мелодийка.

( кулинарни фантазии )
Тоз кулинарен празник обещава
най-екзотичното меню за вас!
Рекламата гаранция ви дава
и не пропускайте го този шанс!... ...

Аз съм истински богат,
защото нямам нищо.
Аз владея час и свят,
защото нямам нищо.
Аз на всекиго съм брат, ...

Лежа на леглото, вперил поглед в синигерчето, кацнало на прозореца и размишлявам за случилото се с мен напоследък.
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно ...

Ако някога стане така,
че преодолея срама
не бих си дала покой -
на часа бих те направила мой.
Но по-скоро ще трябва, уви ...

12. Иван, приятелят на Стас
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ...

Кой ви каза, че вятърът няма мечти,
че натам и насам все върви!
Кой ви каза, че той е бездомен!
Духнал тук - духнал там...Пак е виновен!
Я послушайте! Тихо! Седнете. ...

Хора да спасим нашите деца сега,
те богатството са ни на тази земя
Тези малки и невинни същества,
с чисти, честни и добри сърчица!
Да живеят свободно и да мечтаят, ...

Ейприл пак остана сама. В средата на Страшният път. Жив човек не беше стигал дотук. Беше сам - самичка и много гладна. Изправи се на малките си крачета и пое напред по пътя. Гъстата ѝ,черна коса,беше толкова порасла, че стигаше до глезените ѝ. Вървеше и вървеше... Беше толкоз гладна. Изведнъж Ейприл ...

Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък, ...

Тя дойде
И потече отново през мен,
изми и прочисти от мене тъгата...
Душа на дете
осветли моят ден ...

По склоновете стръмни на живота се катеря.
И диря си пропрявам към върха.
Там чувала съм, че аз нещо ще намеря
и безотказно все нагоре си вървя.
Но никой май на мен не беше казал, ...

Далече някъде, където няма разстояния,
тъгува Музата за мъртвите поети,
а търсят я слепци със поетична мания
да вържат с рими няколко куплети...
Не гони никой, всекиго приема, ...

Когато първите лъчи на слънцето
опряха във стъклата на набъбващия ден
и по-реален сън си хвърли зрънцето
във почвата на случващото мен,
усмихнах се отново на тъгата, ...

Като малка беше ти хубаво момиченце,
беше тъй красива и всички спомнят си,
най-яркото от всички, най-яркото кокиченце,
мъничко момиче с красота огромна.
На десет щом стана и беше си красавица, ...

„И изрекох словото с плач...”
„Чудото с българина”, Х век, неизвестен автор
Майка
Благословен Бог наш, всичко виждаш, всичко знаеш, и нищо не става без твоята воля. Амин.
Циганите дошли рано сутринта. По тъмно. Тя взела пушката, отворила прозореца и стреляла. Два пъти. Във въздуха. И циганите избяга ...

Глава 24
След като Дими бе медитирал за известно време и после не ми беше казал дали има решение на проблемите, се прибрахме в имението на семейство Симеонови в Бояна. Все още не бях видяла завършения портрет, защото Дими ме увери, че ще ми го покаже по-нататък, и когато се прибрахме в имението, нав ...

Танцува не поетът,
а Душата му.
Пирует след пирует...
Преплитащи се сенки...
Светлини в далечината... ...

В я т ъ р ъ т п и р у в а с у м о р е н и п т и ц и.
което когато какво е и как ще
където е за кратко животът ме върнеш
пак ли в горещото отмина от място
ще бъде лято и ето на скърби ...

Малкият смок стоеше в патрулката и гледаше втренчено през предното стъкло. От притеснение почти не мигаше и вече го боляха очите. Беше чувал, че стават такива неща, те бяха обществена тайна, но в същото време и нещо като Йети, за който всички говорят, ни никой не е виждал. Ето, че сега се случваше н ...

Родена в буря – буря предизвиках
и мълния в небето призовах,
и вятър волен облаците да раздуха,
и ето в небето появи се и дъга…
Към нея тръгнах, под нея исках аз да мина, ...

По кройка присъща, семпло съшита е
на живота ми длъжката дреха.
Без маншети и джобчета скрити,
без надиплени, фини плисета.
Остър ръб върху няколко кръпки; ...

Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима ...

Не много млада банкова служителка се влюбва в един поет, и решава да убеди колегите си, да си купят книги от поета. Въпросът е как да постъпи, така, че да покаже колко е хубава поезията му? Колегите й са по-възрастни от нея, но работят в малък офис. Напрежението в работата ги е изхабило и прави живо ...

Издигна ме гневът до посивяване
и танц със саби почнаха светкавици.
Два черни облака като пияни
тояги запремятаха фустаните.
Две чернопепеляви мръсни думи ...

Ти си ми целият свят!
Искам да те прегърна!
Но ръцете ми са къси, къси...
Искам да прегърна светът!
Но са ми къси ръцете! ...

Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст, ...

Димящият комин...*
Във планината, както и тогава,
и може би откакто свят светува,
пак Селото в нощта се приютява,
а то запуснато, но съществува... ...

Опит за цигански романс...
...Искам твърдо уговорката
в този опит за романс
да направя, с поговорката,
че без опит няма шанс ...

Залез в Южния Пасифик...
07.03.1982.
... и този ден изнизваше се бавно,
и все тъй хоризонта бе без бряг...
Летящи риби носеха се плавно, ...

Момичето със златистите коси
върви самó покрай реката.
В очите и - малко утринни роси,
но в душата и вирее мрака.
Поглежда тя към залеза красив, ...

Огледало в тъмнината,
уловило светлина...!
Лъч надежда то раздало
в тъмнината на света.
Огледало в тъмнината ...

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи - ...

Бéсите - гордото племе,
нивга глава не склонило!
В бран, в мирно време,
гордо тракийско кърмѝло!
Грънчари изкустни били, ...

Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше ...