Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.
Заличих си съседските дългове – ...

Добре, де, добре… тъй като не ме бива много в говоренето, съвсем набързо:
Лъчезар Кирилов, кратка биография:
Възраст: двадесет и четири;
Зъби: една втора от летата му;
Хигиена: баня — само на двадесет и девети февруари и то, ако не е много студено; ...

Тъмно е,
земята още не е изстинала,
за разлика от мен,
гледам града отвисоко,
светлините не стоплят нищо, ...

Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...

Очите ти – пожарен въглен!
Блестят като опашка на комета
за малко само щом ги зърна
започвам целият да светя..
А устните... Не знам вкуса им... ...

Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...

Прибирам се у нас. Да кажем, съм почерпен...
Не!...Чакайте!... Не казвам, че съм бил пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.
В такъв момент запява ми сърцето волно ...

Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...

ОБИЧ и ЛЮБОВ
са, за да веселят и
за да не болят!...
Нека – ОБИЧ, за
да веселѝ и нека, ...

Остани! Остани!
Ще се
любим,
нали?
На гранитния кухненски ...

Хей, до десет да броим,
та да ни хареса!
И до двадесет да стигнем,
работа най - лесна!
Единайсет и четирсет, ...

Среднощен блус...
Среднощен блус за двама ни звучи,
попива в нас звукът на светлината,
поглъщам те със моите очи,
политаме с криле във синевата. ...

Да усещаш нощем любимата,
когато заспи под завивките.
да я топлиш през зимата,
да докосваш извивките.
Да целуваш местата по нея, ...

Не ме вини
Не ме вини! Не си виновна ти!
Излъгах те. Повярва ми. Това е.
Историята стара е, нали?
Изчезна. Но къде си, дявол знае? ...

Седя отново сам на скалите
И гледам плувнал в пот
Поглеждат нагоре очите
И виждат теб в небесния свод
Но защо се потя, а покрай мен студено е ...

Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл? ...

Душна стая...
мирише на чорапи...
Мирише и на секс...
Потен полъх от парфюма на
Габана... ...

Късно е да казвам съжелявам
Късно е да казвам остани
Късно е дори да правя
Пред господ милите очи
Очите в които вижда се тъга ...

Как разбуди духът на земята
слънчев лъч върху кошничка с круши!
Тръгна бавно от пролетен вятър,
стоплил корен във почвата сгушен.
Нежни пъпки разлисти, заплете ...

Автор: Генка Богданова
Бих могла да бъда вярна сянка твоя,
балсам да бъда за сърдечните ти рани.
Да съхраня за теб удобствата, покоя,
да те лекувам от горчилките събрани... ...

Падат ми люспите.
Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта. ...

Ухае ми на щастие...
Къде си?
Една светулка смела ме поведе
в тъмата на среднощните пътеки.
В полетата безкрайни боса бродя... ...

Събирам лятото в бурканче
с гласа на есенен щурец.
Нанизвам песните, макар че
е тънък летният конец.
И ето, че се получава ...

Кофти ден, още
имах надежда.
Не искам да Умирам
за Теб.
Искам да Живея ...

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди? ...

Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи ...

Учен доктор в село влезе
Нагласен като за празник
Леля Деля със козела
Вече хляб и сол е взела
Ха бе де бре хайде синко ...

Съдба
ТЯ е във възрастта на старостта,
по дух е бедна богаташка.
Бяга след поредната мечта,
не сеща участта си сиромашка. ...

Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...

Случайно да ви се пише история, да искате да да прочетете за едно море. Сърцето ми е море, очите ми винаги търсят бряг или просто гледат хоризонта. Обичам морето и нямам в предвид ходенето на плаж, а морето. Обичам, когато съм тъжна, може би дори носталгична да отида и да гледам морето, да погледам ...

` С всеки следващ ден шестгодишният Славчо се обездвижваше все повече и повече. Неговата мания да се изживява като автомобил се задълбочаваше, а желанието му да „ презарежда” ставаше неудържимо. На всяка крачка – хапка, на всеки завой – глътка, а килограмите се трупаха! В детската градина също бяха ...

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, ...

От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...

Казват, че летя в облаците,
щом неуморно търся
нещо чисто и красиво.
Но аз виждам красота
и в цветята и тревите, ...

Родопа пее и танцува.
Родопа стихове реди.
Тя цялата е епопея.
Отключена за бъднини.

Силна, пареща любов.
Огънят изгаря душата щастлива,
вярата дава криле,
но аз те моля, помогни.
Кажи нещо, да отвърна поглед, ...

Разчупена погача е Луната –
разпръсната в парченца – рой звезди...
и сърцераздирателна е тишината,
безсилна себе си да приюти...
С невиждащи очи е светлината, ...

Ния за последно погледна архаичния часовник – осем часа. Време е за тръгване. Натам й беше познато – на покрива, вземане на таксолет, три минути полет и после достатъчно време да облече специалния екип, да приеме дежурството, да огледа цеха за месо…
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...

Светът не може да е просто
реклама на продукти
с нула калории,
автобус пълен с хора,
мълчаливи самотници, ...

Огледало какво е то?
Изкривена реалност или отражение на нашите души?
Какво ще откриеш ти щом се вгледаш ти?
Себе си ли ще видиш или някой друг?
Толкова ли си се променил? ...