Ако знаеш какво си ми ти…
Бликнал извор над пусто корито,
пресушило до камък чешми
и със счупени стомни покрито.
Ти си моята вяра в доброто, ...

разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало и претенции за бъдеще ...

Кой каза, че желязото не плаче?
На скръб не се поддава?
Не рони и сълза?
За Истината питайте ковача
родил го с много сръчност, ...

Залив тих е твоята прегръдка
Дали да те сравня с дъжда
поръсил моята коса.
Или с най-ярката звезда
в на самодивите часа. ...

> „Quiero recordar que la vida es un sueño“…
> „Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…
>
>
Градът се събужда с крилете на птици, ...

През хиляди сърца, потъпкани в калта,
Вървим, вървим, вървим!
Връз множество души от нас погубени,
Вървим, вървим, вървим!
Тъжим ли след това, поглеждайки назад?... ...

Надежда всяка тука оставете,
изпя поетът и замлъкна.
Животът днес е пъстро цвете,
но с отровен дъх на бъдещи беди.
И нямат смисъл думи поетични, ...

Бях пролетна – и черно прегоряла
като стърнище житно в лятна жар,
и сива като угар прекипяла,
и пъстра – като в есенен пожар.
Бях всякаква – каквото беше, беше. ...

Привечер бях с тебе, мила,
да погледам как вълните
раждат се, събират сила
и се плискат във скалите.
И заставах до морето ...

Животът ми се промени по такъв начин, че просто …. Но нека започна отначало. Нещата започнаха така:
– Живота е гаден, разбираш ли? Г-А-Д-Е-Н. Да ти го спелувам ли и на английски? F-U…
– Няма нужда, няма нужда. Разбрах твоя живот е гадеееен. – той се засмя.
– Да. И не мога повече така. Ще приключа с ...

Откакто спрях цигарите да пуша
и почнах диетичната храна,
премахнах бързо тлъстата си гуша
и спя сега на всякоя страна.
Отказах всички твърди питиета ...

С едната ръка сътворявам,
а с другата вечно руша.
И тъй...
управлявам
съдбата... ...

Цялата кървя,
но продължавам да вървя.
Чакам изгрева, чакам оня
светъл лъч, забулен в облак.
Да мълча не мога. ...

Заложих си мечтите (три за грош).
Ще кажете: Прескъпа ипотека!
Такъв бил жребият ми – хубав... Лош...
Поне харман отъпках до пътека.
За всичките парѝ на този свят, ...

Обичам
да се разхождам
чисто гола пред теб –
по душа, открита
за раняване.

/На Тихчо, който празнува сред звездите/
Обещах... да не тъжа,
съ́лзи черни да не лея.
Да усмихна пак деня,
твоят, рожбо. Тъй копнея. ...

Пролет! Цветя ! Аромат!
Сезон на радостта и любовта
сърцето устремено към слънцето
блести и лъч изпраща към душата
Пролетен дъх! Мечти полетели ...

Дъждът вали и гарга грачи.
Не знам, защо навяват в мен
Тъга? И даже ми се плаче,
във този мрачен юнски ден.
А дните тровят ми простаци, ...

Какво за мен е нежността?
Уют в скута на мама
и с тиха песен в нощта,
потъвам в обичта голяма.
Какво за мен е любовта? ...

парѝте знак са
за неизплатения
човешки труд на
поколения безброй
уви съдби за(т)рѝти

Себе си срещай често
не винаги мислите за нещо,
съвпадат с това
с което стойте срещу,
но себе си срещай честно, ...

Стоеше изправена и бачкаше на рецепцията от няколко часа. Единственият плюс днес беше, че температурата вътре бе нормална. Имаше чувството, че ако види още един клиент с неговите претенции особено чужденец щеше да запищи. И той се появи. Веднага правеше впечатление. Дизайнерска риза, дизайнерски пан ...

***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени. „Неговите три ...

Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.
Отнема душите на дребни работници, ...

*от гледната точка на момиче*
Търсех ангел над мене да бди
Но случих на твоите сини очи
Не ясно небе, ни спокойно море
По-студени от лед в ръце на дете ...

запрàт ли да се
„братушкàят“ - ѝма да
се дълго кàят

Усещам лятото
с горещият си дъх ме пари
и пита ме:Готов ли си?
А чувствата къде са
нали не ги забрави ...

Слънцето напичаше силно. Жегата натежаваше и ставаше трудно да се диша. Летовниците бързаха да се прибират по къщите и хотелите под сянка. Божо седеше под чардака на старата си къща в Созопол и гледаше хотелите и ресторантите пред него. Вълни на гордост изпълваха потното му тяло.
-И всичко това е за ...

посветено...
Смъртта е алчна, хищно взема.
Момиче, стискай за ръката брат си.
Прости молитвите си неми,
светът когато се руши на атоми. ...

Не взимайте на кредит от душата ми!
Не е Аврамов дом! Не съм море!
Не съм многогодишно цвете! Рядко
ще ми се случи, след като умре
роденото във мене с много обич, ...

МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА
Вик е раждането, вик – смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Вик зовящ живот е любовта,
погълнал душевните предели. ...

- Виждаш, чуваш, разбираш, гневиш се, но ТЪРПИШ! Това ли наричате неусетно?!
- ИМЕННО ТОВА Е НЕУСЕТНО.

Един народ смирен,
навел глава преклонно.
Забравил смелост всяка,
отдал се на страха.
Забравил битките велики, ...

Алев, ти моя еврейска
принцесо! Ти цвете
пустинно - жадно за обич,
тръпнещо за ласка и
нежност!... Както пустинята ...

на Димо
Нямам сили да те поздравя.
Искам точно днес до теб да бъда.
Сгушена във тебе да мълвя
думите си - ласкава присъда. ...

"Индианското небе кърви във огън,над нас...грешните на хълма".
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...

Нека няма притежание,
да се будим от любов
и да бъдем утеха
за смисъла на всичко...
нека да сме толкова хубави, ...