Каляската е просто тиква,
пък аз – по-сляпа от къртица.
Залутана в мечти изпусталели,
на капрата се хвърлям. Превоз за царици.
Където ме откара, ще я взема, ...

Забелязваш ли как хората не се поздравяват в асансьора? А как всеки гледа другият да е по-зле? Живеем в общество, в което хората са отчуждени, а на върха на „ценностната система” на младите поколения е показността и желанието да се впишеш в стериотипа. Забелязваш ли сходните поведение, манталитет ил ...

Животът ми -
коридор с много врати!
Отворих една и дойдох.
Направихме заедно нещо,
погладувахме малко. ...

Целувам те в прегръдките ти пак,
и страсти буйни ме обливат,
и устните ти като ален мак,
как истински по моите заспиват.
Шептиш ли нещо в късния ни час, ...

Не си отивай летен дъжд!
С прегръдка влажна разхлади ме...
Изгарям целия на клада от Любов!
Ще те посрещна като мъж.
И нищо, че от влагата боли ме... ...

Не ще те срещна в зъбери обронени,
не ти отива да си в прах сред камъни.
Погледнах през дърветата оголени,
но без листа приличаха на сламени.
Дали игра е, тебе щом ще търся ...

Раздавах доверие – златна монета
в замяна получих – обелка лъжа
подхлъзвах се, ставах, но късам билета
за стари пътеки, не мога така!
За ласки (утеха) оставих вратичка, ...

Kind! Es wäre dein Verderben,
Und ich geb’ mir selber Mühe,
Daß dein liebes Herz in Liebe
Nimmermehr für mich erglühe.
Nur daß mir’s so leicht gelinget, ...

Мисля днес да пиша Ода
за съдбата на народа.
Вземам папка, химикали,
тихо в кухнята се свирам.
А жената бодро влиза... ...

Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...

1. Време беше мястото си да заема,
Вярата ме хвана в Свещените ръце.
Трябва да реша на човек проблема,
да избягам от лъжовното в моето сърце.
2.Дали отново ще ви видя, ...

Затварям очи. Пиша ти писма. Но не с химикал,не на лист от тетрадка. Пиша с мисли върху вътрешната страна на клепачите си. Те трептят. Използвам само главни букви. Ръкописни. Много удивителни знаци. Въпросителни. Многоточия... Често греша. Задрасквам написаното. Бъркам "Обичам" с "Отричам". "Остани" ...

Не разбирам живея ли без корен, без стебло.
Растящо цвете без листа и цвят под стъкленица суха.
Изглеждам грозно – въже от тръни намотано на кълбо,
съзнанието ми изгнило, а душата – куха.
Сълзите ми се раждат бързи, едри и горещи капки. ...

Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна ...

Ходихме тия дни на село до баба с детето. То е на 4г и половина. Трябваше да окосим райграса. Градината на баба – едната половина е засадена със зеленчуци, ягоди, малини и овошки, а другата с райграс и цветя. Баба ми е жилава родопчанка, да ми е жива и здрава и когато става дума за работа, може да с ...

Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...

Животът е твоя игра на Земята –
за двама актьори – мъжът и жената.
Романтика има, но има и драма –
играй с правилата по твоя програма!
Допуснеш ли грешка, търпиш наказание – ...

Протегнах ръце
към слънцето
в олтар на самотник
питах: "Какво е любов?"
в дрипи душевни ...

Цари тишина. Като във църква.
Сякаш поп изчита опело.
Никой не се движи, не мърда,
ако трепне въздуха, чупи се стъкло.
Изведнъж се чува гръм. ...

Тръгвам на екскурзия в съня си.
Вече тръгнали са всички зная.
Стягам си багажа и бързам
някак да ги стигна ако може.
Мятам чантата на рамо, ...

Три яйца, ванилия, брашно...
една цигара, бъркам и привършвам
По радиото звучи Селин Дион,
а аз танцувам боса вкъщи.
Захар, щипка сол, масло.... и ...

Месец май, прекрасен пролетен следобед. Зеленина облята от слънчевата светлина. Синьо безоблачно небе. Птици, които се гонят безгрижно. Иван стои в стаята си и замислено гледа през прозореца.
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...

Понякога не съм жена, а Време...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината ...

Прегръдката на живота
Близнаците се родиха в шестия месец . Лекарите не вярваха да оцелеят. Момченцето наддаваше килограми. Ала момиченцето - трудно поемаше храна и отпадна. Акушерката разбра, че края наближава и реши да се сбогуват. Постави ги в един кувьоз. Тогава момченцето прегърна с ръчичка сес ...

В България няма нито Холивуд, нито пък Боливуд, но всички до един играят най-различни роли: едни са УЖ депутати, други - доктори, трети - учители, дори и работниците не са работници, а - екзистенциални философи/терапевти, които от ВСИЧКО разбират, но в НИЩО не са професионалисти!

Помниш ли
Помниш ли ти първата целувка
там край езерото, на брега?
Помниш ли и нежната милувка,
щом погалих твоята коса? ...

От транс душата сякаш има нужда –
да следва жадно своите мечти.
Не друг, самият аз не я събуждам,
че тя без жал ще ме изпепели.
Мечтите други са ми, не са земни, ...

Хора - различни (добри, и лоши)
Хайде - дано ми простите!
... Че и с пробитите си галоши -
пак ще ви вадя очите...
Евтина к...ва - евтина слава. ...

Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...

Споменът от стаята на баба.
От нейната осанка слаба.
От тънките ѝ сребърни коси...
Ах, Боже, ако можеш я върни!
Липсваш ми! Ти чу ли? ...

Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...
През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата ...

В моят ум си ти,
не мога да те изкарам оттам.
Имаме ли бъдеще заедно
или само се заблуждавам.
Където си ти, ...

Прелей oт себе си,
Човеко!
Наводни всички
запустели земи покрай тебе!
Прелей! Ти не си ...

Заупокойна песен да запеем ние с теб
и да чувстваме бича в сърцата тъмни,
и да виждаме препълнени очи с лед,
догде душа се с ужас ненапълни.
И когато слънце галещо докосне ни лицата, ...

Роденият да литне и лети,
не може друго да го сполети.
И рано или късно той ще е
водач и хората ще поведе.
Живота си ще го остави тук ...

...
Моя прекрасна,
моя горчива любов.
Толкова зла
и толкова коварна. ...

Мая ли е, Ная ли, не зная,
но е малка като запетая,
жълтичка... с перлени крилца
и с антенки две за пипалца.
Работливка тя е неуморна ...

РАННЯЯ БАХЧА.
Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куда любят прятаться большие полосатые кавуны; и нежный ветер шевелит тишину пахучими соцветиями. Это когда выстрелы одностволки осыпают искрами и дробями наглых ворон, выклёвывающих воронки в спелых арб ...