Вали дъждът със страшна сила,
а слънцето е скрило усмивката си мила
зад облаците буреносни, посивели -
черни, пухкави къдели.
Вали, сякаш мъка се излива ...

На Арабела
Някой път,
ако без да искам
ритна попа
във г*зъ…, ...

Не много отдавна и не много далеч, в едно малко селце живеело едно семейство, на което след дълги години очакване се родило детенце. Майката и бащата били невероятно щастливи и горди с първородния си син. Те вече не били в първа младост и това дългоочаквано бебче дало нов смисъл на живота им. До тоз ...

Не може
цял живот
душата ти
да бъде
на колене! ...

Вървя по същата пътека,
наконтена от нов сезон.
Суетната природа майка,
с типичен женски нрав,
обича да я преоблича. ...

"Заповядайте, книги само за лев!",
подканваше хората дребна старица,
заглушена на града от моторния рев,
с надежда в очите, подобно искрица.
"Заповядайте, имам Ботев и Вазов!", ...

Бай Асан от село Бедно се събуди с махмурлук.
През прозорчето погледна към градината. От тук
виждаше как съчки сбира булката му, как превита
към небето задник вири… при колене са гърдите.
Гледайки я как ритмично се поклаща и се труди, ...

Падат пухкави снежинки,
всичко вънка побеля,
стана синкаво и тихо
и застлано с бяла пелена.
Тичат мънички дечица, ...

– Здравей.
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш? ...

На Коледа!
Днес от север в тъмнината,
в най-очакваната нощ,
Дядо Коледа с шейната
ще потегли с пълен кош. ...

Най-чистата обич е дар от детето,
то твойта ръка доверчиво държи
и своето място заема в сърцето.
А тази любов теб до край ще държи.
Но идва моментът ръката да пусне ...

Когато младостта си отива...
Като сън се изнизват годините млади.
Живееш забързано. Не смогваш дори
да спреш да починеш - ще забави
оня ритъм житейски, болт, от който си и ти... ...

Всяка сутрин се будя с мисъл за Теб.
Ти си свещ запалена в мрака
и горяща с кръвта от сърцето ми.
Ти сълза си в окото ми, дето чака
твоята длан да докосне лицето ми. ...

Когато ме потиска тишината
и утрото безкрайно е далече,
със образи насищам тъмнината
и стаята ми не е празна вече.
Рисувам смях на влюбено момиче, ...

За преходността
О, колко е нетраен този свят!
И колко се нетрайни дните.
И всичко живо, вехне като цвят,
щом го откъснем от лехите. ...

Јас сум птица со гнездо на југ
кога пријателите ќе ме остават
нема да го скршиш мојот беспрекорен лет
кога очите ќе ми ги врзеш
ќе си го познам својот пат ...

Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...

Отиде си моята муза,
с тихи стъпки в нощта.
Тихи стъпки, бързи,
защото и бързо минава…
днес любовта. ...

Есента бе дошла. Лекия ветрец, който духаше караше листата да правят водопад от различни цветове в парка. Този парк не беше обикновен, а гробищен парк. Там където мъртвите намираха своя вечен покой.
Катафалката караше бавно по алеята. Падащите листа от дърветата бяха все едно отронващи се сълзи коит ...

Октомври 2008
Седях напрегнато пред компютъра във всекидневната и дообработвах последните резултати от измерванията, които правихме с моя екип, на сградите на училища, болници, детски градини и административни сгради. Предпочитах да работя вкъщи, вместо в офиса. Спокойно ми беше. Така или иначе с мо ...

По пътя достигнах поток с жива вода,
приклекнах за да отпия и да пречистя лицето си,
но не подозирах, че в същия този момент
океанска вълна ще залее жаждата ми.
Въведен от вълните в дълбините на откровението, ...

Коледа си нямахме тогава,
имахме си само Дядо Мраз,
но въпреки това, не ще забравя,
празничното настроение у нас!
Очаквах с радост Новата Година: ...

Те танцуват страстно танго
и Армик пали в тях огньове.
Не е важно къде и с кого,
но мигът е почти съдбовен.
Жарка плът, долепена до плът, ...

Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа, ...

В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш! ...

Обичай ме, желай ме до полуда!
До болка, до страдание, до смърт.
Във нощите безсрамно ме сънувай,
как страстно те изгарям с мойта плът.
Поне във миг така ме заобичай, ...

Пак сме тук
на това странно място,
което е ничия земя.
Ти нарамил си "опасност",
а аз нарамила "тъга". ...

Поникнала баба ми
под синьо небе.
От него станали сини
очите ѝ.
Побелявали дълго ...

всички световни
богатства не чинят пред
„Жив е той, жив е!“

навред - разцвет на
нищетата - от „заплата“
до „заплата“

Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносн ...

Трохите любов
не водят до вкъщи.
Не засищат.
Нито част са от нечия същност.
Не даряват. ...

Бавно и дълбоко
думите преливат...
Нежно и високо
душите се сливат...
Бавно и дълбоко ...

Неверните събират доверия,
плачещите избухват в смях.
Вярващите коват суеверия.
Безсмъртното се превръща в прах.
Мечтите се сбъдват на прагматиците. ...

Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!
Стипчиво-сладък вкусът е на виното, ...

Здравей, бе град! Живота ли ми взе?
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.
Кажи ми за несбъднати мечти. ...

Пепеляшка
Пепеляшка изгуби своята пантофка,
в нощта на бала, след танца в полунощ,
чакаше я нейната каляска,
превърната за малко във разкош. ...

Здравей, приятелю непознат.
Как си? Как я караш в твоя свят?
Имаш ли нужда? Имаш ли вяра?
Тежи ли ти от грешки кантара?
Идат, приятелю, такива дни. ...

Греша.
От дъното
на душата си –
Аз Греша.
Разочаровам същината... ...