„Българите сме … „ е толкова често срещано начало на изречение, че всеки път, ако ми даваха по левче, когато го чуех, щях да съм милионер.
Много често и с лека ръка заявяваме и приравняваме всички българи с подобно обобщаване. Една жена се обижда по-малко, когато я сравниш с други, отколкото ние, ко ...

Че те има, ти благодаря!
Благодаря, че ми помагаш
да бъда себе си и да вървя.
Че всеки ден ме вдъхновяваш,
да бъда бяла ...

Не си отивай, спри се!
Аз мисля, че съм лудо влюбен.
В миналото вече са предишните,
в самота отдавна съм потънал!
От стиховете ми до днес, ...

Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ...

Сама предизвиках аз болка жестока
щом „сбогом” ти казах. А рана дълбока
остави раздялата. Знам, ще боли,
но моля се времето да я смекчи.
Очите болят ме от взиране в мрака. ...

Анна Ахматова
Цикъл «Cinque» ("Пет")
Превод: Мария Шандуркова
"Както ти си му вярна, и той на теб е верен,
и няма да ти измени докрай." * ...

Лудостта ми прилича на дим -
към небето бездънно възнесен...
И в сърцето съм лесно раним,
за да свърши жестоката песен.
Ветровете пируват в кръвта ...

Немимолетност, да,
прелетност, но крилата,
свила е гнезда,
в гора на чудеса,
феята на небесата.

Пенливо се сипеш,
безметежно ме къпеш
в дъхава нежност.
С дъха си на пъпеш
посипваш мойта копнежност, ...

Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...

Ще изтупам старите надежди,
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.
Ще ги просна на балкона - ...

Събудих се. И мислех, че сънувам.
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...

Седя на брега, до дънера на плачеща върба и се взирам. Гледам водата как все по-бавно тече, как в прегръдките си разни неща и нещица влече... Потъвам в сините въртопи... Опивам се от птичите синкопи...Толкова неща под върбата се трупат! Спомени, лица, сърца! Колко клетви за вярност и колко лъжи! Кол ...

Лъжеш. Извърташ.
Играеш двойни игри.
Аз се усмихвам.
Щом си правиш труда,
значи кръгът се върти, ...

*Eine Ärztin (bzw. - Jede Frau) - Една лекарка (съответно - Всяка жена)
Du bist
eine echte Frau
Du bist
wie das Licht genau ...

За мъничко успя
сърцето ми да разтревожиш.
За мъничко успя
пожар в мене да запалиш.
За мъничко успя... ...

Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...

Хиляди звезди в нощта,
слънце, що денем ме огрява,
най-прекрасния ангел в света,
що мене ме спасява,
що над мене бди - ...

Принцеса с шарени крила
дойде при него без причина,
незнайно откъде дошла,
остана там, не си замина.
И тъй щастлива си остана ...

Аз не пия мълчана вода.
Аз обичам реките пенливи.
Вкусил живият дъх на дъжда,
ще отплувам с потоците диви.
Ще замръкна навярно на път, ...

Ето пак попаднах
в онази стая - тъмната
без да зная защо съм тука
и съм се свила като пеперуда в какавидата.
Не помня как долитам до нея. ...

Душата ми е рошав скитник,
кръстосва пътища незнайни.
Тялото ми - домошáр заклет,
заключен между две завеси.
Човекът, казват е планета ...

Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати ...

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи ...

Златни искри – в очите ти.
Глухо напява прибой.
Пак обещава покой
хладният смях на вълните.
Снежни стрели – в очите ти. ...

15.
Не мога да кажа, че започнахме да учим по-добре... Нито, че направихме нещо изключително, пробив в науката... Но старанието ни личеше. А и разбирахме защо учим...
Освен това, усетихме ценността на всеки от нас. Та кой знае дали тази Анка няма да е бъдещата велика откривателна на нови вълни в про ...

Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит, ...

рокля от парашут
модна къща
първа дама
22.01.2017, 20.45 ч.

Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...

Там, във Върбова гора, подготовка закипя.
Залови се Горската бригада
с тежката задача, зимата да стяга.
По дървото ту нагоре, ту надолу
закатери се Катина, ...