Когато вечер пламнат фенерите
и дъждът непрестанно вали,
светлините повтарят рефрените
на любовния блус до зори.
И дъждовните капки танцуват, ...

Блещукат като две звездички
чисти детските очички.
Смях звънлив ветреца носи.
Шаро пак за кокал проси.
Слънце грее над полето, ...

На среща с комшийката
Имам една комшийка. Сийка. Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси, едни големи очища, макови устни, които сигурно имат вкус на токущо откъснати малини... Надолу все не я доглеждам. Аз само лица обичам да гледам. Тялото е временна къща. Виж, очите... Те винаги имат оня блясък д ...

Да ми счупиш ребрата
от стискане,
че си щастлив да ме видиш,
след това да си сложиш
ръцете в джобовете ...

Учебници мъдрост поели.
Животът е страшен, нали?
Певеца на тъжните феи,
говори за слепи мечти.
Гавроша и днес е наличен. ...

Прекраснице, душата ми омая.
Ума ми взе и в бяла тишина
със пръсти нежни прелести извая
по цялото ми тяло. А в нощта...
в косите вплиташ дивни хризантеми. ...

В трудностите има светлина.
Трябва само ясно да я видим,
да забравим всякаква вина,
всички грешки, злоби и обиди.
Всичките проблеми са ни мост. ...

Най-трудното нещо беше да издържа, без да му се обаждам. Да задържа в плен думите заседнали в гърлото ми. Тежащи и готови да се затичат към него. Да се изтръгнат сами от гърдите ми, да се изплъзнат между устните ми и да изкрещят свободно или да прошепнат тихо ‘"липсваш ми".
Да стискам зъби всяка веч ...

Живях във грях
и тлен копнях.
Желах... Презрях
и свян и страх...
Страстта познах, ...

67
Светът ще спре да се върти, ако те няма
и слънчевият диск за мен ще е измама,
защото страшно ненавиждам самотата!
Аз вярвам – Бог създаде този свят за двама! ...

Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...

Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...

Тази музика гради цветя в стена,
измислена и тъй грижливо построена.
Издигната, съборена и нежно
тъй грижливо построена,
дадена на теб и мен, ...

Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...

Да обичаш двама –
драма е голяма.
Прибираш се в къщи, а си сама.
С тягостно чувство приспиваш деца.
Навън са мислите, умът, сърцето – ...

УЧЕНИК
Прекрачваш плахо тази класна стая,
от днес си вече ученик,
и чантата тежи, това го зная,
но трепет истински във сърчицето ти гори... ...

Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...

Моят влак е стар и парен,
в утрин хладна цял във дим.
Тъй далеч от мене жален,
в спомен чезнещ,тъй незрим.
Там до гара малка, жълта ...

Каква шарения, колко багри!
Как есента събира всичко –
жълточервените листа опалени
по още зеленеещите тревички,
тъмните борове, укротили лятото, ...

Рисува с мъртва четка есента
подбрала цветовете си отровни
и с порива суров на лудостта
картините си шари, бездуховни.
Нетрайна и студена красота ...

Пътуване из Гватемала
Гватемала е страната на вечната пролет. Там, в повечето райни, температурата е приятна: нито горещо, нито студено. Изпъстрена е с вулкани, езера, плажове на морето, старинни градове и освен това се говорят 23 езика! Двадесет са от групата на маите /маянски езици/, като: киче (г ...

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.
Тук нежният глас на ...

Нямам нужда
от Бог-
да се моля
да си моя!
Нямам нужда ...

Безвремието ме натиска
и безнадежност ме наляга.
Една далечна неизвестност
разкрива се и се предлага.
Едно неясно полуутре, ...

Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени ...

64
Целта пред теб – единствено нагоре.
Макар и уморен, върви нагоре.
Усилието, вярвай ми, си заслужава,
защото важното в живота е нагоре. ...

разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...

Защо закъсня?
Мога ли да дойда сега на срещата
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи?
Кураж ще имам ли, ще мога ли да се реша? ...

Купих те и те продадох,
после пак те купих – изхабен,
ръка претръпнала подадох
за теб – от търговия уморен.
Оставих в ъгъла ти прашен ...