Звън на аларма. Събудих се. Дръпнах завесите, погледнах през прозореца - забелязах натрупалия сняг, натежалите клони, стъпките, оставени от хората, бързащи за работа. Мъглата се пропука от слънчевите лъчи, небето се избистри, но сякаш нещо липсваше.
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...

Не събуждай в мен заспалите тревоги
Не събуждай спомените тъжни в мен
Не събуждай дори и грам надеждата
Не давай на сърцето ми кураж
Самотно то е и с мъка справя се ...

Лято е и става ми... любовно!
С мен морето пее, не мълчи.
В пясък, вместо в спомени се ровя.
Къпя се сред слънчеви лъчи
и за миг небето става синьо... ...

***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...

Обичам да ме обичаш,
всеотдайно съкрушен!
С поглед нежен да ме следваш,
поглъщайки неволно копнеж!
Обичам да те разпадам, ...

Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина, ...

Януарска вечер бе обременена от проливен дъжд, дъжд символизиращ омразата на зимните нощи. Символизиращи надеждата на всеки, падащи с бясна скорост , капките бяха туй що дава всичко и туй що убива всекиго отвътре. Случи се насред уличното осветление край магазинчето на ъгъла. През две пресечки, бяга ...

Шумна като вълните в морето.
Свободна като птиците в небето.
Силна като волята на детето,
когато мечтае и иска да постигне нещо.
Невинна като малко момиче, ...

Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...

Чезаре Кремонини - Поетичен
------------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini & Davide Petrella
-----------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини & Давиде Петрела ...

Sanremo 2008
-----------------------------------------------------------
Миета - Целувай ме сега
Санремо 2008
----------------------------------------------------------------------------- ...

70
Не всеки е почтен. Това се подразбира.
Мошеникът наивни търси и си ги намира.
За глупостта човешка вещо слага стръв,
защото има ли я, той ще просперира. ...

Изгубих се в посоките на дните.
Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!
Живея си (на някого в очите)
Умирам - иначе... Съвсем нарочно!
На някого - във сънищата влизам. ...

Спомням си, че някъде съм чел –
не било всичко както изглежда.
Но ако утре се сблъскам челно
с теб, Любов, в цялата ти неизбежност?!
Най-буквално ако пресечеш ...

Докосни Душата ми...
за да споделим... всички красиви нюанси ...
в този свят... от мечти.
Докосни Душата ми...
остана ми само тя ...и сърцето ми ... ...

Влюбих се в едни кафяви очи,
които изпълват с щастие моите дни.
Когато ги видях за първи път,
пред мен сякаш се отвори светът.
В тях виждам спокойствие, утеха, ...

Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...

Прихлупи се небето.
Севернякът
птиците на юг прогони,
сиви облаци довлече
и сняг от тях започна да преде. ...

Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...

Когато се крия зад думи, се чувствам много по-силна, частично гола и свободна... но най-вече свободна.

Не давя самотата в алкохол.
Опитам ли - сама ще се удавя.
Днес ангелът ми слаб (от женски пол)
крилата свои кротко ми подава
да си направя люлка, сал, заслон. ...

Мъглата вее своите къдрици
и ляга върху къщите смълчани.
И заваляват после снежни трици,
а мислите ни стават на кочани.
В душите ни навлиза тишината ...

Ме викаш на другата страна
мислиш на мене
ми го подаваш малиот прст
а јас прибирам роса и калдрма
да направам клупа ...

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...

Тихо, като падащ сняг
сърцето теб си спомня...
Зими между нас валят
и става пряспата огромна.

Живееше си тихо и кротко Иванов. Изучи се, завърши висше, ожени се, заработи по любимата специалност, отгледа две хубави дъщери...
А сетне дойде демократичното цунами и се наложи да балансира върху икономическия сърф. Най-напред някой някъде реши, че държавата няма нужда от икономика, няма нужда от ...

По-добре е да умреш прав,
вместо да живееш на колене.
1
Дори когато болест
те свие на кълбо, ...

Прости ми
Ще ми простиш ли някога, дете,
мойта слабост и безсилие
и моята наведена глава,
когато трябва да се боря и "убивам"! ...

Бъди!
Бъди най-красивата ми есен,
с най-обагрените есенни листа,
взели светлината на звездите
от искрени и чисти небеса! ...

Аз дойдох пак, Море. И във мрачния есенен ден
ти за мене си същото. Нищо, че плажът е празен.
Опустелият бряг е със пясък по-чист, освежен
и на моето тихо присъствие мълком се радва.
А вълните прииждат – по-волни, по-шумни сега. ...

4
Мина повече от месец. А през това време всичко отиваше на добре – Алекс, Иван, Мария и Анастасия излизаха все по-често заедно, даже успехът им в училище се подобри, което беше много неочаквано, особено за Иван. И чудо – Алекс даже се умихваше. Тези усмивки не останаха незабелязани за майка му. Тя ...

Поезията е понякога потъване.
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.
Поезията е понякога летеж ...

Тури си едно перде на очите (па и няма нужда!), па псувай наляво и надясно... Работата е да омаскарим тогоз-оногоз“ (Бай Ганьо)
Признавам си, Бай Ганьо, че не искам
да кажа, че те срещам все сред нас:
пак арогантен, безпардонен, истински,
преследващ „кьоравото“ или власт, ...

За теб, поет на тъмно ли оставам -
мъжът, написал любовта си в стихове?
Тъй влюбен в Муза, но забравен,
прочетен в замечтани мигове...
Аз кръв във вените, завряла, имам, ...