Пусни сърцето ми на свобода!
Пусни ръката ми завинаги!
Изтривай всяка пареща следа
по неугасващите спомени.
Дай капана на желанията – ...

“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...

Искало ли ви се е някога да напуснете държавата, в която живеете, и да отидете в друга? Мария никога не бе мечтала да стане eмигрант. Обичаше работата си, чувстваше се добре в България. Да, животът навън изглеждаше по-уреден, но дали това е достатъчно условие да успееш и да се чувстваш щастлив? Спор ...

БРАНКОИВАНОВО
Скрипнул автобус стальными тормозами, каменщик и плотник Михаил Дерменжи слез без инструмента; по пустоте солнечной грунтовки одиноко придется добирается в Бранкоиваново. Миху доктор Деришев наставил на работный путь, к тестю перестраивать летнюю кухню послал. Говорит: теперь в Бранкои ...

Когато съм добра
се разпръсквам
като утринна роса
или като дъжд на пролет.
Когато съм добра ...

Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка. ...

Домът на поета 2
Прибрах се най-накрая у дома.
Витрините по-прашни са от пода.
Във вазите – оклюмали цветя
посрещат ме и все едно са хора... ...

Утро свежо! Птичи песни!
Слънцето се е наспало!
Топнало се е в омара цяло!
Изхързулих се навънка тайно.
Как ухаеше омайно! ...

С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ
С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра. ...

ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак. ...

Подаръците на Бащата
Две деца- момченце и момиченце получиха подаръци от своя баща. Момченцето имаше много други подаръци и не обърна голямо внимание на своя. Сложи го настрани и много често забравяше за него. От време на време го вземаше, радваше му се за кратко и после пак забравяше за него. Така ...

Глава първа
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...

Тя изглежда на жена през която са минали много любови,
но наранена от тях не престава да търси все нови и нови.
Тя прекрасно знае цената си и на дребно не би се раздала,
празни обещания всякакви чула и измамници разни видяла.
Живее инертно, и с някой невидим все разговаря, ...

Къде си ти
Къде си ти, отново пак те няма,
беше до мен и радостта ми бе голяма!
Бяхме заедно, държахме се за ръце,
усмивка грееше на твоето лице! ...

Море като море,
а е различно.
Бях вяла като перушинка
в този ден.
Нагазих в глъбините ...

***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друг ...

Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса, ...

Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...

Sanremo 1983/ Festivalbar 1998 [Antonella Ruggiero (Antonietta Ruggiero)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Матия Бадзар - Ваканциите в Рим
Санремо 1983/ Фестивалбар 1998 [Антонела Руджеро (Антониета Руджеро)]
-------------------------------- ...

Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...

Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...

Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...

Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много, ...