И този ден, както обикновенно се връщах от работа и по навик или от желание, да поприказвам с баба Шина, седнах на пейката пред къщтичката, в която живееше. Винаги, когато времето беше хубаво, тя сядаше на нея и с дългия си бастун, си правеше закачки с минувачите по тротоара. Не знам от къде извираш ...

Нищо, че е на прага на сигурна смърт,
Иска ми се вечно да е жива,
Да живее, не да тлее,
Да видят всички нейната природа красива.
Не мога аз дори да си представя, ...

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов

17.
За него научихме от пленения бандит. Разпитаха го класният и чичо Васил, а после разказаха на всички за разговора...
Бандата не попаднала случайно на Трифон. Той в последните дни беше станал много активен – ходеше за вода, веднъж отиде дори до разбития квартален магазин. Да видел дали, все пак, ...

***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...

Ти видя тъгата в очите ми?
Няма, няма как да я скрия.
Тъгата къде ли се зачева?
В невъзможната прегръдка.
Много, много измамни неща ...

Попива в мене мъничка тъга,
тя сбира в себе си следи и разстояния,
аз продължавам смела да вървя,
сподиряна от северни сияния.
Раста и избуявам всеки миг, ...

Откак се помня, все съм кавалер –
така съм писан в Божия тефтер.
Помагам и на болни, и на слаби,
на млади булки и на стари баби.
Но станах вече немощен и слаб, ...

Градът вкочани се.
Буксуват таксита
и зяпат те с взор недоспал
угрижени лелки,
кахърни бабета. ...

усещане за брекзит
адаптерът ми даде на късо
Вагнер

Мелодията щом леко зашуми,
питам се пак в мен блян ли кипи?
По-отровна от билката на Ромео,
разяжда безскрупулно жилите ти,
но си готов да я слушаш отново, ...

Ханан
Ще ме сгрее ли погледът пак,
дали ще го срещна нявга отново?
Разделихме се бързо на крак,
в мене таи тихичко слово... ...

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...

Най-вероятно сте чели много приказки. И несъмнено сте се сблъскали с образа на „злата мащеха“- втората съпруга или „злата вещица”- съпругата, която те посреща всяка вечер с любов и топла вечеря вкъщи. Естествено ги представят пред хората единствено от негативната страна: завистлива, алчна, лоша…
Но ...

Умрях, но ще се преродя
в прелестна златна лисица.
Ще спя в легло от цветя
и в потайните дебри ще скитам.
Ще се къпя в топли лъчи ...

Топлината в почти празния кабинет и ароматната пара на чая в нащърбената синя чаша караха Елина да се чувства като носена от вълни на мързелива река. Усещаше, че сърцето й се отпуска в отмалата на сладка и поглъщаща умора и че й е все по-трудно да държи очите си отворени. Наистина й се искаше да зас ...

Четвъртък. Последният ден от седмицата в този град, който й беше станал толкова скъп. Ден преди празника всички се бяха изнесли към родните си места. Само тя беше останала, за да отиде на лекции. Редовната. Тази, на която можеше да се разчита, че винаги ще присъства, винаги ще има записки. Която ще ...

Нощта е почерняла от лъжи,
че някъде звездите се събличат.
Отчаяно във тъмното кръжи
едно самотно зъзнещо : " Обичам!"
А лунният безмълвен светофар ...

Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...

България, от векове на този свят.
Натрупала тъга, натрупала и мъдрост.
Преживяла и войни и всякакъв обрат,
да просъществува проявила дързост.
От Господ райски кът определен ...

Простащината е зло заразно.
Пълзи след теб и ти се хили:
„- Тълпи след мен вървят.
Кой ще се опъне, ти ли?”
Искаш да избягаш, но напразно. ...

Скри мисълта си за нея
в кибритена кутия
и се опита
да я забрави.
Тя живя там ...

Често правя пръбързани избори,
стрелям в тъмното в мишена невидима.
Все да действам насляпо съм свикнала
и късмета сама си изпитвам.
Все се чувствам от риска притеглена, ...

“Здравейте, драги зрители. Днес колегата – Виктор Панайотов ще ви разкаже любопитни истории за едно малко селце, близо до Бургас в Карановска община. То се казва Винарово и със сигурност ще ви бъде интересно да чуете с какво се е прочуло селото през годините.”
На телевизора се появи млад и притеснен ...

Светът е пълна със секунди чаша,
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи. ...

Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша ...

Пусни натежалите с времето вече мечти,
на брега сред миди и водорасли ги положи.
Вземи малко пясък и ги зарови -
океана ще ги прегърне, почакай, погледни...
Ръце оставени на морския бряг, ...

Мълчим пред свещници.
Ръцете търсят оправдание.
Немее лудост в грешници
и памет в тихото страдание.
Мълчим, без да обжалваме. ...

Невидим оставя миг цветен дим.

- Три черно! - усмихна се крупието Светла и бутна жетоните към него.
Васил бе строен мъж, в разцвета на силите си, прохождащ в престижна професия! Част от печалбата от работата си обичаше да пилее по казина, вертепи и заведения. Все още живееше с майка си, ерген и затова жените и момичетата му се ле ...

Ще ви разкажа една история. Сигурно никой вече не си спомня за нея. Може би само пътят между две български села, скътани на зáвет до Бесапарските ридове. Но и той не проговаря. Мълчи си опънат, като черно чердже сред тучните ниви ширнали се от двете му страни.
Тези събития се случили преди повече от ...

По покривите бели се разходих–
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки ...

Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това б ...