Сънят
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си.
Той се бе скрил в една с ...

Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тик ...

Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко ...

Бялата жилетка / по действителен случай/ Втора част
Беше лятото на 1979 година. С малкия ни син, Максим на 4 години, бяхме в началото на август в нашето село.В двора ни растат много дървета. През август берем сливи.Когато си тръгвахме за Шумен, набрахме в едно кашонче от тях и се приготвихме за тръг ...

Един ден те срещнах
и те попитах къде отиваш.
На ухото ти тихо прошепнах,
Как устни хубаво присвиваш!
Ти само моя си, само моя! ...

To write is just a joke (or so I've heard)
You scribble for nothing all day.
For whom? To this day I have learned
that readers are hard to attain.
You may have the wit, the verse ...

Вечер...4
Духал толкова отдавна –
вече Вятърът ще спре...
Огнен лъч ще мине бавно –
над смълчаното море... ...

Не пътеки – мостове градих,
от копнежи, блянове, мечти.
Почти завършени ги разруших,
из основи рухнаха почти.
Прахоляк от руините прехвръква, ...

Укротих се след чувства пенливи,
пълноводни, и буйни, и пролетни;
след измамни, за кратко щастливи,
отлетели младежки любови...
Укротих се след летни надежди, ...

***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...

Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...

от на сърцето
гледна точка — мир и обич —
без отсрочка

ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...

Когато някой умре, се превръща в светлина – там, откъдето...

на Емо
Приюти ме, Тъга, приюти!
Нека в твоите скути да седна.
Виж, сълзата ми още блести...
Ти познаваш я... не е последна. ...

Не гоня вече вятъра лудешки,
не чакам чудеса под дъжд и в сняг.
Не ме отчайват власт и чужди грешки,
не ме примамва илюзорен бряг.
Аз вярвам в теб и ти си моя знак ...

Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ...

Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...

Намерих те едва, когато
съвсем не ставах за обичане.
И сбрал душата си във птиче ято,
в ръка – с перо за тъжни стихове...
Тогава исках да летя, безцелно ...

18.08.2019
Молих се на Господа....
Молих се на Господа,преди да се родя така:
"Щом трябва да съм се от други преродила,
щом редно е и неговите качества да наследя- ...

Изцапани са с пръст ръцете.
Земята им със семена е пълна.
На всяко семенце в сърцето
желанието за живот покълна.
То има собствен корен, ...

Научих се да си подбирам битките,
с глупаци спор? Това не е за мене.
Акули гладни, знам изяждат в плиткото,
наивници - с морето до колене.
За мен не съществуват шамандурите. ...

Прибирам се от работа. Както обикновено в автобуса е претъпкано, но все пак място имаше. Разполагам се на най-задната седалка, точно срещу прохода в средата на автобуса.
За да убия скуката на пътуването изваждам телефона си и се забивам в любимия си сайт. Пет минути по-късно вече съм потънал в разго ...

Скалите разбиват вълните,
момичета плитки плетат,
морето фучи и излива
пенливи води на брега.
Навярно си чувал щурците ...

Когато стрелят пушките и танковете,
пълзят в полето, тракат със вериги,
тогаз отлита към Небето Ангел
разплакан, тъжен, от душа обиден...
На тяло-слаб, възпитан не в казарма, ...

виждате ли инерцията колко е закръглена,
дайте път на клепачите
svetlamila (Светла)
Сляпа съм,
но зная, че това ми отива. ...

Еднотипен ли ми казваш, че си?
Еднотипен?
Че може ли еднотипна да е дъгата?
Аз знам, че ти си светлината,
но преминала през призма, ...

Утеха ще потърся в стих
Нощем спуснала ресници
под този лунно-звезден свод...
Трия влюбени сълзици
от нийде без да виждам брод... ...

нощ, кабаре
Мулен Руж или не
тежки завеси, кожен салон
пие сам, треперещ ,зад един пилон
а на сцената тя ...

... такива като нея Господ сам ги вае,
(когато е навярно в настроение)
С душа на истинска вълчица
и плът за грях. Без никакво съмнение.
Бурни дъждове по нея да се стичат. ...

С ВСИЧКИ НЕГОВИ ТАЙНИ
Търся стъпките на живота отминал,
вече скрити на забравата от прахта,
стържа ръждата, с пръсти милвам
всяка поникнала като цвете следа. ...

на монахиня Анастасия
С годините понесох много плява,
която ме приведе към земята…
Душата ми без време изтощават
горчиви думи като тежък камък… ...

ПЕРВОПРАВОСЛАВИЕ.
Дикое поле буйной травою заросло, много буйных голов полегло в пустоте времени, курганы лучше знают, как им грустить. Где тот край теперь, почему окраина, а не конец мира. Где бесконечная ширь степи, шумные реки, бескрайное море, высокое небо? Может это и есть весь мир. Никто не зн ...

От мерак
душата му подскача,
сърцето му
размахало е кърпа,
бързо ...

Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя. ...

Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...