Макс Де Анджелис - Да се почувстваш като нов човек
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Marco Ciappelli, Diego Calvetti & Massimiliano De Angelis (Max De Angelis)
------------------------------------------------------------------------------ ...

и вълк-единак
до вълчица ожѝда
да бъде все пак

Като плевел, раста с мисълта,
че макар и презряна, съм жива.
Градинарят оглежда пръстта.
Наторява, копае, плеви и полива.
Зеленчуци от всички страни ...

Таван от гредоред опушен,
лампа от мухи оплюта,
паяк в ъгъла е сгушен,
кръчмарката седи ми в скута.
Грамофонът стар и счупен, ...

Историо, ти блуднице най-древна
евтино се продаваш,
всекиму си потребна,
да те ухажва, прекроява
по свой тертип и мяра ...

Политам. След било и не било.
Зла дума пада тихо - на колене.
И вятър в циганското колело
прикрива луда жажда за летене.
Оставям ви и лошо, и добро, ...

Събличам всекидневната си рокля
и я захвърлям върху пясъка на дюните
да се догонва и се бори с вятъра...
Потапям се в морето - дружелюбен космос -
и гушва ме в обятията си... ...

Не си отивай лято,
поне за малко още остани,
птиците събират се на ято,
тревите пожълтяват от слани.
Листата нежно падат, ...

Здравейте господин живот,
Къде си мислиш че отиваш,
защо си тръгнал в галоп
и бавно сякаш ме убиваш.
Какво му трябва на човек. ...

Федерика Абате - Цветята по балконите
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Edoardo D’Erme (Calcutta), Fabio Clemente (Ketra) & Federica Abbate
------------------------------------------------ ...

Инстинкти вечно ни обграждат,
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли, ...

Някои хора твърде много премислят. Вместо да действат, изчакват да изтече живота им. Сякаш вярват, че някой ще дойде след това да им сипе живот отново. Сервитьорката ще попита учтиво дали биха искали нещо за пиене и те ще изчакат живота търпеливо. А може би животът е някой дракон. Или пък жена. Поня ...

Верният рицар
Елеонора Крушева
Рицарите идвали на кон
за среща със свойта Дулсинея!
А тя, като сияйната луна - ...

Когато става въпрос за тях самите, хората винаги се обръщат с: "О, о, писе!", и се милват по главата! А когато се обръщат към друг човек, те викат: "Мръсно куче!", и го замерват с камъни...

Елена и Цветан, живееха в двустаен апартамент в малък град. И двамата бяха пенсионери. Жената се грижеше за домакинството, а съпругът й ходеше на работа като пазач на голям завод. В малкото жилище при тях живееше и синът им Георги. Той беше двадесет и пет годишен и работеше в склад. През седмицата, ...

Величествена красота, неземна!
Със снежни върхове през август...
С борове, векове познали.
Със стари къщи, пътища, дъбрави...
Пирин е омагьосана земя! ...

Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.
Изоставям доброто към теб. ...

Топла нощ, блажена, свята
и сякаш въздухът трепти
звездите търсят среща със Луната,
седим заслушани във морските вълни...
Потъмнелите води се плискат, ...

Мечтата
От любов запленена,
не виждам нещата.
И от страст, разярена...
Да забравя мечтата? ...

Глава шестнадесета
За виаграта и многобройните й приложения в бита наш
Та – влизам аз обратно в гараж-кафенето, сядам при Митето, поздравявам комшията Сашо, дето се е паркирал на масата и викам:
- Сега да имаше една виагричка за настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага: ...

Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки: ...

Ерос Рамацоти - Музика е
(Autori: Pierangelo Cassano, Adelio Cogliati & Eros Ramazzotti)
(Автори: Пиеранджело Касано, Аделио Коляти & Ерос Рамацоти)
Musica è
Musica è ...

Нали бях мамина любимка,
и с мама бяхме „две в едно”,
Момче видя - като картинка,
за мен родено то било...
и каза ми: „- Момиче умно, ...

Защо? Не се случихме родени през малък интервал от време. Знаеш ли колко хубаво щеше да бъде? Ти питала ли си се? Аз съм уверен, че щяхме да изградим нещо невероятно между нас. Нещо истинско, чисто, далеч от демонстративните взаимоотношения и близко до тихата взаимност.
Защо? Задавала ли си си въпро ...

- Не зная - в клас признава Рая -
къде се слага запетая!...
- А мен ме бърка - мрънка Петьо -
поставянето на тирето...
- Ох, мъка е! - отвръща Боби - ...

Ухая на нощи от люляк,
в косите ми трепкат звезди,
реките в' воали изплуват
и ме обличат в мъгли -
тънка дреха ефирна и хладна, ...

Ако си песен,
аз ще бъда глас.
Кажи ми
как да те изпея?
Ако си музика, ...

Париж - града на любовта,
разходка по Шанз Елизе,
прегърнати двойки на тротоара,
преплетени в мрака ръце...
Това не е моята представа, ...

Глава 15
Жегата ме мъчеше, убиваше ме, затова се въртях в леглото, опитвайки се да я потуша. Жаждата беше ужасна, причиняваше непоносима болка в гърлото ми. Пречеше ми да дишам нормално.
-Ще я убия!! Ще я убия!! – извиках гневно. В стаята беше непрогледно тъмно и тихо. Не можех да спра да се потя. О ...

Не зная защо, бях започнала да говоря на Вие. С нещо ме респектираше тази жена, след като влязох в стаята ѝ. А тя, непознатата, беше се свила още повече. Главата ѝ не се виждаше вече между раменете ѝ. Само ръцете - сухи, слаби, с изпъкнали вени, стискаха треперещи паспорта.
Беше се допряла до мен, с ...

Август се е скрил в асфалта,
и нажежава го, и го разширява,
пъклено, и някак стъклено.
Август гони те под сянката,
и нагнетява те, и те изморява, ...

***
Колко е спасявала и колко е погубвала тази планина! Колко много са постлали тленността си по дъбрави и полянки, колко много са се родили до някоя ела или под дебелата задушна сянка на старите борове, заслонени и прегърнати от аромата на смола и чиста планинска медовина. Колкото и да отричаше чел ...

Светът разля се в суета,
в аванс отрекъл всичко свято,
а сянката ти грешна пак пълзи
към нероденото си още лято.
Изправила душата си на съд ...

Обичаме да водим битки във името на честни каузи,
но… с цели до прозрачност плитки – реклама, имидж и аплаузи.
Умираме да сме герои, но непременно афиширани.
И ето - користите свои зад името над друг провираме.
А пък Доброто… то е скромно, и тихо, и незабелязано. ...