При теб дойде ли пролетта?
Нежното ухание дали усети
на възкръснали цветя
и на тревата млада под нозете?
Дано! Така ще разбереш ...

Когато денят е усмихнат,
мечтите една по една се завръщат.
Душата празнува.
Пак е дете и лудува.
Крие се в нощни дъбрави ...

Днес Музата ми никаква я няма,
вратата съм оставила, отключена...
Защо ли закъснява, де се дяна?
Да ми е изневерила?... Ами, изключено!
За никъде не съм без нея, ...

Светофар е душата ми млада
и за теб свети само в зелено.
Пешеходна пътека сърцето е,
ти да стигнеш спокойно до мен.
Пътни знаци са мойте мечти. ...

Вселена
на Д. Дамянов
Иронията на съдба проклета
жестоко с теб си поигра
и исполински дух, поете, ...

Караш ме да се чувствам
като счупена чаша за вино,
без функция и с живот,
който няма да разбере никога.
С помощта на жълти усмивки, ...

Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...

Вулкан от лава съм - изпепелявам,
дори и малкото ми дадена любов
аз чувствата ти взех ги си признавам,
не дадох нищо все не съм готов.
Разнищвам ти душата на конци ...

***
Се влюбих във всички цветя
- хризантеми, божури, незабравки
Знам кога цъфтят.
Заобичах птиците със сини крака ...

(Из "Пясък от думи")
Нощем понякога насаме
оставам пред един бял бизон.
Отпивам от чашката кафе
до снимка на препускащ кон. ...

Наша българска родина,
единствена е тя,
мила, свидна и красива,
приветства топлите сърца.
Отворена за всички хора, ...

129/Със него сядахме в кафето.
И си поръчахме кафе.
С жените, както е прието,
със тях се чувстваме добре.
И казано дори банално, ...

Загубих се в пътя си кратък
във тъмна и гъста мъгла.
И как да я карам нататък
със тези душевни тегла?
В коя ли посока да хвана, ...

Аз танцувам с ветровете и вечер сънувам луната.
изгубвам се в моята любов.
Може би е късно за мое лято,
но казах всичко нежности в думи,
в стихове нарисувах тебе ...

Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...

Когато те гледам политам,
препускат в мен красиви рими,
от там не искам да се върна,
за дързостта ми ти, прости ми!
Очите ти ме карат да настръхвам, ...

Жена да си в тоз живот...
... и без страх да можеш да избираш
дали да го живееш като мъж или като Жена,
Дали да го обичаш, без винаги да го разбираш
или да го играеш победител - права и сама. ...

Разнежен вятър мислите целува,
а утрото пропуква моя сън,
усмихвам се, душата ми ликува
- Привет сърце, виж пролет е навън!
Повдига зимата полите тежки, ...

Ябълков цвят
Цъфнал ябълков цвят
силно ме плени.
Зеленото в очите
започна да искри. ...

Няколко прости неща за живота:
Знамето винаги ще е по-красиво по време на вятър.
Истината винаги ще боли по-силно, но и по-кратко от лъжата.
Свещите доста често догарят в мълчание... Душата се побира в чаша.
Влаковете никога няма да догонят сенките си... Пълзенето боли повече от падането. ...

Напето с тиха вяра,
лястовица окрилена лети.
И допринася щастието край прага,
когато връщаш се ти.
Пролетта шепне ...

ламтежите на
големановщината -
все по-безмерни

А как исках да дойдеш при мен
сложих стол, сервирах масата.
Домът ми бе уютно подреден
ваза с цветя ми беше украсата.
Налях малко вино в две чаши ...

Знам, че тази вечер си далече!
Знам, че с друг сега си нейде там!
Знам – отдавна всичко свърши вече!
Как да те забравя аз не знам!
С вино спомените ще удавя ...

Ще бъда в черно, просто ми отива,
с карминено червило за разкош,
когато дойда запомни не бива,
дори да си помисляш да си лош.
Да, може да си Дяволът, но моля, ...

Излизам от офиса на Драшев и отивам в най-близката църква. Плащам на една отегчена лелка молитви за здраве и си взимам малко светена вода за вкъщи. Трудно мога да се определя като вярваща, но лъжи като тази за спонтанния аборт събуждат суеверията ми. Затова включвам и Борил в молитвите. А вечерта му ...

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб –
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...
И сигурно ще чувам съкрушен ...

Страхувах се, amor mio*
виждах се как ръцете си
протягам и потъвам
в дъното на празнината
във една стъклена къща, ...

Зет ми Гурмето
Професор Захаринка Спиридонова приседна до прозореца в кухнята и отрони тежка въздишка. Ако трябва да сме по-точни, много тежка, защото от изпуснатия през устата й въздух пердетата полетяха до тавана. Та седна тя, въздъхна, както вече го описахме и аха, да отрони сълзи, ама се въздърж ...

Пролет, моя, моя, моя,
колко те обичам!
Отворих прозореца, за да влезеш,
и седнеш до мен.
Ти нахлу, за сядане и не помисли, ...

Познато ти е да си споменът за мен.
Живееш в тишината на листата.
Теглото ми е лъч в случаен ден
и дъжд, пропуснал да прокапе.
Препускаш в радост и тъга, ...

Тишина, а в нея мисълта будува...
Сърцето свито в самота ревнива.
Умът опитва се да плува,
но къде ли... Всичко е лъжа.
Тишина която веч' спокойствие ...

10.
Колкото и да се мъчих не можах да затворя отвътре проклетата врата. Както и да я дръпнех, винаги оставаше малък процеп. Не знаех дали Марсчо може да надушва следи като куче, но ако не можеше, дали открехнатата врата нямаше да събуди любопитството му.
Катя ми изкрещя да оставя всичко и аз я послу ...

Защо ли все по-рядко
с поглед диря звездите?
Защо ли вече не чакам
добра вест от луните?
Защо ли вече не питам ...

Пролетта!
Разцъфнало момиче–
обкичено с цветя!
Пролетта – трепетна тревичка –
зов на младостта! ...

Изневеряваш ми със слънцето,
с него си шептиш,
до прозореца изправена,
бързаш да го поздравиш.
С вятъра се заиграваш, ...