В спора няма никакъв смисъл. Той не е предназначен за убеждаване, още по-малко за сближаване на позициите. Щом си стигнал до там да спориш с някого, положението ти е отчайващо. Вече си влязъл в капана на ожесточението, няма излизане от там. Това е война, госпожи и господа: така мислеше чистачът. Без ...

Още е лято,
подредено и кротко,
употребено и примирено
с конфитюрен отблясък,
аромат на печена чушка, ...

Изсъхнал залък, думи приседливи,
притоплена любов, горчиви хапки.
И мъртви чувства и дилеми живи.
Отрова, но сервирана на капки.
А беше то и вярвах в любовта ни, ...

Евгени не очакваше Джини така безропотно и бързо да се съгласи да се пренесе в укрепената и охранявана къща. Какво ставаше с приятелката му? Беше тиха и почти незабележима. Не се опита дори да домакинства, още повече,че Евгени беше отстранил остатъците от организирания хаос на баща си.
Джини знаеше, ...

Дядо купи на Симон
чисто нов балон.
Син, голям и ненадуван
с Мики Маус изрисуван.
Дядо бузите издува ...

XIX
Здравият ми сън както обикновено ми бе позволил да проспя закуската и да се събудя последна. Багажът отдавна бе събран и колите пълни с гориво. Всички освен мен бяха готови да потеглят към заветната цел. С мъка се дотътрих до събралото се множество от хора в двора на къщата. Преметнах катаната н ...

Много хора, в живота ви, ще се опитат (а някои от тях - ще успеят) да ви продадат ключ за палатка, убеждавайки ви, че ключът... всъщност е за трезора на банката!

Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...

Внезапно себе си попитах:
„Защо морето е сърдито?“
До вчера ласкаво, игриво,
бих казал – със вълни лениви,
а днес е яростно и гневно... ...

- От много години съм стигнал до извод един,
че самотният човек е непобедим,
че той има най голям потенциал,
с успех да се обсипе цял .
- Но на човек за да успее му трябва мотив, ...

Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...

( Приказка за пораснали деца)
Три мишока – хем другари,
хем нахакани мъжкари,
ей, тъй нá - веднъж се сбрали,
пили, пели и играли... ...

Равнина светла, тиха, просторна...
Слънце грее, птички пеят;
и уж всичко диша спокойно,
докато урагани не почнат да веят!
Небе синьо, голямо и чисто... ...

Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература. Обичаше да чете разни истории и стихове от многото автори, които се бяха навъдили през последните години, като скакалците от проклятието ...

Август сложи тъмни очила,
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя ...

Как ми се иска, понякога Боже,
Да видя онази България,
В която царе и велможи
са говорили български! Стария!
И са ги разбирали крале, царе и папи... ...

Днес казах ли ти колко те обичам?
А всички имена с които те наричам?
Показах ли ти ясно своята любов?
Направих ли деня ти да изглежда нов?
Огледа ли се тайно в моите очи? ...

Деца, защо сълзите ви
мият тротоара пред блока?
Плачат сърцата ви.
Мъката е безкрайно дълбока.
Това ли, че горе се бият ...

Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...

Пред блока имаме агитка
чет`рима души с пет резерви
по цял ден карти джиткат
сред смях, кавги, псувни и нерви.
Едните шляпат, пет кибичат ...

01
Мрачен като небето, но в дълбоките ти очи се вижда болка .
Иска ми се да ти подам ръка и тя да се прехвърли на мен.
Не искам да те боли. Не съм такъв човек.
Бих помогнала на много хора,ако можех. ...

убиват ги
като деца
изправени до зид
задето са играли
със муниции ...

сутрешна уборка -
врани пируват на пътя
след стопения сняг

Жив съм!
Прескочих трапа!
Косата ме размина...
Жив съм!
Дишам света! ...

В главата моя – малка сцена,
на нея сто поети рецитират.
С пердета плътно затъмнена,
едва-едва надеждите прозират.
В главата моя – камерен концерт, ...

Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...

Недей! Недей ме изоставя никога!
Защото сигурно света ще свърши.
Ще стане черно, адско, отвратително.
От мен ще завали проливен дъжд.
Земята ще белее от сълзите ми. ...

Попитах вятъра, звездите и облаците,
и залеза всяка вечер питам...
Къде си, добре ли си, как живееш?
Попитах ги, но отговор не чакам…
Крила ми даде, за да мога да летя, ...

Вокали: Николета Генчева
Текст: Илиана Генчева
Музика: Мартин Генчев (margen)
Ето и линк към аматьорското ни клипче:
https://www.youtube.com/watch?v=Fhn0ZDrQJKY

Люблю своё имя
Автор – Лилия Охотницкая
Люблю своё имя.
Родители дали его,
Как и всем - при рожденье. ...

Yaprak Dökümü
Can Yucel
Sararıp dökülmeden önce kızaran yapraklar ki onlar
Şan verdiler ortalığa bütün bir sonbahar
Mevsim dönüp de yeniden yeşermeğe başlayınca rüzgar ...

Far away there's land exist in sorrow
ruled out of helpless, broken dreams
There is no hope, no love and no tomorrow,
no light can reach the land i call my home,
and memories so lost, so narrow ...

Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...

В една непрогледна нощ луната бе разтворила своите криле, надвесила се над света, тя гледаща антракта на живота. В същата нощ по лондонските улици се разхождаше момче – сираче. На вид цялото носеше накъсани дрехи, беше без обувки а, навън бе настъпила кръвожадна зима. Кожата му беше бледа като смърт ...

Всеки път щом в очите те погледна,
дъхът ми секва.
Дали ти причината си за мойта промяна,
истината навярно никога няма да узная.
С медния си глас ...