Йосиф Бродски (24.05.1940-28.01.1996)
Нобелов лауреат за литература 1987 г.
ЩО ТРЯБВА ЗА ЧУДО? КОЖУХ ЗА ОВЧАР...
Превод: Мария Шандуркова
М.Б. ...

Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...

Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...

Косите ти ухаеха на сняг
сред смугла ноемврийска вечер,
на бухващия търпеливо хляб,
на житено мълчание обречен,
на огън, който кротичко пращи, ...

Здравей, читателю! ☺
Чудесно е, че сега си намерил мъничко време за отмора след дълъг работен ден и си решил да прочетеш моя скромен разказ за едно съвсем обикновено момиче, но изразяващо по свой личен начин своят простичък живот в този толкова непредсказуем и тежък за живеене свят.
Един живот, една ...

1/ ХВАЛИПРЪЦКОТО
/почти истински случай/
Той все се удряше в гърдите...
Кънтеше, мъжката му гръд.
Хвърчеше той и над орлите... ...

Когато в нощта звезди изгреят,
когато те погали нежна луна,
когато птички волни пеят,
за мен спомни си, жена.
Ти идеал си, ти си блян, ...

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...

Вече аз на нищо не приличам,
отиде си от мен и ме забрави,
но за миг не спрях да те обичам
и знаеш ли какво направи?
Остави ме сама и след което... ...

Не флиртувай със мен, слънчев лъч,
вплел в косите ми пръстче усмихнато.
Прекроиш ли живота веднъж,
той до края остава в аритмия.
Не догонвай мечтите ми, сън, ...

Някой тропаше упорито. Не по вратата. Будеше Душата. Приличаше на огнен змей, ала сякаш имаше гърбица като камила. От устата излизаше не пламък, а дим. Сивочерен.
Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...

Боли ме - защото не сме близки, колкото ми се иска.
Боли ме - не защото не си с мен,
а защото си с някого, който ти носи само болка.
Боли ме - защото казах, че те харесвам,
а тази дума бледнее пред чувствата ми. ...

НИЕ СМЕ...
Ние капки сме в безкраен океан,
ние сме и океана също,
ние сме създадени с неведом план
от незнайна сила всемогъща. ...

Оскотял от бита,
изтощен от тегóби
безучастно следя
как превръщам се в спомен.
В колабирали мисли ...

Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...

Тази нощ те сънувах
как ти пращам писмо
от онези подробните
и излишни.
Тази нощ те сънувах - ...

Понякога, ако чакаш на опашка в банков салон, и слушаш комуникацията между служител и клиент, може да чуеш страхотни диалози, и да се чудиш дали случайно не си на друго място?
Диалог между красива служителка и клиент, който плаща на гише:
- Да Ви кажа ли, какъв Ви е остатъкът? – пита служителката.
- ...

Там живееше момчето,
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.
Не всичко, което той се хванеше да прави ...

Вироглав съм казват всички,
затова се казвам Своенрáв.
Хулят моите привички...
Ясно. Искат да умирам прав.
Клюмоглáв да стана искат, ...

Профилактика на сивото
(Само за напреднали)
Обстановката в хола създаваше усещането за натрапчива забрава. Сякаш в тази стая не бе влизал никой от години. Отбихме се само за по едно питие при наш стар приятел от студентските години, който с течение на времето се бе превърнал в позабравен стар познат ...

Ей, пак звънна проклетият му часовник, като че не знам колко работа ме чака! Ами единадесет е станало, нали след час трябва да съм при моята маникюристка!!! От три години все тя ми пили ноктите, вече съм и като душеприказчик, ама вчера направо щеше да ме удави в сълзите си. „Не мога, вика тя, да тра ...

Беше рано за едно,
за друго – толкова
безумно късно
/струва ми се,
че от жалост ...

*Опит за рѝми сред неравноделни тактове в рамка на „танка“
В несвяст любовта
изпадна, че я частна
собственост крадна,
ала се все пак съвзе! - ...

стих
е дума
твърде силна
болка
майчина ...

Ден втори от престоя на Мими в болницата.
Лекари и сестри се суетяха цял ден край нея. Бяха забелязали нейното странно подобрение и не можеха да установят от къде идва то. Пускаха ѝ изследване след изследване, мериха ѝ кръвното, температурата и какво ли още не. Така не установиха на какво се дължи т ...

Беше 1912г. една съдбоносна за Балканите и важна за България година.
След тайни срещи,договори и спогодби балканските владетели смятаха, че е време да тръгнат чрез война срещу Султанска Турция, защото считаха, че войната е безспорен елемент от външната им политика и реален шанс за възвръщане на тери ...

Изминах дълъг път неземен
Отворих не една врата
Незнам до колко бях полезен
На себе си и на света.
Но всичките ми мисли, аз не крия ...

Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха. ...

Замечтан в простора
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен ...

Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне. ...

Тази нощ ще прегърна Луната.
От високо искам да те видя.
Миналото отново да съживя
с всичко онова свидно и мило,
дето безвъзвратно си отиде... ...

Красиво е,
цвете да докоснеш
листенцата да трепнат
от дъха горещ
с пламтящи устни ...

Ще прилича ли на Вяра,
ако човек престане ближен и любим да предава,
и с евтина да го заменя изневяра,
а в болка и радост ръка да му подава?
Ще прилича ли Надежда, ...

утринна тишина –
миг преди песента
на птиците

Приказки за лека нощ
Имало едно време, така започват всички хубави приказки, така започва и тази приказка. Но дали трябва да започне така? Но ето, че тя вече започна.
И така, имало едно време, но не толкова отдавна, а може би днес, в една далечна страна, а може би не толкова далечна, едно малко моми ...

На този свят не мога вече да живея.
Поетът или тялото - едното ще умре.
За красота и топлина копнея,
но хората около мен са зверове...
Аз нямам сили вече да се боря. ...