На другата вечер звъня на Надежда. На времето след смъртта на Лили, толкова бяхме потънали в борчове заради лекарите, които се опитаха да ни изсмучат всичко накрая независимо, че виждаха че детето си отива, че стигнахме до там че ни изключиха тока. И аз започнах отчаяно да търся втора работа, но все ...

Пристъпва цялата в пепел –
разнищена, унищожена,
една жена опожарена-факел,
обичаща довчера.
Допира устни бавно ...

"Момчета,запазете своите момичета!"
Ивайло Терзийски
Ако ги нямаше насън момчетата,
наяве кой ли щяхме да обичаме?
Ще бъде орисията проклета – ...

Генка Богданова
Българийо моя, земьо свещена,
Тракия китна - люлка рождена,
славят ви с песни пойните птици
галят ви нежно реки - хубавици. ...

Влече ме да съм волна и свободна птица,
разтворила във синия окъпан небосвод,
своите крила на нежна жрица,
обичала и жадна за любов...
Влече ме да витая в небесата, ...

Въздухът е този, който
като лек и нежен вятър,
душата ми освобождава,
когато се издигне страстно
мисълта ми към мечтите си... ...

В паметта на тленното
чувствата се наследяват
и дълго трупани моменти
в следовниците ни изгряват.
Навярно през сезоните ...

Стоя на дивана и
наблюдавам пролетната идилия..,
а именно ти!
Димът от цигара се носи
толкова леко във въздуха. ...

На родителите ми
Разделя ни стена.
Не мога да прескоча,
като ездач дори на кон,
за кратко свиждане, ...

В замъка вековен
владетелят пирува,
облегнал се на трона
със вино във ръка,
в тази тъмна нощ ...

Красив е този, който умее
с присъствие тъмата да разсее
и напълно непознат дори,
усмивката ти в миг да възкреси!
Красив е този, който мисли ...

Емоция със форма на жена
и с множество житейски роли –
любима, майка, баба дъщеря –
за всяка всеки тук говори.
Лечебно, словото се лее. ...

Когато ме нарани,
много ме заболя,
определено добрини
у хората не можех да видя.
Когато ме нарани, ...

Дестинация туризъм
За бъдеще светло на нашата нация
предлагам туризъм като дестинация.
Страна туристическа нека да станем,
експреса към бъдното навреме да хванем. ...

Тъга
Тъжа за мойте деца,
отдавна се чувствам така.
Да, те са ми в съня –
две момчета – мойте деца. ...

Там, където свършва
пътят на дланта ти,
свършвам и аз.

Слънце уморено се прокрадва,
пристъпват бледите лъчи,
в симфония на закъсняла сватба
прощална музика звучи.
Ятата-шафери отлитат, ...

Покрити с накити и диаманти
Всъзможни и невъзможни
Каменни лица с каменни сърца
Безизразни и безчувствени
Покрити със злато и сребро ...

Кървавото е на мода напоследък,
гарнирано със кръст и полумесец.
Молитвите не водят до напредък,
човешкият живот щом е посечен.
Народите разделят се на маси, ...

Поклон вам, отправен доземи,
целувам ви и прося опрощение.
Тез старчески ръце с толкова следи.
Останали са само в забвение.
Годините минава, а кожата линей, ...

Срещнах те миналата година,
през пролетта. А сега чакам
отвън в студа да се появиш със
цветя в ръка по случай деня на любовта.
Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори ...

Осъзнах, че съм идиот егоистичен,
на всяка се предлагам във анфас,
представям се като поет лиричен,
а всъщност съм си най-обикновен глупак.
Вървят след мене много пеперуди, ...

Възседнах вятъра, да полетя.
Разроших волните му къдри.
Разбрах сега, че се запролети
във мъжките ми мисли мъдри.
Сега надежда в мене разцъфтя. ...

Как да спра и да не мисля за тебе.
Как да отмина край тебе със затворени очи?
Как в съня си да спра да те виждам.....
..Как от сърцето на другата да те завърна?
Как да спра да се радвам, че те има на този свят? ...

Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека потърсим поне приятна досада.
от "Любовта трае три години"
на Фредерик Бегбеде
Седеше сам на бара и допушваше поредната цигара. Обичаше това място. Едно от многото, които посещаваше за разноо ...

Не си мечтая за Парижка пролет,
тя – моята, провинциалната ми стига,
два щъркела ще съм доволна
в гнездото си ако пристигнат...
Два гълъба невинни да загукат ...

Не вярвам на пророците фалшиви –
единствен Съдник може да е Бог!
Родени ли сме, мъртви или живи,
не го решава някакъв "пророк"!
Не вярвам, че от името на всички ...

По времето от нищото до пет
очакваме петел да се събуди.
Пасем овце, обмисляме сюжет -
две сенки - сомнамбулно луди.
Виж, изгреви ще има и след нас. ...

Косите побеляха ти без време,
усмивка на лицето не изгря...
Да можех аз от други да я взема,
на тебе, мамо, да я подаря!...
Със укор никога не ме погледна ...

Разбира се, не е случайност.
Два атома да отклонят комета.
Една овца, уханна роза –
сърце в синхрон
и ето ти планета. ...

На майките
До тебе бях в последните ти дни, когато спря сърцето ти да бие,
и с болка склопих скъпите очи, но кой сълзите мои ще изтрие,
тъй както някога, когато бях дете, притиснал се до топлата ти пазва,
запазил спомена за галещия глас, как приказки омайни ми разказва. ...

Морето край няма
и тихо плаче...
своя връх чака
и под дъждовете прoплака.
Морето остарява ...

131/О, спомням си за “онуй време”,
когато карах волварлък
и искахме да разбереме,
ще бъдем - или сме карък!
Щастливо време за мен беше - ...

Вятърът косите ми заплете
и открадна мислите потайни.
Лудо подир тебе ги понесе,
в миг разбулил всичките ми тайни.
Ако те настигнат надалече ...

Разцъфналото ябълково дърво потрепваше от докосванията на пчелите. Отърсваше рошави цветчета и светлината се отразяваше в листата му. Като момиче то се оглеждаше в огледалото на облака и чакаше някой да му каже, че е красиво. Ала хората бързаха насам-натам, пчеличките се надпреварваха да правят мед ...