Душата ми е като камък вече.
Покапа кръв по ризата девича.
Виновен залез тромаво се свлече
и аз не мога никой да обичам.
Коруба празна стана ми сърцето. ...

Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото, ...

Обичам те...
искам да извикам силно,
а гласът ми лее се на листа,
... и си с мен, и с теб съм,
очакване - нощта прелиства. ...

През процепа на сърцето
светът е така различен.
Като във нямо кино,
забързани фигурки тичат.
Прилича на огледало ...

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!
Властва тук материализъм! ...

Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - по ...

Дойде пролетта,
със светлина озари
света- с розите
разцъфна и в моето
сърце любовта! ...

Не съм Ботев и Левски -
издънка на своя баща,
не приемам реда мафиотски,
не скланям глава.
Помня гнева на дядо, ...

By the setting sun illuminated
sea horizons shine red as fire
in a game of weather incapacitated
wrathful waves retire...
And the ship sails lightly, with a sway ...

Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...

Зората ме помоли да постеля,
божурени листа по твоя път.
И аз изпълних нейната повеля –
разпръснах кадифе и розов цвят.
Че твоята снага да стъпва в меко ...

Понякога ми липсваш. Неизлечимо.
Ветрило от спомени разгръщам.
Усмихвам се на себе си. Насила.
Потъвам в дебрите на своето минало.
Глътка вино – утеха е. Вярно. ...

Не очаквам да разбираш
Че умирам
И съм лош
За да те пазя
От любов ...

Ако знаеш какво си ми ти…
Бликнал извор над пусто корито,
пресушило до камък чешми
и със счупени стомни покрито.
Ти си моята вяра в доброто, ...

разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало и претенции за бъдеще ...

Кой каза, че желязото не плаче?
На скръб не се поддава?
Не рони и сълза?
За Истината питайте ковача
родил го с много сръчност, ...

Залив тих е твоята прегръдка
Дали да те сравня с дъжда
поръсил моята коса.
Или с най-ярката звезда
в на самодивите часа. ...

> „Quiero recordar que la vida es un sueño“…
> „Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…
>
>
Градът се събужда с крилете на птици, ...

През хиляди сърца, потъпкани в калта,
Вървим, вървим, вървим!
Връз множество души от нас погубени,
Вървим, вървим, вървим!
Тъжим ли след това, поглеждайки назад?... ...

Надежда всяка тука оставете,
изпя поетът и замлъкна.
Животът днес е пъстро цвете,
но с отровен дъх на бъдещи беди.
И нямат смисъл думи поетични, ...

Бях пролетна – и черно прегоряла
като стърнище житно в лятна жар,
и сива като угар прекипяла,
и пъстра – като в есенен пожар.
Бях всякаква – каквото беше, беше. ...

Привечер бях с тебе, мила,
да погледам как вълните
раждат се, събират сила
и се плискат във скалите.
И заставах до морето ...

Животът ми се промени по такъв начин, че просто …. Но нека започна отначало. Нещата започнаха така:
– Живота е гаден, разбираш ли? Г-А-Д-Е-Н. Да ти го спелувам ли и на английски? F-U…
– Няма нужда, няма нужда. Разбрах твоя живот е гадеееен. – той се засмя.
– Да. И не мога повече така. Ще приключа с ...

Откакто спрях цигарите да пуша
и почнах диетичната храна,
премахнах бързо тлъстата си гуша
и спя сега на всякоя страна.
Отказах всички твърди питиета ...

С едната ръка сътворявам,
а с другата вечно руша.
И тъй...
управлявам
съдбата... ...

Цялата кървя,
но продължавам да вървя.
Чакам изгрева, чакам оня
светъл лъч, забулен в облак.
Да мълча не мога. ...

Заложих си мечтите (три за грош).
Ще кажете: Прескъпа ипотека!
Такъв бил жребият ми – хубав... Лош...
Поне харман отъпках до пътека.
За всичките парѝ на този свят, ...

Обичам
да се разхождам
чисто гола пред теб –
по душа, открита
за раняване.

/На Тихчо, който празнува сред звездите/
Обещах... да не тъжа,
съ́лзи черни да не лея.
Да усмихна пак деня,
твоят, рожбо. Тъй копнея. ...

Пролет! Цветя ! Аромат!
Сезон на радостта и любовта
сърцето устремено към слънцето
блести и лъч изпраща към душата
Пролетен дъх! Мечти полетели ...

Дъждът вали и гарга грачи.
Не знам, защо навяват в мен
Тъга? И даже ми се плаче,
във този мрачен юнски ден.
А дните тровят ми простаци, ...

Какво за мен е нежността?
Уют в скута на мама
и с тиха песен в нощта,
потъвам в обичта голяма.
Какво за мен е любовта? ...

парѝте знак са
за неизплатения
човешки труд на
поколения безброй
уви съдби за(т)рѝти

Себе си срещай често
не винаги мислите за нещо,
съвпадат с това
с което стойте срещу,
но себе си срещай честно, ...

Стоеше изправена и бачкаше на рецепцията от няколко часа. Единственият плюс днес беше, че температурата вътре бе нормална. Имаше чувството, че ако види още един клиент с неговите претенции особено чужденец щеше да запищи. И той се появи. Веднага правеше впечатление. Дизайнерска риза, дизайнерски пан ...

***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени. „Неговите три ...

Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.
Отнема душите на дребни работници, ...

*от гледната точка на момиче*
Търсех ангел над мене да бди
Но случих на твоите сини очи
Не ясно небе, ни спокойно море
По-студени от лед в ръце на дете ...