Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната ...

Да докосвам мечтата на другия...
Да заспивам с безсънни очи...
Да отеква сред мислите бурята...
Да вали, да гърми, да трещи...
А в сърцето ти – огнени макове ...

Почувства ли, че в този хладен ден
в слепени длани топля твойта есен?
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи, ...

Никога недей да казваш че обичаш,
ако няма чувства в твоето сърце,
никога недей след другите да тичаш,
като безпризорно и ненужно псе!
Нека да си трън на другите в очите, ...

Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам – ...

Моя собствен месец /август/
Очаквам утре
моя собствен месец,
във който някога
съм се родил... ...

Винаги готов за пътешествия,
смело по релсите върви.
Показва ми пътища невероятни,
преминава през реки и планини.
Свободна се чувствам, като птица, ...

В моите представи
сме повече отколкото
бяхме поотделно,
побеждаваме си
недостатъците, ...

Развалихме на Господ мечтите
и Земята сега не цъфти.
Риторично все още Го питаме:
От калта ли така, днес смърди?
От калта, дето ползва за хора, ...

Сънувах те!
Ти ми каза нещо,
но не помня какво.
Просто ме прегърна
и нещо изрече! ...

Нестихващи и дразнещи са мислите ми за спокойствие,
наситили са се на чужди доводи.
Безпътен скитам сам …и тръгнал съм от нищото,
препълнен от неслучили се спомени.
Между нестиснатите пръсти ми изтича смисъла, ...

Бях от теб на светлинни години,
ти живееше в приказен космос...
не видяхме комета да мине –
после всичко се случваше просто!
Беше полъх... Бе нежност без думи! ...

Зад хребета на будните ми мисли
наднича моята невинна същност.
Сънят ми, във оттенъци златисти,
препуска по отворена окръжност.
Завивам се с тъгата си вечерна. ...

ДРУГИЯТ БРЯГ
Събух си обувките, чорапите, запретнах крачоли и минах през брода. Те стояха на моста и се целуваха.
Стигнах отсрещният бряг и нагазих в тревите от спомени.
Бе полунощ. Стояхме по средата на моста. Над нас – луна и звезди, отдолу – река, а отвътре разпенени чувства не просто текат, а бу ...

Тази вечер дишаш самота.
„Иска ли светът пророци?“ питаш.
Цялата тълпа ти отговори с „Да“.
Ти умееш повече да викаш.
Вчера само беше ти пророк ...

Ще ме боли
цялото тяло
с едновременна болка на всичко и нищо.
Когато не знаеш какво те гори,
но знаеш, че значи безкрайност. ...

Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност, нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, как вещо галят струни, ...

В калейдоскопа
на времето отминало,
образът твой
застинал е
и като на черно-бяла снимка, ...

Знанията, получени от училище за цар Иван Шишман са твърде ограничени. Всички ние знаем, че е владетел на Търновското царство 24 години и че поема властта в твърде крехка възраст (едва с година по-възрастен от мен през 2017г.). Неговото управление се свързва с икономически растеж, културен възход, н ...

Над облаците ще се извися,
дъгата ще премина,
в синевата ще се устремя –
слънцето да стигна.
Ще чуя звънък птичи хор, ...

Там, над старо сгушено селце,
има странен град от мрамор бял.
Прострени прави, дълги редове,
до него – стръмен път от кал.
По него хора се катерят ...

Денят кротко гасне,
милото дете прекрасно
усмихва се в спомени от вчера -
богинята на любовта Венера,
ала днес, уви, сал мираж е тя ...

Родени да бягат, веднъж като две деца
с детски чиста вяра, с надежда в новия
ден, с утеха в сърцата си, те препускат с
вятъра.
Родени да бягат, като влюбени юноши ...

Във дълги робства сме живели
и хубаво не сме видели.
Били сме горди, непокорни –
за свободата отговорни.
Земя попила е кръвта ни ...

Ти помниш ли? Ти помниш ли нощта,
когато любихме се до полуда?
Бе пролет и ухаеха цветя.
Бях луд по теб! Ти бе по мене луда!
Целувките изгаряха плътта! ...

Ние и света - част 6.2
Децата от раждането до 3-годишна възраст. Полагане на основите.
Детето не се ражда като „чиста дъска”, на която животът ще напише всичко. То получава в наследство от своите родители и предци не само техните гени, но и техните личностни характеристики. „Крушата не пада по-далеч ...

Ах, колко много те обичам!
Ах колко, колко много те обичам!...
На тялото ми все му е студено,
и всяка мисъл е така - категорична,
в изтръпващите чувствата все към тебе... ...

Да! Тук съм! И тук ще остана!
Сбогуване глупаво с теб не желая!
Не искам на заем живот да живея,
към тебе политам в битийния замък,
подобно мушица в горящия пламък! ...

Отварям вратата, очаквайки
полъха на познатата миризма,
миризмата на уют, на дом.
Но вместо това мирис няма.
Липсва. ...

Само ако знаеше колко много си специална.
Някак елегантно идеална.
Само ако знаеше колко много те обичам.
Как думите с любов към теб изричам.
Само ако знаеше как ме караш да се чувствам. ...

Настръхвам изведнъж,
сякаш влиза дух във мен,
изпразвам се от мисли,
и падам в твоя плен.
Пристъпваш бавно, ...

Надявам се на мили думи,
тъй както пиша ги и аз,
но не знам дали четеш ги,
не отговаряш повече от час.
Смисъл има ли от копчета и мишка, ...