А неговите сълзи
болят повече от твоите,
пронизват сърцето ти
с остър нож.
А думите неосъзнати, ...

Позволявам си да ми липсваш,
в онези моменти, когато
в пейзажа околен се вписваш,
сякаш тук си и още е лято.
Позволявам си за теб да тъгувам, ...

В океана от мисли и идеи,
в спомени и пътища възможни,
за които човек така копнее,
чертаят се карти прости и сложни.
Не се ли научиш умело да плуваш, ...

Своја сум, а сепак личам на тебе
бидејки го испив твоето вино
и оттогаш облакот од солзи
е моја мека перница.
Jа понесов твојата тежина, ...

ДАЛЕ ЧЕ СИ ОТ МЕН
Целувките ти малко закъсняха.
Различно е. Навън е светъл ден
и думите ти сякаш ме разсмяха.
Далече си, далече си от мен. ...

Кралице...
На едно специално момиче...
Да вървим, принцесо моя! Събуди се!
Момиче малко, колко си голямо...?!
Не забравяй никога дните на радост... ...

Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще те нося в стих,
защото тази обич е в душата.
Защото тази обич е съдба, ...

Достигна вече фазата последна.
Навлизаш в най-дълбокото на пещерата.
Мечтите ти са глутницата сенки –
проекция на прилепи в душата...
Светът е зъл шаман, магия сторващ. ...

На Тихчо
(02.06.1989 - 14.07.2013)
Толкова ми липсваш, че от болка
моля се в душата да те свия.
В храм да те положа, в който мога ...

- Стани, бе, Калояне! Стани! Виж какво е хубаво времето… Откога не е било толкова слънчево! Стани да се разходим малко! Ще идем до парка, ще си купим сладолед, пък ще седнем после някъде на сянка… Ох, Калояне… Откакто се върна от тоя пуст Афганистан, по цял ден лежиш! Стани поне да хапнеш! Виж, сгот ...

Искам да си представя какво изпитва Бог, когато ни чуе, че лъжем. Ако се покаем – ни прощава. Ако не сме вярващи – съдът ще е заради липсата на вяра. Но ако сме някъде по средата? Защото има хора, които хем вярват, хем не се съобразяват с Неговите изисквания. Позволяват си, е не големи, но дребни, м ...

Оцелявам. Разбивам със зъби леда,
оковал гибелно пръстите ми.
Целувам нежно кръвта,
Това е закуската ми.
Оцелявам. Гори от болка студът, ...

Усещал ли си полъха на топъл, южен вятър, докато вървиш сам по улицата?
Това са хората, които си обичал и си изгубил, така те прегръщат и ти показват, че не са те забравили...
Когато си най-сам... Усети ли?

Двамата спяха дълбоко, не се вдигаше никакъв шум. Всичко беше спокойно, докато не се събудиха с крясъци. Мария отива в банята, поглежда се в огледалото и се стряска. Започва да се оглежда, съблича се гола и изкрещява. Петър става от леглото и отива в банята и когато вижда Мария или по-точно него.
- ...

Там, на края на света,
където още е солено,
сещаш ли се – имаше една
почти забравена вселена?
Там, след синьото море, ...

Бяха няколко, всички красиви.
Нагласени, гримирани, тъпи.
А край тях, смешно учтиви,
над ръкава с часовници скъпи
се мотаеха разни кретени ...

Странен, объркан свят.
Непроходима зима.
Свити на топло, спят
мислите, че ни има.
Къдри дантелен дим. ...

Стояха край огнището банкер, производител на цветя и чистач. Нищо не ги свързваше. Може би само огнището. Голям студ се беше извил навън, зимата свистеше по целия хълм, че и нагоре – из планината, над града под нея и върху пустошта наоколо. Искаше да отнеме топлотата между хората този студ. При това ...

Животът е изпит,
спуснат отгоре,
и не пита
имаш ли сили.
Издръжливи сме. ...

А дните си минават
Светът не спря
Без теб
Ще продължа
Искам или не искам ...

Хей, любими.
Утре имам среща с друг,
И незнайно защо за теб се сетих.
Страх ме е, любов.
Че вечно с теб ще го сравнявам. ...

Да чуваш, да виждаш, да вдишваш нощта.
И чувам, и виждам, и вдишвам снега.
Да докосваш, да бленуваш да осъществяваш мечта.
И докосвам, и бленувам, и осъществявам любовта.
Да станеш, да се обърнеш, да затвориш врата. ...

Изтрих ненужни адреси, имена, телефони,
изхвърлих стари тефтери и спомени...
С много познати и фалшиви приятели.
Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми. ...

Кои сме ние?
От къде идваме и къде отиваме?
Глави празни, ръце също...
борба за несъществуващото.
Разпилян живот, съдби разбити... ...

Уморено свивам се в нощта,
в ума ми пак царуваш ти
и ето, че замислям се сега
пак ли аз сгреших, уви?
Наясно съм със липсата на ...

Дяконе, нужен си ми,
ела да видиш татко,
той е с куфар във ръка,
как сълзи на прага рони,
че детето му пораства в тъга. ...

Там по китна пътека,
на дъното в края,
на кръглото - в ъгъла,
чак на левия бряг,
една малка история - ...

Като кученца доволно
поклащаме главички,
махаме с опашки,
мърдаме с ушички.
Доверчиво гледаме ...

Говоря си. Смея се на глас.
Денем фантазирам и сънувам,
сънищата сменям час през час
в нереалното с успех пътувам.
Към Еверест с – "шол"маратонки, ...

Ich wollte Dir ein Liebes geben,
irgendein Ding, klein wie ein Stein-
Doch als ich ankam, es zu heben
war ein ganzes Menschenleben,
groß und schön und angstallein. ...

Мъката може да те подлуди.
Когато не можеш да спиш и усещаш, че ти е трудно дишаш. Когато даже френската храна ти се струва отвратителна. Когато светът започва постепено да гасне пред теб. Когато всичко друго просто вече няма никакво значение. Когато дори приятелите ти не знаят какво да ти кажат. Ко ...

Запалих свещ, в очакване на теб,
на масата, приготвена за двама.
Извиках и на разговор експерт,
търпението – знам, че е голямо.
Не исках музикален фон – ...

"С теб вървим по пътища различни."
"Разпятие" – Борислав Владиков
Колкото от мен си надалече,
толкова изстива ми сърцето.
Самотата с мене се облече... ...

Беше първата ми пролет.
Сама паднах в краката му,
щом го видях.
Но той не ме сложи във вода.
Много бързо увяхнах. ...

Добрата самота
Все повече обичам тишината,
уюта на добрата самота,
расте в душата ширината,
и космоса, и вечността. ...

Над гребена на вълните
облаци скриват мечтите.
Шеметно време отлита.
Безмълвен полъхът скита...
Странен кръговрат! О, време, ...

Не те познавам и не искам,
но чувствам твоята омраза,
когато буден ли си, плискаш,
а тя расте, расте като зараза.
А нощем ти сънуваш цвете ...

84/ Нещата ако съпоставим,
с две думи, да ги осветим,
със моя извод ще останем –
без огън да не видим дим!
Компромис просто да не правим, ...