Нали не си забравил...
как сам стоеше във ноща.
В небето светлините ти броеше!
Звездите молеше любов да ти дадат.
И молеше се... клетви тайно, ...

Днес отбелязваме 142 години от славната Априлска епопея – въстанието на българския народ, което промени хода на историята, което оплиска с кръв придворните зали в Европа и което разпали пожара на народното пробуждане – пожар, в който горяха и хора, и църкви. Въстанието от април 1876г., което освобод ...

Вървя
Елеонора Крушева
Вървя през времето
по своите пътища
и тръните чистих с голи ръце. ...

Владетелят в битка загина...
войната съсипа града...
след дълги години
тя падна...
Великата ...

Дори когато се ожениш
и имаш две или пък три деца,
тогава още ще те помня -
а в очите ми, поредната сълза!
Ще останеш вечна ти - ...

Ще ти идвам със мисли незрими,
сам-сама да не си във нощта,
щом почукам – врата отвори ми,
че пристига със мен любовта.
За прегръдка ръце ли разтворя, ...

Само душите са важни
с техните тайни закони.
В тъмни усоища влажни
мъката щом ни подгони,
само душите ни знаят, ...

Е, к'ва е тая страна,
К'ва е тая Родина.
Все по-мизерна е всяка година.
Отиваш към Морската и...
„Дай, кака с'тинка!” ...

във този филм играем всички
но главните роли вече са заети
за нас остават онези на статисти
почти невидими със първи имена
участваме в написан не за нас сценарий ...

Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.
Вирджиния Улф.
Сънувам ли, или сънят е огледалото в дъното на река, от която ме зове гласа ти?
Облаците висят с главата надолу – нимфи с разплетени, бели коси, плуващи в памучен, пенест водопад, който се надвесва, за да покрие гората в прегръдка. Сто ...

Не ми припомняй стари грехове,
отдавна плащам тяхната цена,
грехът е тежест в хорските нозе,
препъват се, но после пак вървят!
Треска́ ли виждаш в чуждото око ...

В тази тишина ...
мълчаливо се научихме
да четем по устните на чувствата.
Да се докосваме,
почти неуловимо, ...

Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро. ...

Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...

От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.
И сивото отдавна не е цвят, ...

> Обичам те ела
Подай ръка!
Подай горещи длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед, ...

Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите ...

Идваме на света невинни и чисти
Постепенно бавно се променяме с годините
Търсачи на усещания събираме ги в нашата глава
Сърцето силно тупти от тези емоции
Но не винаги всичко минава гладко ...

След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...

Каза ми Знахар –
"Кафе – с мълчана вода"!
На дъното – Ти!

И ще помня Калоянчев и Парцалев,
Анастасов, Делчева и Аламанчева.
Още много други, през годините родени,
орисани от тяхната съдба, да ни забавляват.
Помня техните усмивки на лицата, ...

Бяло лято иде над
света - тя не е вече
сама, намери мъжа
на своите мечти!...
Пеят птици, духът лети - ...

Глупаво е да търся твой заместител,
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...
Съхне мастилото... с ръце треперещи ...

Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...

Приятелите се броят на пръсти
къде ли сте, аз все Ви търся...
А бяхте много, клехте се във вярност
но смихте се във тази давност...
Приятелство - звучи с Надежда ...

След нас е всичко, като спомен
И си отива, като сън.
Сълзят очи, като на помен...
Едно и също е навън.
Мълчи природата – утеха, ...

Вали дъждът и ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей? ...

Събраха се баровските синчета и щерки да обсъждат къде да правят абитуриентския бал.
- Писна ми от баналности! - рече Джони и остави призната си чашка на бар-плота. Сетне лапна фъстъче, завъртя се на столчето и огледа хола.
Особеността на темата ги беше събрала не в любимото заведение на бай Минчо. ...

82
Не може да клонирате Апостола във някой бъдещ „безпогрешен“ вожд,
защото е неизмерим титан и носи в себе си неповторима мощ,
несравнима с никое съществувание и всеки опит е обречен на провал.
Кой би сравнил прекрасен слънчев ден с безлунна, непрогледна нощ?! ...

Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък, ...

Рано сутрин е, а навън вали.
Небето плаче, а градът все още спи.
Събуждам се сама и приветствам дъжда,
с чаша кафе в ръка.
Нетърпелива съм да изслушам ...

С нощта се приспиваме бавно,
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...

Еротично
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...

Мода & Ема Мароне - Като във филм
-----------------------------------------------------
Autori: Francesco Silvestre (Kekko)
------------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Силвестре (Кеко) ...

Sanremo 2009
---------------------------------------------------------------------------------------
Ариза - Искреност
Санремо 2009
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Най-добрите години от живота ми,
сияйни и и поразмити,
те просто се плъзнаха по силния Дунав
и изчезнаха под сянката на крепостта.
Години на лъвове, вина и макове ...

Не обичам януари
Не обичам януари нито белите зимни дяволи.
Във всеки сняг виждам същите следи,
следи от малки стъпки, номер тридесет и кой знае,
които тихичко те напускат. ...