Седя блажено на пластмасов стол, и в щастливо предвксусие наблюдавам кръгчетата лук, изпускащи дим от скарата. След сравнигелното литературознание и дескриптивната геометрия, печеният лук ми е най- любим!. Потоци ендорфин, допамин и серотонин клокочат из телесните ми вододели, а животът е прекрасен! ...

„Срещна я и сякаш го заля вода
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ...

Забравена от зверове и хора,
пътеката се вие в прахоляк.
Чешмичката пресъхнала на двора
до каменно корито – в треволяк.
На гаричката влакчето е спряло. ...

Песъчинка съм сред хилядите песъчинки.
От камък животът... ме смля. В мен остави
сърце - една жадуваща любов прашинка,
раздаваща любов, по негови представи.
В песъчинката споено, на мига е готово ...

В душата ми бълбука ручей
от късни, неизречени слова,
в пропуснатите мигом случаи
на цветенце да помахам на брега,
все припрян и безвъздушен. ...

Божия майко,
ти — людезаст`ъпна пред
Бог ходатайко!
Божия майко,
молѝ Младенеца за ...

Богородице, дево, невесто на Бога!
На колѐне те моля : разпръсни таз тревога,
дето в нас все вилнее и сушѝ духовѐте.
Научи ни най-искрено да простим греховете
на предателя даже, на врага безсърдечен. ...

Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може б ...

Лятото се случи динамично.
Изгониха ги от квартирата, наеха нова - щета за беда, мечтите за морска романтика и среднощно къпане се изпариха бързо с ранното кафе на старата "Терма" и ги увлече във водовъртежа си ремонтът. Когато кръстът ти крещи от болка,а ръцете ти са изрисувани с драскотини и синин ...

Тя забрави свойта усмивка,
да я вземе се върна при мен.
Беше мила, нежна бъбривка
и се смяхме през целия ден.
Пак си тръгна, забрави тъгата, ...

Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ...

Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното ср ...

Две улични души се срещат.
Без път.
Във мрак.
Пътеката е сякаш бяла и няма вече чудеса.
Упрекваш ме, че мисля си че всичко зная, но аз не вярвам на това ...

1.
Традиционният събор на летовище Свети Константин се провеждаше винаги в последната събота на месец юли. И тази година се бяха събрали фолклорни състави от цялата страна. На огромната дървена сцена се редуваха песни и танци, изпълнени от хóра с прекрасни шарени носии, а четиричленно жури поставяше ...

Изтича пясъкът
отронват се зрънцата дни,
последната прегръдка
ги притиска
и падат ...

Богородица честита, свята,
дарила ни с, Спасител на земята.
Мир, любов да има в, всяка къща,
доброто ви по трижди да се връща!
Честит празник на всички именници!

Очите ми са пепелници,
сърцето ми е боклукчийски кош,
главата ми, гнездо на мъртви птици,
животът реже ме... като касапски нож...
Над скелета ми - закачалка за мечти, ...

- Къде ще ходим? – попита щастлива Стела.
- Накъдето ни видят очите. – отговори загадъчно Теодор.
Час по-късно двамата бяха в един бар. Поръчаха си коктейли.
- Разкажи ми повече за себе си? – попита любопитна Стела. - Що за птица си? – засмя се тя.
- Интересна. – отговори важно той. – А ти? ...

Домашният любимец в къщи -
един наследствен черен котарак,
в тиран се е превърнал същи,
тормози ме от съмнало до мрак.
Не пукнала зората сутрин още, ...

Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...

Човек на релсите!
А всъщност – извън тях…
Той „извън релсите“ отдавна е излязъл.
Стои с лице към идващия влак.
Молитвата си сигурно ...

Името ти е Мария
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите, ...

Ненужни вещи, спомените наши
и стаи, тапицирани с вини.
Сервизите, нащърбените чаши
и нощите - триметрови стени.
На снимките лицето ми е прашно, ...

Поети самовлюбени,
в себе си изгубени,
подвластни на звездите
и луната,
обречени на самотата, ...

Ako пpиeмeм, чe живoтът e игpa
нa шax, нe ce cъpди чoвeчe или тaблa,
тo игpaтa имa пpaвилa,
koитo тpябвa дa ce cпaзвaт.
И ako xвъpляш фигуpитe c гняв ...

На седемнадесет ми сложиха нови очи(очила)
и започнах да виждам по - добре. На петдесет,
нови зъби(протези) и сега се храня по - добре. След време, ще поставят нови сърца, които, ще работят по - добре от нашите.
Мечтая те да правят така, че хората да започнат да обичат малко повече.

И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната,
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата душа е много жарко. ...

Тя седна пред мен и ме погледна,
в очите й сякаш растеше дете.
Богата на обич, на думи зли бедна,
усмивката бримка по бримка плете.
Сърцето ми влюби се в миг, изведнъж, ...

Ако си имаш десет ризи,
закупени със евро- цента
и още пет си придобиеш-
си с ново петдесет процента.
А ако тази, що си сдрал, ...

Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе. ...

Кажи ми как да ти говоря,
Как да се държа?
За теб сърцето си да отворя,
да бъдем двама под дъжда.
В гласът ти плах, усетих аз тревога. ...

Но разцъфнах аз напусто
И отново с жар ме галиш
в сънища необуздани...
Искаш ме и страсти палиш
в мислите ми, но съм в рани... ...