Знам, боли те, вярна моя спътнице,

Дали съм лоша? Мога и да бъда!
Реша ли - отмъщавам строго!
Надявай се на леката присъда -
на хладно безразличие, без злоба!
Разсърдя ли се - трудно ми минава! ...

Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...

И ти блестиш, и аз блестя,
блестим и двете.
Този блясък от сърцата идва,
идва от свещичката, която е запалена
при създаването на нашия живот. ...

човещината - за мнозина - непозната

О, сладка завист! Писък на сълзите.
Извайваш в мен с гнева си синева.
Добре дошла си (или пък орисана) –
със пълна чанта щедрост. Ах, беда!
Тъй стилна си, зад маска (жалко) – ...

Единствено евтините хора си "ъпгрейдват" имиджа, купувайки си скъпарска кола. Хората със самочувствие/себеуважение... нямат нужда от лустро!

Поглеждам картата,
Циклон
окото му
зловеща точка
спиралата оформя ...

Котка съм мекичка
с опашка – райе,
по гушката пухкава –
даже каре.
И стъпвам на пръсти ...

Скрежи във мен
безмерна самота
в този ден студен
без капка топлина.
Няма вече огън, ...

Знаеш ли, че с болката сме неразделни?
Аз все вървя напред, тя все след мен.
Настига ме и като сянка ми е вярна.
Животът ми без нея би бил сгрешен.
Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко. ...

Всеки човек копнее за нещо!?
Всеки с надежда живота гради...
Потулва всички мисли криви!
Прощава, защото всеки греши!
Всеки надеждата крие. ...

Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...

ДОШЛА Е...
Дошла е в село дъщеря ми
да прави в къщи си ремонт.
От неуредиците прави драми,
и си отваря само фронт! ...

... за уловения смисъл думите нямат значение.
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат. ...

Добрите приятели
Добрите приятели са като звездите,
не винаги ги виждаш, но знаеш че са там.
В теб те живеят, в душата, споделяш мечтите,
с тях ти никога не ще останеш сам. ...

Аз равното съм – ти си планината.
Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.
Аз съм студеното, ти – топлината.
Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.
Аз огънят съм, ти пък си водата. ...

На Шипка – сняг.
Над Тракия – мъгла.
Ноември е все пак.
Зимо! Не си добре дошла:
ще има студ и лед! ...

Бавничко
закъснява
за някъде.
Не затаявай дъх в очакване,
няма да дойде. ...

Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.

"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...

Знам, въ́лче време е, безбожно
и лек молитвите не са,
но вярвам сляпо, че възможно
е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона, ...

Животът –
покана за танц
от Смъртта.
Рядък шанс
на Вселенската сцена ...

Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...

Вече докрай ти се подчинявам,
разбрала, че ти си частица от Бога в мен,
непреходна, безсмъртна. Узнавам,
че ме водиш по пътя в моя ден.
Дълго влизах в двубой тежък с нея, ...

Може ли човек да е щастлив,
виждайки как другите хора страдат?
Как да искаш да си още жив,
щом трупове край тебе падат?
В дяволския ден от мрачната година ...

Не ми казвай Обичам те!
Недей!
Не искам да чувам тази лъжа
и да паля душата си с въглени.
Не ми казвай, че съм завинаги! ...

Не позволих на златната вода
разпуснати коси да помечтае,
защото имам ножица една -
"началото си търси края".
Настъпи цвете сляпата луна, ...

Смути ме този неочакван лед -
по правило не бива да е тука.
Снежец ефирен в есенния ден
пътеката е скрил. Останах глуха
за новия сезон, за ромоленето ...

Мѝрис на трева...
Косачи клèпат косѝ.
Връщам се пак там...

Исках нещо познато
да ми се случи.
Не бях готова за нови очи.
~
Исках да въздъхна преди да ...

Р. Чакърова
Недалеч, към средата на времето,
даже малко по-близо от там,
между събота, теб и неделята –
първа копка ще правя за храм. ...

Колко са чисти душите ни
и колко раними понякога –
чисти са, нали са частица от Бог
внедрена в телата ни…
Колко са мръсни телата ни, ...

Може би скоро ти ще ме забравиш,
но комфортът да живееш ден за ден...
Би ли живял за мен?
Би ли умрял за мен?
Би ли ме следвал и във мрака, ...

Народе, соколе, закръжи над земята,
че прободе, соколе, жална, още и свята,
там догдето ти взора, жарен, яден облита,
черна, алчна ламя, жална земя помита.
По земята обична, черни змии се оплитат ...

Ех, бездарни, български посмешища,
почернихте нашите мечти.
Статистици в чело ни нареждат,
а сме все, където и преди.
Все последни, гоним си Михаля. ...

Бейби Кей & Джузи Ферери - Рим-Банкок
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Rocco Pagliarulo (Rocco Hunt), Alessandro “Takagi” Merli & Fabio “Mr. Ketra” Clemente (Ketra)
---------------------------------------------------- ...

Студът, пролазва по стъклата.
Облича в скреж, сърцето на човек...
Тъмата носи свойта сива злоба!
Напомня ни че зима е дошла.
В пролуките студът просвирва... ...

Работих за една госпóжа,
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах – ...