Тези дни са многоточия,
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки ...

Аз съм роза 🌹 без бодли,
но с панделка.
В целофан с пластмасова калинка.
Чакам някой
да ме купи за подарък ...

Живее ми се, как ми се живее,
и отговорът (моя е) да бъда...
Сърцето ми, изядено, копнее
за възкресение след смъртната присъда...
Отново искам дрехите от плът ...

Убийте щуреца,
защо да ви свири!
Затрйте гласеца
с лопати и вили!
Убийте щуреца ...

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...

Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...

9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...

Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...

Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...

Край реката...
(каприз)
Ти гола се къпеш в реката
и аз се затичвам натам,
привличаш ме: с голотата ...

Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак... ...

„Сламена вдовица”...*
... залязващата светлина играе
в отблясъци вълшебни –
жена загледана в Безкрая
и в оживялите легенди, ...

Неусетно и бавно, ден след ден, се изнизват годините...
А косите ми златни среброто покрива полека.
Достолепната възраст е дар за избрани малцина.
По лицето ми времето нека чертае пътеки...
Безпощаден природен закон: остарявам по малко... ...

„Бог е Любов“ и защото...
или опит за разсъждение в рамка на „танка“
и чрез ритмика в почти на „танка“ рамка
„Бог е Любов“ и
защото на иврит е ...

Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...

Здравей, проклетице! И сбогом!
Последно ще ти кажа - вече не!
Със силата на разума и словото,
разбирай ме, че адски съм добре!
Откакто позволих да ме обсебваш, ...

Пух - Дай ми само минутка
--------------------------------------------------------------------
Autori: Roby Camillo Facchinetti (Robymiro) & Valerio Negrini
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Роби Камило Факинети (Робимиро) & Валерио Негрини ...

След победен бой, се знай,
отсядам в кръчма за отмора.
- Гарсон, кана вино от Токай,
защото с набег смел плених бая хора!
Търчи момчето, нали хусар, ...

Узряла бе черешата на двора,
окичена със сочни плодове.
От слънцето те озариха взора
и грейна с радост моето лице.
Садил я беше татко преди време, ...

Сънувах те, Татко -
грижовен и мил,
изпълнен със сила,
но в безкрая унил…
Очите ти тихи, ...

Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили ...

Нектар събираш,
правиш мед,
но не за себе си,
а друг реколтата
от теб обира! ...

Ако в живота ни всичко е песен...
без музика пееш я ти! То знаеш
че щастие има...и в него участваш и ти.
Но мъка спре ли сърцето... и ритъм
загуби ли то, тогава безмълвно умираш, ...

В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...

Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ...

Погледни в небето, виж чадъри!
В розово блестят за теб и мен.
Те предпазват ни от страшни бури,
днес и всеки иден ден.
Виж им светлинките как блещукат, ...

Преминахме през два
по своему различни животи -
едно от друго разделени сърца,
души останали завинаги сиротни.
Не са ти липсвали целувките ...

За глупостта говорят от най-дълбока древност. Защото, както казваше дядо ми, тя не ходи по животните, а по хората. А хора е имало преди библейските времена и затова Соломон е казал, че е по-добре да срещне човек мечка, на която са взели мечетата, отколкото глупак с глупостта му. Философите на древна ...

Тя не обича с клишета,
С обещания -
Само с мълчание и с нищо друго
Се достига до сърцето й.
Но внимавай! ...

Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...

Отново чупя огледало,
но се усмихвам на това.
Защо да плача? Аз отдавна
не страдам за огледала.
Отдавна принцове не чакам, ...