Ден 18-ти (сряда)
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ...

Мамо, мамо, днес се научих да чета,
вече света мога да го покоря.
Само дай ми шарената книжка ,
че да я зачета.
Мамо, ще стана някой ден писател,журналист, ...

Преди известно време шефът ми заяви, че ако не престана да закъснявам за работа, то ние сме щели да си сменим шапките. Не бях сигурен да съм схванал всичките нюанси на мисълта му, но така или иначе, за да си нямам проблеми, оттогава ходя гологлав. Малко след това сред колегите плъзна слух, че отсега ...

В една дъждовна вечер преди две седмици пътувах в такси и гледах как капчиците се разливат по стъклото. Стоях и си мислех... че се чувствам празна. И не можех да проумея защо. Та аз имах всичко, което всяко момиче на моята възраст иска- любящо и подкрепящо семейство, грижовен приятел, успехи в униве ...

Видя ли, Гинче? Водеха и внука!
Какъв ми е пораснал ... първолак!
И зетя, и снахите бяха тука,
от Черешова чакам да ги видя пак.
Донесоха ми сирене и вино, ...

Днес е f*cking петък.
Ден за равносметка.
Ден на краят адов
и начало на досада.
Засада ме очаква. ...

Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща - ...

Много гари има в света,
но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.
Много гари има в света, ...

Когато е щастлива се усмихва,
дори небето гръм да го тресе.
дори пороен дъжд да се извива...
тя лека е! Ефирна кат` перце.
Музиката в нея, тъй реална, ...

Аз искрено благодаря,
за фалша и безсрамието във душата ти,
че твоите лъжи и отрицание,
направиха ме по-дебелокожа
и безстрашна. ...

Тук твоята смъртна маска
оставя в душата ми печат!
И вместо поетична ласка
два изстрела от сто години ечат.
И тази кървава умора ...

След тебе нищо вече не остана,
освен студена тъмна тишина...
Една любов си тръгна неразбрана,
до болка гордо вдигнала глава.
Една любов прекрасна, млада, бяла ...

Свобода.
Какво ли означава тази дума, написана на лист от чернова?
Какво е тя за мен в ума ми,
където Той я начерта?
Какво е тя за нас сега и колко струва, ...

Ела!
Повиках те, погледнала в звездите.
И в отговор-небесен лъч ме заслепи.
Усетих безтегловност...
Душата извиси се! ...

(Поемата е в памет на съпругата ми Н.)
* * *
Преди да се впусна в това приключение,
изпратил бях Нея там, горе отвъд –
с молитви и прошка и в усамотение, ...

Наваля се и слънце изгря,
капки тъжни се стичат по склона.
Облак черен... Кой го довя?
Спря пред мен, тук на балкона.
И попита с нежна негà: ...

Какво, че пак вали,
нали е летен дъжд!
Насам - натам върти,
набързо влюбен мъж.
Какво, че пак вали, ...

Имаше Орел -
отиде при петел!
Какво да я правиш - Природа!

Тъжно ми -
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...

Време е за безизразно лице. Това си мислех, докато извършваха акупунктура върху разклатените основи на емоциите ми. Пред очите ми. Пред мен! Плъзва дългите стоманени игли под повърхността на кожата ми с възможно най-хладните и безпристрастни движения. Аз не съм нищо специално за него, така че какво ...

Не всичко във живота е цветя и рози,
по-често срещаме се с тръни и бодли.
И камъните остри нараняват ходилата боси,
бележат пътя ни със кървави следи.
И тежки отражения душевни, ...

Посветено
Далече, далече,
където смехът е нетраен,
където сънят е молитвен мираж.
Далече отиваш. След тебе отчаян ...

Вратата на моето сърце
е винаги отворена за теб…
А как да я заключа? Не, не мога…
Ключа за нея го дарих на теб.
За грешките, които мислиш, че си направил – ...

Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...

Съдба
Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла в плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел. ...

Небесата къде ли са литнали
С тази песен на дивите гълъби?
Как ръцете си да не простра,
За да хвана оная Зора,
Подарила сив пух на тополите? ...

Идвай с мен!
Ще ти покажа -
тайнства зад
заключена врата...
Там няма бряг, ...

О, завист, ти човешка!
Без лек си ти болéжка!

/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...

– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...

В ниското не ме търсете!
Там където лазят червеи...
Където има тор и смрад.
В плиткото не ме търсете!
Там където има тиня, ...

Какво не ти достига да обичаш?
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...

По трапа слизаха няколко човека. Напред двамина почти носеха под мишниците трети, следваха ги други двама, ненамесващи се в ставащото. Различията се виждаха отдалеч – първите бяха в моряшки униформи, следващите го – в елегантни костюми. Носеният не се отлечаваше от тълпите клеркове, изпълващи Лондон ...

Смъртта дали е страшна? Може би?
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре ...

Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана...
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ...