Не обичам януари
Не обичам януари нито белите зимни дяволи.
Във всеки сняг виждам същите следи,
следи от малки стъпки, номер тридесет и кой знае,
които тихичко те напускат. ...

Синко... смътен е споменът за майка ти...
Добра сянка над яслата...
Но ти започна да помниш твърде късно...
Слушам трепета на ангелите...
Може би това ще ми помогне да я намеря? ...

Какво ще изцери изплаканите ни слепи очи.
Когато огнените небеса убиват звездите.
И всяка дума в спиралният вихър
е само грешно слънце, горчива загуба.
Измъкни ме оттук. ...

Бих искал да живея с теб,
бих искал да открия света с теб.
Искам да съм тук, за да ти избърша всяка сълза.
И за всяка усмивка да напиша нова песен.
Ти си всичко, от което се нуждая ...

Когато нощите са пълни с тревоги,
когато не спя, а само дремя.
Ти си ангела до мен.
Благодаря на Бога, че те има.
Когато зората ме буди с тъга ...

Любовта ни откри на брега.
Спомням си, беше лято.
Вълни, борове, мирис на лавандула.
Боси по пясъчния плаж.
Пръстите ми в косата ти. ...

Всичко се покри от мрак.
Ти затвори очи,
косата ти падна
на гърдите ми.
Няма да заспя ...

Много те обичам.
Всичко бих дал за теб.
Къпеш се в красота.
Всичката красота на света си откраднала.
Устните ти ме опиват. ...

Когато бях дете чух
и сега още ги помня
думите на дядо ми
и ще ги помня винаги.
Че нямат вяра ...

Какво, либе, искаш да ми кажеш?
Какво ми, либе, говориш?
Кажи ми всичко, но недей да не ме мразиш.
Аз това, аз това не мога да преживея.
Аз това, либе, не искам да го знам. ...

На средата на морето малка лодка с гребла,
отнесена така далеч, не знае да се върне.
Без вятър, без вълни, тя заплакала
и какво да прави, капитана се озова за помощ.
Далматинка малка, мрежи е хвърлила, ...

Говорят, че обичаш някакъв бохем.
На някакъв скитник си втора жена.
А аз съм луд от отровата ти.
И се моля пред святата икона, моя любов!
А аз съм луд от отровата ти. ...

В края на декември двехилядната.
Студен, нает апартамент.
Аз чакам тя да се събуди.
След това може да започне деня.
Хората се радват на празниците. ...

Понеделникът е пред вратата.
Никой не смее да си помисли.
И ние се обичаме, обичаме се часове,
докато сутринта ни подсети.
Боже, колко я обичам. ...

Когато се прибрах вкъщи, заключих вратата.
И всичко ми изглежда черно.
И отчаянието започва да ме стиска.
Страх ме е от това.
И тогава клекнах до стената. ...

Няма да ходя в киното
защото няма кой да дойде с мен.
Хората се целуват, посяват семена,
сладко е и на гладкото платно.
Не смея да изляза на улицата, ...

Тъмна е нощта.
Небето е свъсено и мрачно.
Няма ни звезда, ни месец.
Чувствам се уморен.
Тъмна е нощта. ...

На моста съм и гледам към Сава.
Хвърлям във водата душата и главата.
Победителят гледа към Калемегдан.
А аз съм войник и оръдие.
Реф. 2x ...

Запали свещичка за мъртвите
За нашето изгубено щастие
За спокойствие на душите ни.
Моля, поне един светец
Поне един светец ...

Намръщило се е,
и небето е олово
Разпродавам всичко
какво остана от мен
Лозе отгледано, поливано ...

Излизаш понякога и аз мечтая сам.
Признавам си, че не се получава, но се опитвам.
И пак идва Ре-минор.
Промъква се като крадец по струните.
В ръцете ми подава твои дребни вещи. ...

На възглавницата будувам... Нощен страж съм,
като стар и уморен рицар.
За който всеки път от съкровищницата на небето
остава само една лунна жълтица.
Под доспехите трепери плаха сърна. ...

Вярвам, Ваша чест,
че добре познавате хората.
Най-вече това ви е работата.
Защото нравите са си нрвави,
но съдът си е съд ! ...

Сънувах нощес
никак непрежалими неща.
Моето дървено конче,
въжето и звука на колелцата му.
Звънът на камбаните на Цветница. ...

Ние ще победим
Един ден.
Дълбоко в сърцето си вярвам,
че един ден ще победим.
Да тръгнем ръка за ръка. ...

Стих над всички - Джордже Балашевич
Има стих, изглежда много прост.
Стих над всички, стих висок като мост.
Да надскочи, да преброди
историята, която никъде не води. ...

stelle
Енрико Руджери/ Джилиола Чинкуети - Звездна нощ
(Autori: Luigi Schiavone & Enrico Ruggeri)
(Автори: Луиджи Скявоне & Енрико Руджери)
Говорят, че живееш сама и ...

Schöne, helle, goldne Sterne,
Grüßt die Liebste in der Ferne,
Sagt daß ich noch immer sey
Herzekrank und bleich und treu.
извори: ...

да се обича
е богопроява и
Богопрослава

Не ме въздигай нито принизявай.
Не ме рискувай и не ме пази.
Не ме моли, не ми и заповядвай.
Не ме пилей нито събирай ти.
Не ме загубвай нито ме намирай. ...

Отбих се на пръсти в душата ти детска,
невинна и чиста, като девствен олтар.
Натежала от болка, от удари мерзки,
от хорската злоба и от лошия зар.
И сърцето ранено аз обико́лих. ...

Голямото междучасие свърши. Почти целият дванадесети “б” се събра зад близкия блок – математичката в класната стая сама да си играе на ураган, те са достатъчно уморени. Коцьо пръв постави важния въпрос за бала. Официалната вечер беше ясна, но следващата седмица как да прекарат, та да не се червят пр ...

Предговор:
Пак се разпалват манипулации и демагогии около гибелта на малайзийския "Боинг".
Та по тоя случай се сетих за една история, намерена случайно в просторите на интернет. Писана през 2014 година, за два часа.
Не мога да кажа чия е - чух я в обществената баня, бях с насапунисана глава, а парат ...

Посвещавам това есе на моя скъп, покоен приятел - Панчо Сачков
Работи, но и мисли. И ако се наложи да не работиш,
за да може да мислиш, то мисли,
за да не се наложи да работиш! /Мисана/
Често пъти, още от най-ранна възраст, наши близки ни упрекват в безделие. Обществото се опитва да ни внуши, че лен ...

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...

Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...

Спомням си времето когато!?
Усмивката бе злато.
Човечността беше нещо нормално!
И всичко бе идеално.
Но някак си времето, неусетно ...

В мечтите обхождам до края Земята
и пак съм кормчия на моя си сал,
остана зад мене във здрача тъмата
и пътя, по който до тук съм вървял!
Душата ми светла, от теб неразбрана, ...