Отде дойде, моме, с туй дупе бело,
с туй дупе бело, дебело, у наше село?
Тука сме, моме, момци работни,
работим, моме, като животни,
като животни , моме, козли, кочОве, ...

Каква снага! Направо чудо!
Очите ми изтекоха по нея.
Сърцето ми затупка лудо.
Направо да я съблека копнея.
По хълбок легнала, невинна, ...

Едно листо, метално и красиво
стои си мъртво в стаята,
краси!
Самотно аз, невярно жива
попитах Го ...

Най-хубаво за тебе би било,
покой да дам на свойте въжделения,
и всичката в душата ми любов,
смълчано да редя в стихотворения...
Най-хубаво за тебе би било, ...

Елена, как хубава си ти!
Ти си моята голяма радост,
с малки, бляскащи очи.
Прекрасна моя слабост.
Гордо, гледам те и знам, ...

Себ и необичайният му живот
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...

Родени с много мъка,
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой. ...

Нетърпеливо!
Нетърпеливо чакам аз телефонът да позвъни,
от другата страна да си ти,
и гласът твой нежно да зашепти,
а сърцето ми да затрепти.

Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усил ...

Der Schmetterling ist in die Rose verliebt,
Umflattert sie tausendmahl,
Ihn selber aber goldig zart,
Umflattert der liebende Sonnenstrahl.
Jedoch, in wen ist die Rose verliebt? ...

Петел бърбори на стобора,
над цветето пчела жужи,
жълто слънце жули,
на мъничко момиченце петите.
Как искам облаче да има, ...

Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо ...

От реклами и екрани,
хора гледат ни засмяни,
тичат, скачат и танцуват,
и внимание купуват.
Но къде е този свят, ...

Дали е есен, зима?
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...

Вълните вятъра подмята -
нямат избор и го следват.
Тихо е във дълбината -
разбивайки се, те изчезват...
Енергията ни повлича, ...

Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...

Пак съм аз – Артибалт-чо,
Днес съм малко мърморанчо.
На горния етаж дойде приятелка,
Подушвам отдалеч – Джак Ръселка.
Тя е готина, такава бяла, гладка, ...

При мен дойде ти - дете,
и тогаз мракът се разсея,
затуй и в зима, и лете
има смисъл да живея.
И роза в душата ми цъфти, ...

Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...

Обичам те, защото си невинна... по-невинна от сърна,
скрита в девствените недра на гори
от смолиста зеленина.
Жените със зрели очи ме отблъскват –
очи по-ужасни от ужаса на нощта... ...

Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ...

Кисела жена, стара кола,
гуми за смяна, пара няма...
горчиво кафето - сложила ме на диета...
Зеленчуци ми'й мезето,
домошарка само за разтривка, ...

Ту беше "птичи грип", ту "луда крава".
Сега пък казват "африканска чума"...
Народът все по-трудно оцелява.
Аз нямам думи... Просто нямам думи...
А политици в мътната вода ...

Клетва лаконична, но от църква.
Дяволът след нея боледува.
Ангел на земята се е върнал,
устните ми вярващо целува.
Думите , поникнали при суша, ...

Да бях и аз, като дъжда
да плисна в миг, да отшумя...
Но не, люлее се ръжта,
застивам, за да проръмя...
Ето – пак сълза ме пари, ...

- От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ...

Не искам любовта ми да тежи.
Тежи това далечно разстояние,
в което ти ужасно ме болиш,
от липсата на допир с обожание...
Аз знам, че трябва просто да заглъхна. ...

Полепнала по дрехите ни жега
събличаме до голо, но горим.
Под Летния триъгълник на Вега
се втурваме из танц непредвидим.
Рисува по телата ни луната, ...

Косите си руси ти пускаш за грях,
усмивката ти влага сигурност грешна,
косите ти мамят, пленяваш с тях,
с теб щом съм ще страдам аз безутешно.
Очите си сини разтваряш за мен, ...

Сънуваш ли бялата зима,
онази където се връщаш
премръзнал, но радостен вкъщи
и мама те чака на прага.
Сънуваш ли първата пролет, ...

Остаря моят буен планинец.
ЕГН-то му чак остаря.
Вече не като младото вино,
като старото люби. С искра.
Беше млад - току хване Михаля. ...

Един след друг се нижат дните
като зрънца от броеница
и мислим само да сме сити,
а не за полета на птица.
Приятелите ми са малко, ...

Изплаках се!
Готова съм за тебе!
Душата си пречистих със сълзи...
През пръстите изтичам като пясък
и раждам се в очите ти, нали... ...

Живей си, няма да ти преча.
И без това животът си е твой.
Но ако някога залипсвам,
спомни си, че исках да си мой.
По цяла нощ да си говорим, ...

вселените —
Бòжи Събор
Земята —
Светая Светих
човекът — ...