Недей, тревичке, да растеш,
бетонът пукаш. Ето!
Разбирам твоя луд стремеж
да стигнеш до небето.
На дядо е пътечката това и знай ...

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

В памет на Сергей Есенин
Само тук те моля:
само днес недей(!)
пак да ми напомняш,
че любовта живей. ...

Танцуваш танца на мъката, сърце.
Вятърът приглушено припява.
Клони черни размахват криле.
Силно вино кръвта опиянява.
В облаци черни сенки на души ...

Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...

Благодаря ти, Боже, аз за милостта,
чувствам се освободена,
от всяко зло, от тежестта
и усещам, че съм променена.
Не чувствам вече непрощение, ...

Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това, ...

„...нашата искрена вяра всъщност е пътят към вечността!“
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...

- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отгов ...

- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...

Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...

Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...

Там има повече звезди,
а сърцето някак си различно тупти.
Там вятърът разпилява мислите,
а слънцето изсушава тъгата, и не спира да свети.
А морето, морето ни люшка на всички посоки, после ни изхвърля на брега, за да ни срещне отново....

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...

Чуждите цветя
не съхнат в твойта ваза!
Мойте първи клюмат все!
Тръпката любовна иска
там на свобода, ...

Зачетен в сутрешния вестник
минава покрай мен света.
И някак си съвсем естествено
отвори се до мен врата.
Проникна слънчев лъч в душата ми, ...

Драги граждани от село,
селяни от градовете!
Днес смирен пред вас, но смело,
моля да ме изберете!
Нямам собствена градинка, ...

Аз ли съм или не съм –
така тананикаше
някаква песен.
Някакъв отворен прозорец
развяваше скъсано ...

Ти виждал ли си Райската градина?
Докосвал ли си цветната дъга
след дъжд когато вече е преминал?
Обичаш ли поляните с цветя
когато пролетта ги съживява ...

Рисувам
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъжд ...

В малка стая близо до вратата
Мъничко момиче, седнало на стол
Облегнат беше столът кротко до стената
А тя редеше сълзи тихо
и в ръката си държеше дървен кол ...

В очите ти намирам любовта.
Ръцете ти ме вдигнаха високо...
Два пламъка в жадувания танц
политаме в мечтаната посока.
Стопи ме с шепот топъл като дъх ...

Празнота, нищо и още празнота
От дупката в гърдите си гризе
Какво ядеш от душевната нищета,
като там вече чувство не расте??
Уж не усещам вече, а това боли ...

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.
В сянка от болното его, ...

Остарях. Помъдрях, но едва ли.
Огледалото нивга не лъже!
А сърцето, умът то не жали!
Кой бездомният вятър, ще върже?
Остарях, но едва ли е драма, ...

Вече ме болят пръстите
от тези кадифени ръкавици.
Искам да садя цветя
с чисто голи ръце,
да ми мирише ...

Не се предавайте, приятели,
я вижте аз как се старая
да бъда още в крак със времето –
не ме е еня хич за края!
То, вече близките, роднините ...

Пърхат криле;
слънчева решетка
от вишнев цвят.
хайку, 17.04.2019 г.

Малко момченце,
с чипо носленце,
живи очички,
като звездички
Щура и тича, ...

Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...

/част - 3/
Денят в офиса беше тежък и задушен. Много работа и още повече нерви. Катя беше на ръба на нервна криза и вършеше няколко неща едновременно, опитвайки се да приключи поне с част от задачите за деня. Гласът й отдавна беше загубил своята нежност и на моменти се извиваше в досаден и груб фалц ...

За фея - прекалено съм наднормена.
За вещица - смехът ми здраво куца.
Червена шапка имам, но съм борбена -
вълка преди ловеца ще опуцам.
С пантофки разни хич не се погаждам. ...

Животът – пълна надпревара
със глупости и суета.
Животът – купа със попара,
илюзия на вечността.
И без да искаш ти живееш, ...

Предателството
тръгна от главата
с предшестващ пукот,
чупене на връзки;
надеждите ...

МЪЖКИТЕ ДОСПЕХИ УБИВАТ
Залисана в заблудата на любовта,
дали на случаен признак ги намирах
мъжете, но в съвмесния живот с тях,
че са мъже изобщо не разбирах. ...

Сърцето ми -
болка притихнала,
парче нажежено желязо.
А дните -
рани отворени, ...