Домът ми бе
в сърце на звяр.
Тъй малък бе,
но бе вълшебен.
Как не с човек, ...

Децата ни са правени с любов ,
незнайно как в душите ни стаена .
Отвръщайки на онзи вечен зов
на старата загадъчна Вселена .
Отгледахме , изучихме ги някак , ...

Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...

102
Сирените вият точно в дванайсет, и сякаш че плаче Земята.
Вият протяжно и тъжно ти става, и ти се къса душата,
но Ботев презрял би човешката слабост, защото е огън и ярост,
и мигом разбираш: те яростно пеят… по ботевски за свободата!

Сирените за героите чух аз -
тез, що за свободата ни умряха
и що мислите видях тогаз -
в кафене някои на столовете си седяха!
От тоз и онзи кретен ...

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въ ...

Българийо, на твоя гръб те живяха
и въпреки, че твоето име мълвяха
грабеха всичките от теб без срам

Калпава приказка
Затвориха небето, а пъкълът - отсреща.
Остана раят - сламка за спасение.
Земята между тях – навярно се боеше,
но ние по оста обичахме легенди. ...

Най-сетне сухата студ си отиде и зимата разпери мека, снежна пелена върху старите селски къщи. Кучето на двора се радваше на снега като малко дете. Скачаше в натрупалите се снежни преспи и лаеше възторжено по снежинките, които танцуваха във въздуха.
Зад малкия прозорец на кухнята, баба Мара усмихнат ...

Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...

Звънецът изби за пореден път,
но за нас беше за последно,
от днес поемаме на дълъг път –
непознат за нас.
Ще има трудности и пречки, ...

Прошката не е панацея нито – манна небесна, но някои гладни (духовно) хора много държат на нея... най-вече те да я получат, но не и те да я дадат!

Зная как се пропада
след безтегловност
в средата на бездната,
как се пръсва сърцето -
капка водна емоция ...

ВЪЗПИТАНИЕТО
Щом влезе в глутница детето,
то следва онзи най-отпред.
С баща си влиза във морето,
а с майка си върви навред! ...

Корабът потъва бавно.
И за всички
ще има място…

Обичай ме!
Аз съм търсач на красивото в Теб.
Без мен ще помръкне усмивката твоя.
Направи ме щастлив с радостта във очите ти.
Ще бъда безмерно богат, че те имам до мен - ...

Аз бях поразен, аз
бях вдъхновен – толкова
доброта в една
женска душа! Духът
ми бе извисен към ...

Ден! Очакван! Необикновен!
Свалих оковите от мен!
Усмихнах се! Поех си дъх...
Извисил се е пред мене връх!
Намигнах на Боян Петров ...

Погледнах старицата с неразбиращ поглед, недоумявах...
– Вземи, вземи миче! Здравец е, засей си го! За здраве!
Успях да кажа само едно,
– Благодаря... ама... защо? ...и тя слезе.! Вратите направиха “ пшътъ... пшътъ“ ,като въздишка от нашите глупости и автобуса - тръгна !
Само гласът на майката с дец ...

Вчера Гришо, падна пак!
Тъжен корта днес изглежда...
А Фейсбук “почна” през нощта
нашта Гордост и Надежда!
Там... към неговата чест ...

Не ме обгръщай като със окови,
че още нося в себе си сърце.
То иска да изпита чувства нови,
да литне – волна птица във небе.
Но даже с тях жестоко да ме хванеш, ...

Нежен плам сърцето ми погали
Да бе и ти, като свещта
с длани аз да те запаля
при мен да дойдеш през нощта
с устни дълго да те галя. ...

За бога, заравяй – заравяй до дупка, за зли хора, заравяй, заравяй ги днес!
Със зинала паст и зъби изгнили, с коса душегубка, затриваща бъдещ прогрес.
Заравяй ги прави, затривай ги млади, заразо злокобна, що се лендзиш навред.
С усмивка разбита, с гримасата злобна, косматата морда вири все напред.
Р ...

Днес е първи юни,
празник с много красота.
Играят днес на воля
усмихнати деца.
Пускат пак хвърчило ...

От своите грехове по стръмната пътека,
да следвам твоите стъпки аз не смогвам.
Ще сготвя бързо по готовата рецепта,
с къдрици вкусни пролетна наслада.
Измъчен поглед в белите скали оглежда, ...

Повест за средният човек
Той беше среден човек. Роди се с нормални параметри, средни се оказаха и биологичните му дадености в сантиметри. Държеше се обрано, правомерно, без проблем завърши средно. Придържаше се здраво в златната среда, но винаги със силните на деня. Имаше си принципи лесно разбираем ...

- Ей, наборе, добра среща!
- Дал ти бог добро наборе!
- Дека си тръгнал?
- Мани, мани, наборе… До докторо съм тръгнал. За жената да питам, че има уплах. Вчера косихме Дългата ливада. А там много смокове има. И един да вземе да я уплаши толкова много, че езика си глътнала. Вика ми „ Мъжо тоя смок беш ...

Ако обагри те на залез хоризонта
с лъчите цветни във оранж и във лила
И сълзи напоят градината в очите ти...
опианен от аромата на тревата
попила сокове от Стара Планина – ...

Иска ми се, стих един...
с душа, сърце да го напиша.
И с него да разкажа на света
какво за мен, мечтата беше.
Да изживея любовта, да я почувствам ...

Приятел съм, той каза бързо
и аз повярвах без резерв.
И мислите си му разказах,
и всичките си страхове.
А време мина неусетно, ...

От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам ...

Искам да бъда отново дете!
С другарите стари навън да играя.
Не искам да пиша между четири стени,
ала зная, това са само мечти!
Искам да бъда отново дете! ...

Момчето разбра, че нещо не е наред по очите на баща си. Ясни и ведри допреди час, те сякаш бяха натежали от тревога. Баща му го гледаше, но не го виждаше, което бе плашещо. Промяната бе настъпила след един дълъг телефонен разговор, проведен в кухнята, от който момчето успя да долови само откъслечни ...

Детството ни бързичко отлита,
неусетно сме пораснали и времето не пита.
Миговете ценни няма как да върнем,
само спомените за тях можем да прегърнем.
Нищичко, обаче тук не свършва... ...

Чай.
Топъл, вкусен, сладък.
Отпускащ.
Успокояващ.
С лимон и с мед. ...

Когато бях малка рисувах сърца и ги оцветявах в розово и червено. В часовете по биология разбрах, че сърцето е кух мускулест орган... Но съвсем скоро след 18 си рожден открих силата му. Осъзнах, че именно то контролира цялото ни същество. Когато човек е на път да се откаже от мечтите си, сърцето му ...