Любов
ли?! -
Къде
ти? -
Светът ...

Знаеш ли, че аз съм милионер?
Имам точно милион твои:
усмивки
целувки
снимки ...

Да бъдеш или да не бъдеш
Вечният въпрос,
съотносим ли е за теб?
Да бъде ли или да не бъде?
Отговорът какъв е? ...

Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето, ...

Така ми се живее
Продължавам все така да се вълнувам,
на талази, щом мъглата заприижда.
Напоследък нещо недочувам.
А и зрението ми отслабна. Недовиждам. ...

Думите нищо
не значат, когато на
ход е палачът...
.....................................
Нейде палачът ...

Свободата е ценност, която всеки от нас трябва ревностно да брани. Тя няма плът и очертания – не можеш да я срещнеш, когато се разхождаш по улиците, и да я поздравиш. Не можеш да я видиш, но я чувстваш като свежа капка, разбила се в дланта ти. Тя е неразривна част от човешката ти същност – нещо като ...

Ела в съня ми тихо,
до главата ми кротко поседни,
помилвай ме кротко, мило,
и нека времето спре да върви.
Поседна ли? Нека те докосна, ...

Събирал ли си спомен по пътека? –
трошица по трошица, дълъг ден…
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.
И всяка болка тук е от зачатие ...

Вървиш към мен, но всъщност си отиваш.
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!
Ни помен от усмивка закачлива, ...

Разбрах ли как със теб да сме щастливи…
на Жоро
Понякога съм в странен коловоз,
препускам през отминали години,
застига ме един голям въпрос, ...

Глас: Актрисата Петя Aбаджиева.
Безкрайно ти благодаря, Петя, за съдействието и подкрепата!
Без теб това произведение никога нямаше да съществува!
Благодаря!
Линк към клипа на произведението: ...

Играем. От години –
сърдити, мълчаливи, неспокойни.
Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят. ...

В тишината на погледи вперени...
В близостта на притаения дъх...
В думите, казани плахо...
В погледа искрен на мъж...
В едно телефонно звънене... ...

Било пазарен ден и пашата на Търнов седял на рахат в кьошка си, пиел кафе каймаклия и пушел тютюн тумбакия. И тогава се появила тя. Я ли я зачули отдалече, а накрая и провидяла се. И християните захванали да кръстят и четат „Отче наш”, пък турците, като не били вера българска, а поганска и кучешка, ...

Всяка нощ
за тебе
мисля още,
че и след
хиляди ...

Убива ми се, тъй ми се убива,
а мислех си, че съм добра душа,
по вените ми бунтът се разлива,
за кой ли път в живота си греша.
Смалява се, от болка се смалява ...

Ти, Боже на хората
и на екзотичните растения
Боже
посей
в сърцето ми ...

Когато си отиде любовта,
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.
Когато си отиде любовта, ...

Погледите – празни.
Мисли – нечовешки.
Опити – напразни.
Стават само грешки.
Душите са прозрачни. ...

Имала съм хиляди мъже...
Имала съм.., всъщност никой нямам.
Най-лесно се обича без сърце.
Безчовечност получавам най-накрая.
Имала съм хиляди души... ...

Завинаги ще те обичам, просто ми повярвай,
секундите в екстаз са твърде малко за моята натура,
аз искам погледа ти да усещам всяко утро във захлас,
а моят да се спуска по извивките на прекрасната ти фигура.
Завинаги ще те обичам, просто ми повярвай – ...

Събрах парченцата от моята душа.
Бе счупена и бе опустошена.
И търпеливо, всекидневно ги редя,
със помощта на цялата Вселена.
Дали ще бъде цяла пак, не знам. ...

Като изронени от вятъра листа
изпърхват дните.
Сред облаците прах
нанякъде отлитат,
без предизвестие, ...

Задъхах се с астма от нормативни уредби,
и отпуснах пространството да се разширява.
Хоризонтът е вече свободно-далече,
въздухът започна да стига.
Всичко от хора е писано – ...

ЕДИННОТО ВЪВ НАС
Навярно не съзнаваш,
че с утеха ме раняваш.
Навярно непонятно ти се струва
как тялото смъртта си ще жадува. ...

В този тънък свят пред счупване
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване ...

За да заслужа любовта ти, трябва
да бъда с теб и в радост, и в несгоди.
Дори за миг не бива да отслабва
чувството към теб, а да ме води.
Съдбата лицемерна е, натрапва ...

Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.
Поетите умираме сами, ...

От орлите ли взе неспокойния поглед на хищника,
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,
да запеят в главата ми псалм, на език непознат.
От кора на дърво ли се взе тази грубост на дланите, ...

Жените мрънкат. Някои повече, други по-малко, но каква жена ще съм по дяволите ако не мрънках?! Та на обичайния въпрос на мъжете "Е, що мрънкаш сега?", винаги отговарям: "Защото съм жена" и това ме изпълва с глупава гордост, а те остават безмълвни пред такава логика.
Това се случва с повод и без пов ...

Докато си представях
какво си представяш,
когато заспиваш,
малка сова обсеби нощта.
Тъжен прилеп разграфи тишината ...

ОМОНИМ произлиза от гръцките думи homos (еднакъв) и onoma (име), буквално означава „еднакви думи“.
Преди няколко дни се постарах да създам един текст, съставен от омоними, като:
пари - средство за разплащане;
пари - изпарения;
коса - косми върху главата; ...

Тежка нощ душата ми притиска.
И е време нещо да се случи.
Свобода сърцето ми поиска –
то поне в живота се научи.
Самотата вече ме убива. ...

ВЯРНОСТ
Р. Чакърова
Тъгата се разстила вътре в мен
и някак си е вече преболяла.
Навикнала е с дългия си плен – ...

Влак, платна издигна и отплава.
Корабът по релсите минава.
Цветен е на пушека комина.
Старостта похлопа... и замина.
Гарвановочерна е... зората. ...

Случаен ден, но толкова различен.
Студен, дъждовен, хубав ден.
Вървиш сред хора безразлични, вървиш
и сякаш си смутен.
Не можеш да достигнеш сетивата. ...

Omniscience is empty
I don’t want to know everything
I don’t even want to know you
The evidence is not humane
No one needs proof of being ...