя забавна ...

Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама. ...

Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.“ Зигмунд Фройд
"Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме." Може би това е едно от най- правилните неща, които някога някой е казвал!? Преди да от ...

Ще те заключа в глътката вино.
Ти ли сложи в него черен пипер?
Пáри в гърдите жар и е горчиво.
Изчезва ли от огън тежък хабер?
Тежи на сърцето, сякаш прокоба, ...

Там някъде,
където се пресичат пътищата
на Спомена и новата Мечта
и миговете като огнени фенери светят
до портите на вечността... ...

Сън ли всичко е било?
Търся под небето кът...
Две-три капчици "Мерло"...
Клена с тънко е стъбло,
трепка с листи в сладка смърт... ...

18.01. 85 години от рождението на Дамян Дамянов.
ВИК
Бягай! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл! ...

Той е тъмен.
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж ...

Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ...

Терзае ме странното чувство,
че и Чалгата май е изкуство. :-)
----------------------------------------
Имам си аз една
мила хубава жена. ...

Пусти опустели
гъсти коренища!
Как са ме подпрели,
ей така - за нищо...
Искат да остана ...

По поляната
на сънищата вървя.
Сърцето ми,
дори заспало е...
Душата ми крачи ...

Ich habe keinen blassen Schimmer
wozu du meine Verse brauchst,
denn dein Talent scheint hell und flimmert,
umsonst quälst du dich nur und schlauchst.
Lass mir mein Plätzchen unterm Himmel, ...

Загрижена нотка изскочи
от дума, неползвана скоро...
Дълбоко у мен заклокочи
забравеното в много хора...
Докосване. Поглед. Безкрайност. ...

10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...