Какво за мен е нежността?
Уют в скута на мама
и с тиха песен в нощта,
потъвам в обичта голяма.
Какво за мен е любовта? ...

парѝте знак са
за неизплатения
човешки труд на
поколения безброй
уви съдби за(т)рѝти

Себе си срещай често
не винаги мислите за нещо,
съвпадат с това
с което стойте срещу,
но себе си срещай честно, ...

Стоеше изправена и бачкаше на рецепцията от няколко часа. Единственият плюс днес беше, че температурата вътре бе нормална. Имаше чувството, че ако види още един клиент с неговите претенции особено чужденец щеше да запищи. И той се появи. Веднага правеше впечатление. Дизайнерска риза, дизайнерски пан ...

***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени. „Неговите три ...

Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.
Отнема душите на дребни работници, ...

*от гледната точка на момиче*
Търсех ангел над мене да бди
Но случих на твоите сини очи
Не ясно небе, ни спокойно море
По-студени от лед в ръце на дете ...

запрàт ли да се
„братушкàят“ - ѝма да
се дълго кàят

Усещам лятото
с горещият си дъх ме пари
и пита ме:Готов ли си?
А чувствата къде са
нали не ги забрави ...

Слънцето напичаше силно. Жегата натежаваше и ставаше трудно да се диша. Летовниците бързаха да се прибират по къщите и хотелите под сянка. Божо седеше под чардака на старата си къща в Созопол и гледаше хотелите и ресторантите пред него. Вълни на гордост изпълваха потното му тяло.
-И всичко това е за ...

посветено...
Смъртта е алчна, хищно взема.
Момиче, стискай за ръката брат си.
Прости молитвите си неми,
светът когато се руши на атоми. ...

Не взимайте на кредит от душата ми!
Не е Аврамов дом! Не съм море!
Не съм многогодишно цвете! Рядко
ще ми се случи, след като умре
роденото във мене с много обич, ...

МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА
Вик е раждането, вик – смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Вик зовящ живот е любовта,
погълнал душевните предели. ...

- Виждаш, чуваш, разбираш, гневиш се, но ТЪРПИШ! Това ли наричате неусетно?!
- ИМЕННО ТОВА Е НЕУСЕТНО.

Един народ смирен,
навел глава преклонно.
Забравил смелост всяка,
отдал се на страха.
Забравил битките велики, ...

Алев, ти моя еврейска
принцесо! Ти цвете
пустинно - жадно за обич,
тръпнещо за ласка и
нежност!... Както пустинята ...

на Димо
Нямам сили да те поздравя.
Искам точно днес до теб да бъда.
Сгушена във тебе да мълвя
думите си - ласкава присъда. ...

"Индианското небе кърви във огън,над нас...грешните на хълма".
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...

Нека няма притежание,
да се будим от любов
и да бъдем утеха
за смисъла на всичко...
нека да сме толкова хубави, ...

85
Известно е, че в Райската градина
създал е Бог от кал и пръст двамина,
но е загадка как от тях се нароили
милиони, а не някаква дружина. ...

Безграмотност и сила, безсрамност и вила,
съчетават се лесно и плъзват навред.
Кола лимузина, охрана дузина,
блъскане с лакти и така все напред.
Пробивен успех, без бляскав доспех, ...

И днес поглеждаш календара,
как бързо дните пак отлитат.
И в спомен се превръща радостта,
а спомените бавно се отмиват.
Замисляш се "щастлив съм бил", ...

С прошарените бели коси,
носиш тежестта на своите дни.
За поздрав те прегръщам
и виждам в очите ти сълза.
Това си ти моят татко, ...

Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища, ...

Листата, разхвърляни по масата,
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа. ...

Този месец е труден почти като теб
и почти като теб ми напомня че всичко ще свърши
в празен отрязък от следващ куплет
по средата на лятото в нечии пръсти...
ще стихне премазан от дълга борба ...

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...

Нося в сърцето си шепа приятели,
но и толкова малко ми стигат.
Не са ми нужни дузина ласкатели,
искам честност и искреност мила.
Имам в очите си сълзи неизплакани, ...

Обичах те, но може би не знаеш...
Обичах те, дано да не личи.
Не искам нито ден да съжаляваш,
Не искам и за мен да те боли.
И нищо, че сърцето нарани ми, ...

Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.
Сънувах, че съм нестинарка, ...

Аз и ти в нощната прохлада,
под лунната завеса обляна в любов.
Пламва пожарът...
от изпепеляваща искра.
Аз и ти под звездите, ...

Не искам да правя минали грешки пак.
Искам да съм здраво стъпила на земята.
Разголена и сама, потопена в онзи мрак,
в който познаваш единствено самотата.
Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ, ...

Стрела, намазана с разяждаща отрова,
проникнала в сърцето и душата
и не допускаща отсреща благо слово
променя правилата на играта.
Тя не признава оправдателни присъди, ...

За мен времето е спряло,
в оня ден, в оназ минута,
когато птиче вън е пяло,
а теб някой някъде далеч от мен избута.
Дали ме виждаш през очите на листата, ...

Затварям очи и виждам жена,
красива, тъй нежна и невинна.
Паднал на колене, а пред мене е тя
и се потапям в красотата ѝ завидна.
Ръцете ѝ гладки аз не мога да пусна, ...

àдовочерна
робѝя гнетèше и
Ботев сразѝ я