Дъхът ми е скрежасал
А толкова горещо е сега
Не мога да си обясня
Това явление,
Докато вървях сама през тишината ...

В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...

България, страна на любов и доброта,
тя никога в сърцата ни не би причинила самота.
Ние горди по пътя ще вървим
и на трети март героите ще обичаме и ценим.
Ще си спомним за делото им върховно ...

Дано да си щастлив,
в този пролетен ден.
Дано любовта да грее,
в твоите мили очи.
Надеждата за старостта, ...

Не ме заобича никога,
но се нуждаеше от мен някакси.
Не се бори за мен,
но съм те искал винаги.
Не създадохме нищо с теб, ...

Сигурно има такава любов.
Която се пие на глътки.
Безостатъчна. Тиха,
И непринудена.
Сигурно има такава любов ...

Щастлив, нахранен съм, облечен
и лошото при мен го няма!
Да, случва се да съм увлечен
по някоя красива дама,
но туй в реда е на нещата, ...

Нямам време. Просто нямам. Искам 100 неща да свърша веднага, но ми се иска и почивка. Искам аз да гледам капещия дъжд или пък да съм излеганта в топлата ръж. Крясък. От хиляди задължения и липса на прозрения. Какъв е този ден сега, искам да приключи веднага! Искам си леглото много, да го гушна и гот ...

ПОРТРЕТ КАБАКА.
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...

Знам, творецо на думи
със сърце като огън,
непребродени друми
да те спънат не могат.
Нищо не е наужким - ...

Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...

Не изнасилвайте думите!
Само ги утешете.
Сънуваните безумия
по вятъра разпръснете.
Внимателно пипайте думите! ...

1. Не всяка голяма уста има дълъг език.
2. Някои победи са по-разочароващи от загубите.
3. Много успокояващо е да пъхнеш ръце в джобовете и да разбереш, че не се празни.
4. Ако за всяка лоша дума по мой адрес получавах по една жълтица, щях да съм падишах.
5. Нищо не убива така духа, както безнадеждн ...

Во симетријата на фигурите
во срцето на боите
во телото на водата
во градот расплакан од дождови
во психата на луѓето ...

Погледнах навън. Усетих лек полъх, галещ моето лице. Сълзите стичаха се и сякаш се надпреварваха коя да падне първа.. Остра болка пронизваше сърцето, а пулсът сякаш ускоряваше своето биене.. Мрачни мисли ме обзеха. Ръцете трепереха, а тялото изтръпна. Мислите се изгубиха, а болката изчезна .. Това б ...

Не опитвай в мен да се влюбиш,
аз съм птица, родена в студа!
Не се влюбвай, ще се изгубиш,
моят път е осеян с тъга!
С мен не тръгвай, аз съм бездомна, ...

Ти мислиш, че аз съм пред тебе...
но бъркаш ти... бъркаш... грешиш...
не виждаш ти мен, ами двойник...
(изкусно създаден от мен)...
Недей да ме търсиш и гониш... ...

– Поете, стих ми даде,
но ще ми дадеш ли своето сърце?!
Че моето без него силно страда,
а с любовта ти леко би било, като перце.
– Знай, красавице, сърцето на поета ...

Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в ли ...

От птичия ми поглед така приличаш
на онзи висок принц
със сапфири вместо очи...
Аз не ти ли приличам
на онова лястовиче, ...

Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки. ...

Поезийо, звучиш ми страшно
и гръмко пак наддаваш вой.
Любиш, лазиш, пазиш място.
За кой? За мен ли? Не постой!
Ний роби сме! И вълци! Хуни! ...

Усмихне ли ми се луната,
край нея трепнат ли звезди,
във пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини!
В Драгойново съм в мойто село, ...

Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.
В душата опушена тлее огнище, ...

КРАЙ

Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...

Веднъж зададоха ми
въпрос един
беше малък, скромен и красив
"Какво е добротата и къде живее тя"?
Бях малка не разбирах, ...

Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...

КОГАТО ПЪТИЩАТА МЛЪКНАТ
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека. ...

Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...

Трудно е да бъде майка.
Да носи в утробата една мечта.
Да бъде живот. Да дари живот.
Да следва пътя на своите деца.
Дала начало на света. ...

Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...

И днеска осъмнах. Вънка е светло.
Рано е. Слънцето не е напекло.
А трябва! На двора има сняг!
Щъркели има! Пролет е все пак!
Ровичкам в себе си и търся мотив, ...

Да си добър не е предимство,
а честен ли си вече си глупак.
Лъжа и алчност са в единство,
развели над главите ни байрак.
Да си учтив е смешен навик, ...

Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...