Огледало имам в душата си,
парченца сребърно стъкло,
оглеждаш ли се сутрин, като станеш,
в душата ми сребърна, дано...
Или със босите си стъпки, ...

Има трафик, мили деца.
Светофарите също са много.
Аз разбирам, че вашата елха
от ноември е още готова.
Рудолф пада си малко сваляч ...

По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.
Изгубили сме се. Като надежда.
Нощта се утаява по первазите, ...

Честит рожден ден, дъще!
Дядо Коледа те донесе.
Малко избърза,
подари ти цяла година
пред твоите връстници, ...

Отиваш си. И малко уморена,
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
ти дните ми изпълни със мечти.
Каквото си ми дала, ще го пазя. ...

Всяко едно кътче от нашите градове притежава своя собствена история, която го отличава от другите места. Ние живеем на едно и също място, но същевременно сме толкова различни и заедно образуваме пъстроцветния пейзаж на градския живот. Често хората, които живеят в един и същи град имат различни впеча ...

Ще седна сам на празничната маса,
наред с изкуствената, Коледна елха!
Само за теб ще вдигна пълна чаша,
разделя ни само един малък океан!
Ще помечтая малко на Нова Година – ...

Тази вечер,
по-зла от змеица,
ще отида на сборище тайно.
Знам със сигурност –
бедна девица ...

Не дойдохме на тази Земя, за да бъдем наказани –
тук сме само защото се влюбихме двамата с теб!
И живеем с теб заедно – грешни, но богопомазани –
ти си моята муза, аз – твоят обичан поет!
А животът ни – звездно-реален – е истинска приказка, ...

Аз цял живот сънувах, че летя
в небе – опожарено и раздрано
от ежби, грях, раздори, суета.
И дирех щастие неизживяно.
Със вас коняче никога не пих. ...

16
– Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
– Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да ...

Обърнах се, някой ме следва
стъпка по стъпка, след мен върви.
Неочакван, неканен скрит
гост, чакащ да го посрещна.
На прага е студено, нека влезе ...

Нарекох тишината си на теб.
И само тебе в нея ще допускам...
Под всякакви звезди и в градове,
веднъж които ще здрависам с' стъпки.
Оставих теб на дъното добро, ...

”Носете си новите дрехи, момчета!” /Ст. Цанев/
ЖЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
(На Стефка Станева)
Носете си новите дрехи, момичета!
Главите високо вдигнете! ...

Твърдиш, че нощта е противна...
твърдиш, че луната е зло...
за тебе денят е светиня...
а слънцето – властния Бог...
Нощта е обаче загадка... ...

На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална. ...

Безкраен къс земя.
Моя,
вечна,
плодородна.
Длан, протегната ...

Защо да мразя,
когато и омразата, и любовта
са еднакво изгарящи чувства.
Затова вземи светлина от моите очи.
Никога не мрази, а любов ми дари. ...

Наблюдавано отблизо....
Жената - мечта 27.12.2017
Преди да се ожени мъжът си мечтае
жена му да бъде в света най-красива,
но... стане ли негова - той вече желае ...

Наследство от обич
Понякога ви чувам във съня си,
усещам топлината ви дори,
ръцете ви ме галят и прегръщат
и тихо ми шептите "дъще, продължи"! ...

Вървеше през града. Сам. Нощния хлад, в комбинация с тъмнината, караха тялото му да потръпва. От ризата на гърба му се подаваше красиво, бяло перо, което той грижливо прибираше под плата и за пореден път.
Тъга примесена с досада напомниха за последния път, когато хората забелязаха перата му. Подигра ...

Не вярваш в мен, защото съм различна,
защото черпя въздух от мъгли,
защото възприемам всичко лично,
защото ти показвам как боли...
Не вярваш в мен, защото крия бури ...

Искаме в Новата година
грижи и щастие за всеки да има.
И за бедния да има май -
за туй душата ми мечтай.
Вижте на улицата просякиня - ...

Чувства
Показвам чувствата си всеки ден,
не ги крия, раздавам ги, те са част от мен!
Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
понякога скромен и много директен. ...

***
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...

КОНКУРСА МИ ЗА ДОКТОР
Бях в Пловдив.Месеца не помня.
Навярно беше в пролетта.
Печеше слънцето бездомно.
Аз цял ден сядях да чета! ...

Те нареков див ветар
и те пуштив да си играш
со моето перче
те нареков шумска јагода
и сакав да го вкусам ...

Надявам се на утре,
сякаш е обещано.
Надявам се на едната истина
в думите на обещанието.
Надявам се на верността ...

До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват, ...

Тихо тя дойде в нощта
и ни изпълни с топлота!
Донесе надежда за идната година,
та така и до амина!
Да бъдем всички по-добри ...

В кръчмето до нас запознах се
с възпълен човек – на години,
с брада, бил пътувал навсякъде...
Премеждие той сподели ми:
- След път денонощен из преспите, ...