Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
386.8K результатов
На малката русалка
🇧🇬
Защо не останах в Морското царство,
в прозрачно-зелените глъбини,
при морските дракони, сестрите-русалки,
Дъгата, която шепти: "Замини!"
Да бях си останала само с копнежа ...
Аврора знаеше, че той няма да дойде, но въпреки това си поръча още една чаша „Пино Ноар”, извади цигара и продължи да гледа през прозореца към падащия сняг на улица „Париж”. В заведението влезе млад мъж в светло-сиво палто и забеляза червенокосата дама да се опитва да си запали цигара. Опипа джобове ...
Събуди ме със парещи устни
Погали ме с косата си...
Обещай ми любов без въздишки,
без сълзи, без вина... - ЛЮБОВ , не остатъци.
Всеки миг без любов е загубен. ...
Муцито беше жена, на която се удаваше всичко! Където я пипнеш – бръмваше от раз! Нямаше нещо, което да не можеше да върши сама. Например да си изреже ноктите по съвършен начин, при това и на двете ръце! А после да ги изпили с пиличка! Превръщаше ги в шедьоври! Не стига рязането и пиленето, ами можеш ...
ГНЕВ ИГРЫ
Съёмки фильма - «Гнев» шли мощно, грандиозные происшествия снимались по простору всего старого Буджака. Картина событий, обязана была содержать гнев населения, - вынужденного томиться в среде не особо продвинутых завоевателей. Против захватчиков, в конце первой четверти двадцатого революци ...
В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...
Някой би казал,че съм много романтична
някой би помилсил че съм книга екзотична
но аз съм само жена симпатична
много добра и много обична.
За човека до мен бих убила ...
Историята е за Явор Руменов,момче от Бургас,родено във семейството на електроинженер и на релегиозно фанатизирана медицинска сестра.От баща си бе взел характера,а от майка си-красотата.Израстна като странно хлапе и не излизаше много навън,слушаше метъл тайно от майка си,защото тази музика се смяташе ...
На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
Не, не искам да бъдеш различен!
Искам точно такъв да си – труден,
непонятен, объркващ, влудяващ ме,
да държиш все ума ми възбуден!
Не, не искам да бъдеш в стандартите, ...
Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...
От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...
Когато някога очи склопя,
над тленните останки не плачете!
И, моля, не носете ми цветя,
а по-добре със смях ме изпратете!
Свещеник ще отслужи опелό, ...
Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...
Написах го на гърба си. Продадено. За едни сини очи. Очи, като моите. Точно толкова струваше душата ми.
А в твоите очи, няма и за половината. Извинявай, не съжалявам.
Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...
Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...
В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...