В тишината нахлува мечтата,
озарена от мисъл една.
А навън се нахвърлят листата,
в изгорената длан на жена.
От асфалта се ронят стремежи. ...

Досадна битка днес аз водих!
Не помня как и оцелях!?
За Добротата,помня спорих..
И пих,напих се и заспах!
Днес будя се със мрачен спомен, ...

Безцелно скитам в пустошта
на свойта странна самота.
Във нищо не откривам смисъл,
откривам само суета,
не вярвам даже в любовта, ...

На Албена Димитрова
С любов, не с чувство за вина
сега изпращам те, годино –
не сетих болка и тъга,
душата си преливах с вино! ...

Бе любов като бившите други —
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.
Трудна беше, но бързо премина ...

Нямам място и не мога да плача,
за напразно очаквани думи.
Някой друг в самота да оплаче,
тишината дошла помежду ни.
Нямам време за празни илюзии ...

Каква е ползата да бъдат чисти,
колосани, изгладени душите ни,
ако приличаме на празни стаи –
студени, мрачни и необитаеми?...
Ако отвън оставили сме Господ?... ...

Разгаряха се нощни клади
в измислено от гняв небе,
ала само той пострада,
този, който всичко ми отне...
Невинност, нежност, доброта ...

Безмълвен пред тебе съм днеска...
не схващаш защо аз мълча...
ти питаш защо не говоря...
приписваш ми пак
лудостта... ...

Животът е само за богатите.
Няма милост за бедните – никаква.
Всичко което води до страдание
в живота, не е от Бога.
Животът е цирк в които се раждаш, ...

Остави ме на мира, Тъга!
Няма ли вече да тръгваш?
Аз те поканих за час, или два,
а ти си стоиш тук и не мърдаш.
Остави ме и ти, Самота! ...

Хората идват,
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя ...

по-благородна -
и пиявицата - от
някои душѝ*
...........................................
*респективно - „душѝ“

Да те прегърне мъдростта на утрото
и с нея да изкарате деня.
Звездите нощем да присядат в скута ти
и да те къпе лунна светлина.
Дветé вселени вътре във очите ти ...

Измислена съм като приказка,
пресякла пътя ти отдясно.
Отляво (трудно е за свикване)
потъпкано е и е тясно.
Несбъдната съм от прегъване, ...

И ей така снимката ти изпадна
измежду страниците на стара книга.
Един спомен в сърцето се прокрадна
и въздухът започна да ми недостига.
Спомен, който се опитах да скрия ...

Няма нищо по-красиво от:
спящо дете, от игриво коте и от налюбена жена...
В човешката и световната история има безброй примери, които ме убеждават, че хората си измислят врагове, за да оправдаят собствените си страхове и слабости...
И на двата въпроса - "Каква е причината за самотата?" и "Каква е фо ...

Влезе тихо във съня ми
и поседна без да се натрапваш!
Преобърна със любов света ми
и показа ми, че ме очакваш!
Сигурност ми вдъхна – да опитвам ...

Русата
С тази жълта метла
той се бореше в хола.
Даже съседа разбра,
че си сменяха ролите. ...

Той носи моята кожа окаяна
и ухае на мрак денонощен,
бавните му сълзи изтръгвам,
знам,
много мой живот е и небе ...

Прости ми сега, че съм слаба,
за това нямам капка вина,
на трапезата чупиш ти хляба,
слабостта ми е женска черта.
Знай, различна е моята роля, ...

Капитален паралинч
Банков брейк
Ромео и корвета
Пръстенът на Нибелудналите
Война и клир ...

Всичко ли си казахме дотук?
Всичко ли направихме? Изглежда
думи и дела, и всеки звук
се превъртат като дълга прежда.
Ежедневието ни изцежда, ...

Процежда измамна завъртулка,
от кръговитата си целина,
покрила пищните си тайни
със загатваща ги тъмнина.
Сияе фин дискрет аристократично, ...

Се провираме во судбината на ткаенините
крцкањето на вратата ни го отвора денот
со чевлите ги туркаме златните парички на есента
ги игнорираме меурчињата на немирот
растурени во воздухот ...

Аз и зимата си приличаме.
Много.
По косѝ,
по тела,
по сърце. ...

Трябваше ми само малко, за кураж... да погледна аз в твоите очи.
Трябваше да ме целунеш, дори по лицето ми да капеха сълзи.
Исках да ме намериш и да ме прегърнеш силно и властно.
Исках да кажеш, че няма да ме пуснеш и че ме обичаш страстно.
И честно казано не исках аз рози и писма... ...

ЛЮБОВ
1.
И на моята гара влакът ще спре,
уморен ще въздъхне от пътя.
Ще синее над него малка кръпка небе, ...

Неочаквани спътници!
Постепенно свикнах на лишенията и на непрестанното ходене или каране на колело. Вече не бях толкова нащрек като през първите дни. Да не говорим за първата нощ. Манията че ме издирват, че всеки момент ще видя хората от Рето, вече почваше да отшумява. Животът ми се превръщаше в ед ...

Устните ми
рисуват върху твоите
дълги и лениви неделни следобеди
със забравени чаши,
пренебрегната храна, ...

Огледало имам в душата си,
парченца сребърно стъкло,
оглеждаш ли се сутрин, като станеш,
в душата ми сребърна, дано...
Или със босите си стъпки, ...

Има трафик, мили деца.
Светофарите също са много.
Аз разбирам, че вашата елха
от ноември е още готова.
Рудолф пада си малко сваляч ...

По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.
Изгубили сме се. Като надежда.
Нощта се утаява по первазите, ...

Честит рожден ден, дъще!
Дядо Коледа те донесе.
Малко избърза,
подари ти цяла година
пред твоите връстници, ...

Отиваш си. И малко уморена,
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
ти дните ми изпълни със мечти.
Каквото си ми дала, ще го пазя. ...

Всяко едно кътче от нашите градове притежава своя собствена история, която го отличава от другите места. Ние живеем на едно и също място, но същевременно сме толкова различни и заедно образуваме пъстроцветния пейзаж на градския живот. Често хората, които живеят в един и същи град имат различни впеча ...

Ще седна сам на празничната маса,
наред с изкуствената, Коледна елха!
Само за теб ще вдигна пълна чаша,
разделя ни само един малък океан!
Ще помечтая малко на Нова Година – ...

Тази вечер,
по-зла от змеица,
ще отида на сборище тайно.
Знам със сигурност –
бедна девица ...

Не дойдохме на тази Земя, за да бъдем наказани –
тук сме само защото се влюбихме двамата с теб!
И живеем с теб заедно – грешни, но богопомазани –
ти си моята муза, аз – твоят обичан поет!
А животът ни – звездно-реален – е истинска приказка, ...