Сънувах очите на хора,
които обичах насън.
Насън не усетих умора
да чакам поредния сън.
Сънувах студена милувка, ...

Малък червей се натъкна на бял гълъб. Замръзна на място (това е семейна традиция за справяне с опасности), треперейки, си мисли, че гълъбът, аха, ще го клъвне.
Такава опасност наистина имаше - тя бе природно заложена. Гълъбите кълват червейчета, а гълъбчето бива преследвано или от котка, или от соко ...

Беше нещо необяснимо,
много повече от това, което изглеждаше.
Подобно на река, която върви в морето.
Нито морето можеше да унищожи тази река,
нито реката се сливаше с морето. ...

Дъхът ти по мене оставя следи
и чудя се как да ги крия.
Душата ми стихове пак зареди,
аз пиша - а времето трие.
Усмивката нежна се впива във мен ...

Животът ни е даване и вземане
и всеки миг глава е от роман,
умът е крепост, трудна за превземане,
сърце - изгубен, черен гологан.
Когато сме объркани и влюбени, ...

Съжалявам! Не си разбрал!
Пред теб не стои молеща жена!
Разплакана и на колене...
И да обича! Тя знае своята цена!
Тя не протяга треперещи ръце, ...

Подивя народът да създава изкуство. Аз също. Моето изкуство! Че то изкуство ли е? Може ли да сътворява видим творчески продукт дарбата или придобитото умение да общуваш с Бог? Продуктът ли? Не е трилър, не е и екшън, не е фентъзи, не и похвално слово, ни ода… Елегия да е, не е. Какво ще да е тогава? ...

Към звездите ще тръгна пеша
от морето, брега на неволите,
не да гоня аз чужда мечта,
а да открия на живота ореолите.
Ще достигна аз хълма далечен, ...

Глава XXIV
Едва дочака да се развидели и изхвърча навън. Тичаше бързо- тичаше така, сякаш трябваше да хване нещо... да го хване навреме.
- Как си, Капри?
Беше неузнаваема- топло кестенява, къса кестенова коса, кристално зелени очи и топла усмивка. Да, имаше уморен вид, но от снощния... от него нямаш ...

СТРАННИЦААААА....хората бягат от мен. Никой не издържа на търпението ми...Всички бързат за някъде. Искат да подредят живота си. За къде бързате хора? Той живота е свършил...още преди да е започнал. Говоря за този...земния живот. С търпение, наблюдение и много мъка в душата го разбрах това. Дали съм ...

Рисувам с пръсти в пясъка СЪРЦЕ,
на сън обличам дълга рокля, бяла...
Душица стискам в двете си ръце -
за светлина и обич отмаляла!
Дали защото утре е Април, ...

Много ни подхожда мълчанието,
наднича от пазвите ни като медальон.
Странностите ни, изгубват се някак в разстоянието,
но мечтите ни, дано открият си, свой дом.
А, къпят ли се в щастие звездите? ...

Нечакан, натрапчив, предвиден
полепна в косата ми белият сняг.
И той - като цвят - ми е свиден,
защото ме прави и мъдър, добряк...
И мина животът - вихрушка, ...

ИЛЮЗИЯ?
Търсих те във дните си, с години,
взирах се във хиляди лица,
пътувах с облаците сини,
надничах във безброй сърца. ...

Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...

КЪЛБО ОТ НЕРВИ
„Кълбо от нерви...“
И щуреца не помага.
Светулката не дава светлина.
Слънцето прави маневри. ...

СТИХОВЕ И ПРОЗА
От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере. ...

Ох, горките черни англичани,
жегата и тях не ги пожали.
Сякаш са били на кални бани
и смърдят на тиня и канали.
Те сапуна явно са го яли. ...

На дядо ми
Във мрака пиша ред по ред,
От много време нямам вдъхновение,
Но тази вечер мисля си за теб,
За тебе е и моето творение. ...

Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има, ...

Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина ...

Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...

Тук, където в безбрежната тъмнина на вселената се носят по пътищата си безброй планети, има една мъничка луна. Малка, гола и суха, осеяна с кратери, тя е луната на един свят.
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...

Ти гледаш ли понякога звездите...?
И аз бих искала да се превърна във звезда
и тайничко през прозореца ти да надничам
и да те галя като спиш в нощта...
Тогава няма да ти преча..., ...

Помня си още малките ръце
Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат
Да подържат секунда повече поне
Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.
И ако можех още малко да те задържа ...

В мечти
Елеонора Крушева
Не ми отнемайте мечтите,
моля ви, искам леко да летя
в Небето светлосиньо до звездите, ...

Вече не знам
през колко живота преминах.
Не, не броих.
Всеки един остави ми име,
остави ми знак, ...

Lo Zecchino d'Oro 2009
---------------------------------------------------------------------------------------
Тоника и Ивелина Андрееви - Танцът на Росинка (Танцът на Розинка)
Златната монета 2009
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Уцелих! Уцелих!
Хел0 крещеше от радост, достигаща див възторг и не можеше да си намери място. Все едно бе Архимед с неговото: Еврика! Планетата Икария-HB323 буквално бе сублимирала след съприкосновението си с либертонния лъч. Тънък като сабята на Зоро, той я бе достигнал и това се оказа фатално за н ...

Райна по двори ходеше,
Бенковски комити водеше…:
„- Дали , Райне, ще склониш
и воля да ми изпълниш?
След месец ти пристигаме, ...

Боли ме, че не виждаш
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.
Боли ме, че не вдишваш ...

Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...

В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтъркулва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. ...

Лято, лято, пъстър панаир,
люлки, смях и пеещи каруци,
дълги дни, уханни нощи, мир,
топъл дъжд и влюбени капчуци.
Птица, цвят и дъхава трева, ...

Мамо, знаеш ли, тъкмо пораснах,
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма ...

може би възгледите крайно
претърпели делото незнайно
или думи неизречени
като следи по пясъка
губят ни се те увлечени ...