Предчувствам
коронясването на дърветата,
а от горещниците във очите ти
роклята ми е внезапно
запалима. ...

Аз умрях на операционната маса от тромбоза на коронарната артерия или по-просто сърдечен инфаркт. Издигнах се във въздуха над тялото си и наблюдавах с любопитство как реанимационния екип се опитва, да ме върне обратно към света на живите. Лекарят констатира смъртта в 23.11 часа, покриха ме с бял чар ...

С полъха на вятъра
(Не)случайно
Долетя при мен
Лист хартия
С нечия любовна история ...

"В бели къщи с червени покриви
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра. ...

Дъждът отново ще се върне
в някой облак, в някой час.
И земя отново ще обгърне
и цветята си, и нас.
На този неизбежен кръговрат ...

Любов... ти, магьоснице чаровна.
Любов гореща, сияйнице лъжовна...
Създадена от огън и вода.
Създадена да галиш с ласки
всяка влюбена душа. ...

Рапсодия в черно
/синопсис за пет минутен филм/
Пецата е около 40-годишен неудачник, живее сам в едно мазенце на Ситняково и дължи на много хора пари. Не работи нищо защото не умее да работи нищо. Неговата страст са заровете, играта на карти и покер автоматите. От време на време ходи в Пъклото, една ...

Ще се опитам да направя един кратък обзор на Едиповия комплекс (както аз го разбирам естествено, не гарантирам че напълно разбирам големите имена в психология). Защото колкото повече го изучавам, толкова повече виждам колко е основополагащ в изграждането на индивида (и мъж, и жена). За разлика от фи ...

Много пия!... мамка му... почти не спирам
моралистки вкарвам от любов
във Ада... на феминистките мозъците им обърквам
простака дразня с безразличие
на объркани души причинявам с удоволствие ЛЮБОВ. ...

Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Желая те... дали го знаеш ти?
Топя се, виж! По твойта длан се стичам.
Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Ликът ти в нощ видях. Сега обичам. ...

Имало едно време едно момиче
Да, това съм аз,
Пътува безспирно тя
И никой никога не я спря.
Никъде не е тя желана ...

Много ли искам от света!?
Парченце хляб, паничка с боб.
Едно "Здравей"! Целувка под дъжда.
Надежда – зрънце ,мечти – вързоп.
Море от обич, вълнѝ от смях. ...

На дъното бе пълно с миди.
Затворени, безмълвни, докрай усамотени,
ограничени в свойте си проблеми.
Докрай бе дъното застлано с миди!
Понякога, но рядко – беше живо! ...

Върху печката къкреше кисело зеле. Бабата дремеше в леглото, внучето играеше на пода с дървено влакче, по инкята говореха нещо. Навън снегът се беше натрупал почти до прозореца.
– Нека да погледаме малко телевизия! – помоли внучето. Беше червенобузо пет-шестгодишно момче с избродирано червено конче ...

Изпускаме щастието
измежду пръстите на ръката си,
защото си мислим,
че и без да я стискаме здраво
то ще си остане наше... ...

Боли от отсъствие.
От тишина.
Боли от присъствие
на чужда вина.
Боли от лъжата ...

Ех, беден северозападен край,
не казвай на себе си:"Трай!",
че и ти заслужаваш добър живот,
а не да си безсловесен скот,
и ти от грижи имаш нужда, ...

Смисъла на моето безсмислие
Какъв е смисъла,че аз съм тука,
от туй се стряскам често и мълча,
защото често пъти сгазвам лука
и с "халостни" по другите гърмя! ...

В мъглата, между капчиците ме търси,
аз принадлежа на пространството,
намиращо се между световете.
Не пропуквай ярката ми светлина,
после няма да има къде да се завръщаш. ...

Красиво беше тука. Сякаш Бог беше изсипал цялата си благодат и въображение точно на това място. Пролет поляната ставаше като шарена черга от безбройните цветя дето само тука можеха да се видят. А тревата беше толкоз зелена, че като я огрееше слънцето, очите те заболяваха. Лятос тишината нарушаваха с ...

„И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око” Ма ...

Таму каде што се црвената и жолтата боја
таму сум и јас
ги носам со себе и во себе.
Камењата од сите земји
не вредат колку едно македонско зрно песок. ...

Дуално…
Във нощите сме звездно споделени,
телата ни когато замълчат,
от вятъра неистово пленени,
душите ни в незнайното летят. ...

Някак тихо на пръсти
влезе тук Пролетта.
В мойте утрини късни
разцъфтя Любовта.
И нечакани чувства ...

Неразбран - това е дума доста тъжна!
Неразделни сме със нея цял живот.
Все някой нещо ме упреква и осъжда,
а може би, аз давам грешен тон.
И опитвам се в последствие да обяснявам, ...

Мобилният телефон на Аная зазвъня. Любимата ѝ песен ехтеше из цялата стая. Тя се надигна от леглото и отиде до скрина. Невинна усмивка премина по лицето ѝ щом видя кой я търси.
- Ало! - отговори тя с развеселен глас.
- Здравей, мила! Наспа ли се? Да не те събудих?
Аная плъзна поглед по огледалото - ...

9.
- Здрасти...
- Добър ден...
- А, извинявайте, че така фамилиарно почнах, но се познаваме...Или поне аз се сещам за това...
- Да, да...Но аз някак си не мога да се сетя...Шофьор на такси... ...

на Георги
Хей съдба, вземи си къс от мене,
не от непослушното дете,
данъка за мъдрост ще поема
не дамгосвай малките ръце. ...

Зациклил съм. А музата я няма.
Да дойде днес тя твърдо обеща.
Но отговаряла за още двама
и щяла да намине през нощта.
Без нея, значи, да си кажа право, ...

Има мигове тиха Тъга, във които
натежават дори в птичи крила!
Болката в тях е дълбока и скрита
и влече все надолу, с оловни пера.
Има мигове щастие благословени - ...

Очите ми се умориха, любов..
Умориха се да те търсят и теб да те няма,
да те гледат и да не те виждат.
Очите ми се умориха, любов...
Умориха се да плачат, а сълзи да няма, ...

Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...

Посреднощ събуждам се в ридания,
и утрото посрещам през сълзи,
усещам се във плен на колебания,
и как сърцето търси повод да прости!
Може би защото някъде дълбоко ...

Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...

Елоди Ди Патрици - Просто
--------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate & Andrea Amati
----------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате & Андреа Амати ...