Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –
вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.
Протягаше към нея плахо мънички ръчички
и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.
Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени, ...

Последвай славея в ръжта,
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река ...

Дългото лутане е изморително...
Целта – неясна.
Успехът – съмнителен.

Светлината в очите ти запалва черната пепел, зейнала в душата ми.

20-тонна компресия!
Разгръщам реципрочно
абсолютните си стойности.
Активите ми са маркирани,
но мога да бъда и по-мила... Метеорологичните агресии ...

Червена роза
Червена роза в знойна жега,
ухаеща, цъфтяща…
На слънцето засмяна,
за любов зовяща… ...

Бях се наострил да пиша по-конкретно, с имена. Дори седнах, вдигнах ръцете си над клавиатурата и... ги оставих във въздуха. Груба щеше да е музиката на думите. Хората не са ноти. Грозни ноти няма, грозни хора – колкото щеш. Дали такива се раждат или после са обръщат – не зная. Пък и всеки човек е из ...

Във вятъра те търсих незадомен
и мирис даже нямаше от теб.
Подирих те и някъде по спомен,
за да ти дам от мен коричка хляб.
И сред класилите жита те търсих, ...

Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи! ...

Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...

на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено. ...

Од другата страна на телефонот
го слушам сопствениот пулс
тоа е хаотична песна
огледало на денешницата
што ќе се распрска ...

Миналия път писах за интелекта и как той се връзва с физическата еволюция. Важен момент беше, че умът трябва да вземе ЕДНО решение, защото човек се стреми към ЕДНО поведение. Това е естествена необходимост за поведенческа консистентност/рационалност, която е характерна както за инстинктите, изграден ...

Късно лято
На есента в синьото небе
ти си геометрическия му център,
ти си магнитната буря,
разтуптяла сърцето ми, ...

Има ли някой, на когото не съм дала любов
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...

Знам, че не искам, но те нося
като късче цветно стъкло,
неусетно порязваш вените,
аз се правя, че ми е все едно.
Не придирям. Не охкам дори. ...

Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...

Виниш ме днес за липсата на вяра,
че няма вече сила в мен.
Нима забравя се тъй лесно изневяра,
която трън забива всеки ден?
Тук не за прошки става дума. ...

— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...

Необходим предговор
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен т ...

Ние ли ритнахме
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе ...

Есента размята цигански поли,
с кръшно тяло в ритъм стар
заплува.
Като нестинарка по жаравата
върви, ...

Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...

Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...

Влакът ни спря на последната гара,
пред нас е пустеещ и тъжен перон.
Прелистихме заедно петдесет календара,
"уморени коне" сме, като след маратон.
Житейски закон – какво да се прави, ...

Когато човек остарее
и дните му бавно минават,
добрата ни дума къде е?
Ех, упреци само остават...

Любов ли е това във други да се вричаш,
а мене ужким продължаваш да обичаш?
Любов ли е това, да се омъжваш ти от съжаление,
а мене да отпращаш във забвение?
Любов ли е това да ме разкараш заради богат? ...

Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...

Дали са облаците бели люлки,
в които си почиват ветрове.
И там звезди им свирят на цигулки,
Пегас прелитащ танцува със криле.
А Слънцето със сигурност е пита, ...

Всяка есен
ти отново идваш,
за да направиш виното,
червеното и бялото.
Гроздето, ...

Имам тешка задача
да те заборавам
откако ти ќе ме заборавиш
да ти продадам
илјада и една празна приказна ...

Представям си как заспивам завинаги,
а ти си леко затоплен,
гледаш шибаните ми глезени
и мечтаеш за пролет.

"Важните" в живота са малко,
колкото и да звучи жалко.
Чувството на самота го има при всеки,
колкото и да те обвиняват, че това са заради твоите грешки.
Всеки допуска грешки, важна е поуката от тях, ...

Танцувай с мене, рокендрол!
Танцувай лудо, без контрол
на дансинга и в ритъм – двама,
и с лудост в погледа, голяма!
Танцувай с мене, до зори! ...