Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...

Откъсвал ли си листчета от цвете,
отчаяно оставяйки едно?
Поисквал ли си някога да пратиш,
тъжно, неадресирано писмо?
Живял ли си във тишина затворен? ...

Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...

Да можех да стана сутрин
под слънце юлско, греховно -
с весла на лодка забързана
да тръгна без бряг, произволно...
Без вихър бурен в платната, ...

май е и любов
пречистваща цъфти и
душепрелестѝ

Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано ...

Когато съм на три по сто
и няколко салати,
не питам никога: - Защо,
край мин светът се клати?
Тогава много съм засмян, ...

Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...

Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...

Нека безбрежното море,
тази наша любов погребе!
Вълните му да носят надалеч,
безнадеждният, горящ копнеж!
В дълбоките сини води, ...

В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...

Пристигне ли май,
светът става феерия
от пъстри поляни
и танц на цветя.
С дъх на рози и люляк, ...

Страдай тихо, без да вдигаш шум.
Празнично надигай празна чаша.
Брой секундите без звук, наум.
Сетният куршум е в патрондаша.
Прелистѝ из стария албум. ...

Слънцето изгрява в синевата,
за него всеки ден се борим.
И тежка е за народа ни борбата
и нека сърцата си отворим
за лъчите му, за хубав живот. ...

Май съм!... Във годината надничам..
Толкова съм устремен!
Гоня април, бързам да дотичам,
той е вече уморен!
Във торбичката си нося много радост, ...

Зад стъклото огледални истини
пазят съвестта.
И прозират в сънища измислени
чар и доброта.
Огледален образ. Зад стъклото - ...

Защо се изправи пред всички и с пръст ме посочи?
Капе мълчание, в срички, с коварни въпроси.
Стиснах гласа си в юмрук, да не тръгне с крясък
Тук добротата е кът, а вините са влакът,
Дето потегля напред, по неравните релси ...

Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса? ...

Страх
Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навиц ...

неизчислими
са благàта
и неподвластни
на парàта
неизброими ...

След седем годишен брачен съюз, те все още успяваха да правят задоволителен секс. И сега след секса, двамата запъхтяни, запалиха по цигара и заговориха.
- Имаш ли нови идеи за разкази – попита той.
- Имам…например, двама души, Той и Тя, в един хубав ден като днешния, си говорят. Той ѝ признава, че о ...

Да си бъдеш у дома при мама,
удобно и уютно да се настаниш,
да си облечеш старата пижама
и с мириса на детството си да заспиш.
Да чуеш стъпките на татко, ...

Крака, бедра, а между тях
аз бях!...
Каква наслада и какъв екстаз,
а между тях - аз, аз -
Каква прегръдка и какъв късмет, ...

В трънака ли съм още? Изподрани
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани, ...

Огледай се в очите ми. Сега.
Безплътен, без ръце, с душа до голо
Без допир, и без устни. По тъга
Само мисъл, глас, копнеж, тревога...
Огледай се в очите ми. Сега. ...

Мария съм, но от Магдала.
За някои съм долна блудница.
За другите - не съм живяла.
И двата вида са за в лудница.
Обичах го. И той възкръсна. ...

тихо се сипе тъгата във мен
мълчи и тревожно се вглежда
захапва ме силно
до кръв ме държи
и не дава да дишам спокойно ...

Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...

Разходка в Ада
За мен приключи всичко на земята.
Сега ще плащам свойте грехове.
Ако във Ада дават и салата
с ракия, значи там ще съм добре! ...

ПРЕОБРЕЖЕНИЕ
Душата ми бе притеснена
натъпкана бе с мисли зли,
и в хаоса неподредена,
ми носеше безброй беди ...

Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...

Мъж със маска до очите
и жена – и тя така.
Среща в парка под върбите,
някъде през пролетта.
Запознали се във Нета, ...

Този разказ написахме заедно с едната ми дъщеря Елена Минчева и участвахме н регионален фантастичен конкурс. Естествено на олимпийския принцип, за участието. Но това съвсем не означава, че разказът е лош!
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъ ...

И без път аз ще дойда, море!
Всеки спомен е мост от копнежи.
Раковина, наместо сърце
най-щастливото лято ми сложи.
И където да ида - си с мен. ...

Да си „наречеш“ – Любов!...
Измислих я...Създадох я от нищо
и влюбих се във образа ѝ сложен!...
Загаснал огън стъкнах в пепелище,
но щом е моя: Ореол ѝ сложих... ...

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
Потъвам все надолу, ...

Отдадени на бъдеще незнайно,
Държа аз смело твоята ръка.
И всичко що е тъй омайно
Води ни към вечността.
Пътища далечни уж един от друг разделят ни сега, ...

Тюлипландия
(Пролетна кралица)
В едно от тях познах те!
По гласа, по червилото,
което слагаш, ...