ххх- 1
Забраних си да се влюбвам,
да летя, да се сбогувам.
Себе си така погубвам,
ала кротко съществувам. ...

Искам дъжд да завали,
да чувам всяка капка как в прозореца ми се разбива,
да напои сухите земи и живот да цъфти...
Така е и с моята душа,
сълзата бликва и се спуска по бузата, ...

Наистина съм трудна за разбиране.
Понякога съм груба, безпардонна.
Понякога достойна за презиране.
А друг път - нежна, мила и гальовна.
Да! Върша лудории безпорядъчни. ...

Вечно волна-недоволна,
скитница неуловима:
вчера беше незагасващ пламък,
днес заспало зло под камък,
утре -дявол знае - мътна помътняла ...

Кажи ми Небесна,
какво е това -
всеки миг
Ти си в сърцето,
а душата ми търси Те ...

10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, д ...

Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...

...Живот – в коричка
хляб
Сън – в ласкава
коприна.
Усмивка – в погледа ...

Когато в снеговете – януарските,
спотайва се несбъдната – магията.
И вихърът, със сили ягуарски е,
превърнал те във ледена. (Стихията).
Тогава събери кураж във себе си, ...

Мълчанието понякога е смърт,
щом пролетта е тиха изневяра...
Животът ми намира сетен път,
а може би себе си повтарям?
Ти беше пролетен лист, ...

Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...

Не плачи, момиче...
И това ще мине... е казал някой.
И ще мине, наистина.
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
В онези дни то беше абонирано за него... ...

Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ...

В една паралелна реалност
Докосването има памет
връщаш се всеки път като си тръгваш запоследно
А "не те обичам вече" е друг начин да ме накараш да се усмихна
В една паралелна реалност ...

Свидна
- Чедо, малко недовиждам,
но пък тебе те съзрях.
Ще поседнеш ли до мене
знам, че целия съм в прах? ...

Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...

Обичах очите ти лудо.
Потъвах във тях до безкрая.
Те бяха моето чудо.
Там бе за душата ми рая.
Звездите се сипеха плавно. ...

Тази вечер искам да поплача тихо...
И искам от себе си да скрия свойте сълзи.
Във тъмното да се прикрия плахо...
и да поплача за света.
Тази вечер, самотата с мен реши ...

/Само част/
"...А можеше с щипка
захар вместо сол върху
отворената рана.
А можеше с чаена лъжичка ...

1. Копнежът по недостижимото ражда шедьоври.
2. Простота във всичко, това е съвършенството.
3. Ако следваш мечтите си, няма от какво да се боиш.
4. От взиране в детайлите изпускаш цялостната картина.
5. Ако си в хармония със себе си, и природата ще е в съзвучие с теб.

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

Там нивга не цъфва на правдата светлият
цвят.
Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,
а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън
спят ...

Светът на думите е тъй притворен,
самотно отлежават в сърцето чувствата.
Самотата с воденичен камък
смила телата на душите ни.
В касапницата на света, ...

Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите ...

Вълни петнисти
от хора несити
в море из думи нечути
от души пропити.
Копнеят те да приличат, ...

Без теб не мога,
действаш ми като дрога,
ти надежда ми даде,
ти беше човека, който не ме предаде!
Без теб не мога ...

Един чудак вървеше през града
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта, ...

За всички тържества ли закъснях –
очите ми без тебе гаснат.
А имах най-обичания смях
и любовта ни бе прекрасна.
Сега душите ни са пълни с мед. ...

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

до днес
бях за вас стълба
закъм небето
издигах ви
на облаците ...

Да осъдиш поет?
Ех, какво мъжество!
Значи имаш късмет
да отскубнеш перо.
После, да си го сложиш... ...

Че ще се видим отново е сигурно,
както сигурно е, че сняг ще вали...
Може би чак на година,
а може би идните дни...

От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ...

И посоките са разнопосочни.

В банков салон влиза "интегриран" българин и казва на най-близката до вратата служителка:
- Правих си сметка при колежката ти, и идвам да ми спрете таковата …, ммм … забравих, тя ми каза така да направа…, чакай, ша са сета…
Любезната служителка се мъчи да го разбере и го пита:
- SMS?
- Не, не, аммм…. ...

Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...

Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до края. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - мно ...