Сънен изгрев през октомври,
слънцето лениво се прозява,
виното лежи спокойно,
пред нея той с друга се задява.
Шумата под мен разказва ...

Топла майска вечер.
Звукът на щурците оглася тишината.
Стъпките ни отекват по паважа на софийските улици.
Чувствам как пръстите ти леко потупват ръката ми.
Отново си тананикаш мелодия на ум. ...

Мъглата се спусна като бяла завеса пред заоблените била на Родопа. Птиците бяха отлетели. Мирисът на есен не пробуждаше живот. Тревата беше попарена от слана. Тъжна и тиха есен. Не искаше да прилича на никой. Криеше се в себе си. Линееше.
Старата чешма обрасла в мъх шумолеше и се изливаше в зеленяса ...

Любо либи мойта Люба
аз видях ги по Ютуба.
Веч не либя мойта Люба,
аз залибих вече Любо
Любо всичко е за мен, ...

За първи път наистина изпитвам страх.
Защото точно теб не искам да те губя!
Не мога, ей така да се успокоя
и кротичко да чакам чудото...
Не исках да се влюбвам. Не сега. ...

Роклята ли?
Май няма да ми трябва повече.
„Не ме докосвай. Моля те. Не го прави.“ – едва успявам да промълвя, а съзнанието ми се гърчи отчаяно при мисълта колко много всъщност искам да бъда докосвана. Ако някой само ми бе споменал, че железният самоконтрол и хладната фасада, зад които грижливо криех ...

Аз светлините ярки ще запаля
в театъра – за да ви забавлявам.
Там образи прекрасни се играят –
на шута, на кралицата, на краля.
А ролите им пак ще се раздават ...

Обичай себе си на първо място,
обичай но нека ти е ясно.
Колко важно е да се обичаш,
без да го отричаш!
Обичай ближния на второ място, ...

Виждаш ли как вятърът е понесъл
мечтите на хиляди разбити сърца?
Виждаш ли как вятърът носи
сълзите на хиляди пресъхнали очи?
А моята мечта видя ли? ...

Да ходя по ръба е мой патент.
На ляво – страст, на дясно – зла омраза.
Във някакъв трънлив експеримент
все се опитвам някого да пазя.
Ако направя крачка, ще сгреша. ...

Де да можех да бъда разумен,
стихове за теб да не пиша.
Де да можех, но времето мина
само в тебе останах си влюбен!
Не бях и няма и да съм, ...

Вятър в косите,
музика в ушите.
Аромат на лимон,
вкус на бонбон.
И пътя пред нас е, ...

Калин Китаеца слизаше мудно по фасадата на една пет етажна кооперация. Последната седмица не му се стори кошмарна, тя беше такава.
Преди десетина дена почти си отряза палеца на дясната ръка. Нелепа история. Режеше дървата в двора на майка си. Циркулярът, макар и стар, самоделен, от времето на социал ...

Днес на Пазара за молитви беше спокойно. Слънцето грееше меко, температурата устройваше всекиго и клиентелата беше слаба. Та на кого са му нужни молитви в хубаво време?
Бай Добри се подпираше на своята полупразна сергия и търпеливо чакаше да дойде зимата. Това беше неговия сезон, тъй като Добри прод ...

През есенно листо света разглеждам
и в охра се обагря чувството.
С копнежа вечен, в мислите подреждам
картина на реално и несбъднато.
Тъгата е дълбоко чувство, ...

***
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...

Енрико Ниджоти - В тишината на хиляди думи
-------------------------------------------------------------
Autori: Enrico Nigiotti & Francesco Fachinetti
-------------------------------------------------------------------
Автори: Енрико Ниджоти & Франческо Факинети ...

Потребно щом е, говорете,
пред себе си, или пък с някого,
но моля Ви, за Бога,
за зло и за добро не ме месете,
на разговора в предговора, ...

При.своя.ва.се
всичко видимо и невидимо
на този свят.
При.таява.се
всичко движимо и недвижимо ...

Да вярваш в любовта,
в живота й безкрай,
това е полет в рай,
безсилна е смъртта.
Любимата ще следва ...

от всички цветя
твоето е най-нежно
Цветница

Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко, ...

НОЩНО ПРИВИДЕНИЕ
I
В безсънна нощ – сияйно привидение;
в покоя тих дочух невинен смях;
в душата сетих радостно вълнение; ...

И ме викаш
и ме искаш
и се скиташ!
Без душа
и без лице ...

Аз съм грешен и безгрешен,
често тъжен, често смешен,
камък в колелото и
греда в окото,
песен недопята, ...

разковничето
(в) любовта е - инак
вятър и мъгла е

Грешна си чужда а толкова моя
Мъка единствена болест проклета
Грешка нелепа убила героя
Нежност и жажда превзета
Искреност мисъл толкова мила ...

Сега си пътник в есента белязан
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
към новия си дом лишен от покрив.
Вървиш в полета слепи от сланата, ...

5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж. ...

Умират думите и губят смисъл,
и гният като есенни листа,
дали си казал нещо или си написал,
щом в тях изтлява после мисълта...
Родени недоносени и жалки, ...

О, хищнице на мъжките сърца,
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...

Омръзна ми да обичам през стъклото
Неможещ да те прегърна
Аромата ти да усетя
Омръзна ми да стоя отвън в студа
Измръзнал за миничко любов ...

***
На състудентите ми от специалността „История“ на Великотърновския университет (1969-1973)
Отвсякъде! (Да, туй е алегория!)
пресечна точка Търновград бе станал
за всички нас, решили, че история ...

от позиция
на силата решава
се уви и днес

Едно разкъсано сърце не стига ли,
а може би те трябва да са две и три!
Едно разкъсано Небе не стига ли,
да си сред него рано, призори!
Една душа от две събрани, стига ли ...