Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще ме разбере. Знам, писмото не е точно разговор, дори не ти знам адреса, но се надявам някак да го получиш! Сигурно се чудиш защо точно за теб съм се сетила, нали някога толкова много исках да порасна ...

Умът и душата ни бяха различни...
Вървяхме, понесли си кръста на рамо.
Към чуждата болка не сме безразлични,
но своята болка ний чувствахме само!
* * * ...

синева
морето докосва
небето

Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...

Зъбите ми са пробити
с кариеси и пулпити.
Паникьосвам се, щом седна
на зъболекарския стол.
Машинката като погледна ...

В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...

Колко бездушно би било някой да ти
обещава,
че от водите в главата ти може да те
защитава.
Колко безчувствено би било да не ти ...

До вчера устните, така копнял,
днес лепнат като стара дъвка...
Предъвкваш ги, денят е бял,
изпълнен с думи-недомлъвки.
Наситен с чувства и със пот ...

Толкова е хубаво да има
някой, който тихо всеки ден,
по мъничко от сърцето взима,
обич, споделена вътре в мен.
Толкова е хубаво да мога, ...

В каква гъста мъгла се загуби пътят. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците с жена ми. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно ...

Подарява съзерцания,
Озарява светове,
Единява мироздания,
За ЛЮБОВ сърца зове,
Избуява, сгрява, грабва, възвисява, прелестѝ, ...

"Nature Boy" is a song first recorded by American jazz singer Nat King Cole. The song was written in 1947 by eden ahbez and is partly autobiographical.
The Brooklyn-born musician who wrote Nat King Cole’s 1948 hit “Nature Boy” certainly embodied its title. By the time he composed this soft, mystic s ...

Най-сетне песента ми "Мома Златина" оживя! Професионално направена и изпята от народният певец и музикант Георги Германов. Споделям я с вас, скъпи творци! Текст: Надя Уорендър, Пеене и акордеон: Георги Германов

На голям интерес се радва новата кулинарна енциклопедия – „Как да подредим масата за гости без продукти“…
За повече права на културното малцинство…
Купил си златен телевизор. Не да го гледа, а да го гледат…
Знанието е сила? Онзи ден се скарали боксьор и микробиолог. Боксът е сила…
Клоун-самоубиец ве ...

> Тази нощ – само наша тя е...
>
> В. Вълчев ("Аз и моето момиче")
През тази нощ
косите ни катранени ...

Ти си герой, ти си мъж,
че без страх скочи веднъж
в ледена река да спасиш живот
от смърт сигурна и ужасна!
Нека си пример за цял народ, ...

Затвори очи и в мислите си потъни
в миналото се върни
и в бъдещето отлети
смело криле разпери
Докосни отминалите дни ...

Масата, властта сега,като картинка днес оприличава! Влиза на държавата във властта, сяда там, сам поръчките, да управлява! Сяда той на масата сега, идва сервитьора! От менюто, апетита, всякакви неща без да се замисля пожелава! Дай това и онова! От това пък две! Порциите така вървят, щом на масата си ...

Перелётное время
Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду несёт.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры, заряжена вдруг возникшей цельностью человеческой любви, высоко устлана добрыми нам ...

Оставих те, отказах да те нося,
защото друг е твоят свят
аз гола съм, но друго ще износя,
и бедна съм, а ти – богат.
Завърнах се в самопознание... ...

Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ...

Къде е Аптеката?
Душата боли!
Загубих рецептата
и сърцето кърви.
Ще взема целувки ...

Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях ...

Страх ме е да те обичам. Ще умреш преди мен.
Спомням си как стоим на покрива на най-високата сграда в Призрачния град. Слънцето се кикоти над нас, а ние се състезаваме кой ще вкара повече камъчета в комина на отсрещния покрив. Ти вкарваш почти всеки път, а аз упорствам поне четвърт час преди първото ...

Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет в Йорк, Англия. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , че с една количка се мотае, – тъмнокосо, недохр ...

Полюшвани от вятъра,
танцуват във захлас.
Бели маргарити,
танцуват сред полето.
Танцуват маргаритите ...

Ти вплете сърцето си в двойна игра.
Разстреляна в гръб, окървавена душа...
Наложи се да избираш между любовта
и своите малки, обични до болка деца.
Светът ти бе срутен.В руините търсеше ...