По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън, ...

Било модерно днес без рими,
да се пишат стихове любими.
Тъй ми каза приятел стар,
мой отдавнашен критик – другар.
Как без рими? – питам аз. ...

Обичайте... Обичайте до гроб!
Бъдете щедри, но и скромни.
Макар, че тръгвате със празен джоб,
земята тук ще Ви запомни.
Защото тук от Вас остава знак: ...

От тази тишина не става нищо.
Пропуква се отвътре. Като чаша,
в която няма вино, а въздишките
се гонят като призраци.
И скачам. ...

Като сантиментална натура все съм се заслушвала в славеевите песни и чуруличканията, а не в кукуригането и магарешките ревове. И затова допреди няколко минути наивно вярвах, че петлите кукуригат на разсъмване – нали така и по приказките пише, и по всичко, първи петли и т.н.
Та кибя си тука аз, в пок ...

Кошмари, мечти и РАНИ
Участвал ли си в състезание,
не смяташ ли, че е време да пренебрегнеш егото,
защо ти е да си победител?
От кога разговорът се превърна в интервю, ...

Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам?
Такава ли си ме представяше? ...

Загрижиха се всички днес за Пенка,
а тя била у сръбско на седенка.
Вилня́ на воля с местни ухажори,
върна се и докара ни раздори.
Какво да правим с твойта личност дива, ...

Трудно може той да се забрави,
трудно ще да се пребориш с туй, което прави,
трудни дните ти ще прави, тъй като от него са болнави,
трудно ще успееш в идеите си да се върнеш,
трудно за туй, че със споменът живота си ще преобърнеш, ...

Когато падна от лъжата поразена,
налей ми вино кърваво червено.
Животът ми е адски кофти,
от лотарията му не улучих зная.
Някой си играе с мен, налей ми. ...

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...

Нагарча юни.
Съдрано от плач небе.
Изведнъж грейва слънце
и трудно се берат череши.
Горе на върха ...

Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...

И ако всичко се смълчи
щом разпукне се зората,
аз още с първите лъчи
ще запея за тъгата.
Ще питам аз ветреца лек ...

Делнично забързани, празнично самотни,
ей така, между другото, се докоснахме...
Стъпвахме боси по бодливите истини...
Пихме вино... с въпроси и обменяхме мисли...
В очите на тъжното лято се повтаряхме! ...

Не за първи път човек обединява ни
и ни дели, на лагери - едно, две, три!
Не го познавах, толкова добре, но зная за огромното сърце, душа която иска да лети
и осмелих се неговата , памет, да почета в'ъв този полустих.:(
Дано по пътя му натам и все по-нагоре, ...

Бог ли те изпрати от безкрайното небе?
Щом те вѝдя, засиява от щастие моето лице.
Или пък Луцифер от Ада?
Кажи ми! Кого да моля за пощада?
Любовта ми към теб ме убива, ...

Стопи се билото във здрачината.
Небето бавно потъмня.
И само някъде високо в планината
белее пряспа под върха.
Дали е пряспа или дреха на жена ...

Най-после среща с него!
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете стра ...

1.В детските очи щом погледнах,
Пламъкът на светлината ти съзрях,
Душата чиста парченце взе от мене,
Сърцето заедно с твоето туптя,
Не спира още даже да тупти. ...

Нека гори!
На кръстопътя прашен,
в часа на вещиците
ще те призова, коннико.
Ще сипя по абсент, ...

Нощта разкъса черния си фрак
и литна от гръдта и́ птица бяла.
Окъпа в злато хребетите пак
вълшебен лъч на утрин засияла.
Разсъниха се росните треви. ...

Когато след любов до мен заспиваш,
притихнала, с усмивка на лице,
косите си със цвят на нощ разстилаш,
във люлката на моите ръце…
И лунен лъч по тялото играе, ...

Девствена е красотата
ти, божествена, като
джунглите на Амазония!
Плитките ти, като гъсто
сплетени лиани и очите ...

Денят е към края... На щанда пристигна
жена непозната... Случайно се спря.
Реших ѝ проблема със хубава книга...
С усмивка дари ме... и слънце изгря.
Съдба е да срещнеш жена поетеса. ...

И още с идването на земята,
той- Господ- връчва ни една къделя.
От нея- богодадена и свята,
предем от понеделник до неделя.
Къделята с потайности е пълна ...

-Хайде, на бар довечера, отдавна не сме излизали заедно.
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То ка ...

Аз съм малък... и чета
много книги за океани.
За пирати по света...
и за смели капитани!
Аз мечтая... като тях - ...

В дълбока нощ небето се отвори
и пееше на ветровете шепотът.
Нощта е навик сам да си говоря
с вечерните видения на слепите.
Пътувам сам към най-последна гара. ...

Тръгнал Петльо да се жени,
да се хвали тук и там:
- Сватба вдигам, в сто премени,
пременявам булка сам!
- Ще изпея над сто песни, ...

1. Фóрмата ограничава твореца, затова не е ли по-просто да се твори безформено?
2. Подай ръка на омразата и тя ще се стопи в нея.
3. Всички хипотези са неосъществими. Погрешна ли е идеята?
4. Трябва да преминеш през всичко, за да осъществиш мечтата си. В противен случай си просто един... мечтател.
5 ...

Елеонора Крушева
Какъв ти бал! Не съм принцеса...
часовника във полунощ звъни,
пантофката, не ми е нужна вече,
с мечтата си тръгни и намери. ...

Тъжна душа
Душата ми е тресавище от мъка,
душата ми е ранена до смърт,
Но ще издържа, ще издържа.
Прости ми, че мъката в теб задържам. ...

Осем бе часът, създаващ еуфория.
Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.
Десет нощи аз не спах.
На единадесетата си обещах.
Дванадесет души имаше около теб. ...

Денят ни разтребва отколешни ласки,
и черга с условности слага пред нас.
Пътека за мравки – унили, безгласни,
обвити в мълчание, пласт подир пласт.
През сложния възел на скъсани нишки ...

СЛЕД ЧЕТИРИ ГОДИНИ
Изтиках четири години...
И виждам вече оцелях!
Със "Гостенката" се разминах!
В прегръдките ѝ аз не спрях! ...