В затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно ...

Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...

Един палач по-рано се прибира,
не можал да сбъдне своята съдба.
Пред дървената порта спира и подсвирва,
но празно е и тъмно, няма никой у дома.
Навел глава, прекрачва прага, ...

Казват, че приятелството вечно било,
в трудни дни,
дъждовни лета, тях ги има –
голяма лъжа.
Те са там, вярно е, да, ...

Във този свят на лудост и омраза,
на низки страсти, мерзост и печал
а вместо кръв във вените – зараза:
кой на кого, до грош, какво е дал…
Единствен ти, Приятелю, остана ...

Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създа ...

Едно обичане…
Едно обичане във мен трепти.
През зимата, във бяло оцветено,
в дълбоки снегове блести,
от приказка вълшебна сътворено. ...

"Без твой човек си за къра"
Сега
във
моя
алчен, ...

Няма как да достигна до теб –
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят ...

В сълзите ти – потиснати вселени,
от облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса,
дали това е смисълът на любовта?

Пореден ден без светлина в душата моя,
без светлина, защото ти не си до мен.
Пореден ден, от цвят и пъстрота лишен,
пореден ден ще скитам скръбно-сам в безброя.
Ще скитам и ще диря там душата твоя, ...

Представи си сега, че няма
невъзможни неща.
Вярваш ли това, че има
пълна свобода в неизвестността?
Няма граници за нас, ...

Позволих си да жадувам твоя огън
и в него нежно да горя,
да съм тази, заради която от своя дом се отрече
и в свой дом ме превърна.
Позволих си да те пусна ...

Ще изчезна в тъмнината,
водена от твойта светлина,
далеч ме заведи от празнината –
в сянката на някоя луна.
Идвай често след това, ...

Беше сакан, а несуден
сега си само добар пријател
ти што ја будиш пролетта во моите мисли
за тебе чувам сафири
кога другите ќе заминат ...

ХУДОЖНИКЪТ
С простота дъждът изми очите ти
и душата ти вече е чиста.
Друг по нея ще рисува мечтите си
и ще пие от твоята истина!... ...

Превъзходен, пухкав бял
сняг нощес е навалял.
Заскрежено е прозорчето,
всичко бяло стана в дворчето.
Танцуват весели снежинки, ...

Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но ...

Животът… твърде много пъти ме разплака,
за да ме научи бавно на смирение.
Душата все така любов голяма чака –
да намери в нея своето спасение.
Открадна той мечти, любови и копнежи, ...

67/ Тъй две години извървяха...
Надеждите добиха плът.
Амбициите ни не спряха,
напротив, имаха свой път!
Световното бе в Доменика, ...

На гарата стоим безмълвни,
непознати без търпение стърчат,
не смея да погледна към греха си,
а в ушите ми вълни бучат.
Притварям леко аз очи, ...

Моята идея за растежа е свързана със способността на човек да осъзнава своята взаимовръзка с Вселената и с другите хора. Колкото по-голям в представите за себе си е субектът, толкова по-малко за него е всичко останало, и обратното. Част от цялото или цяло от частта, битието на гледната точка следва ...

"Парата ти ми дай -
ще те уредя.
Че на корупцията тук е рай*
и на държавата ще навредя.
Важното е под масата безспир ...

Къща в снега
Малка къща гуши се в снега,
свила се в полите на планина.
Тъмно е, а в нея има светлина.
С теб сме заедно, романтична среща една. ...

Питаш ме каква съм.
Свежа съм като гората.
Волна като орела.
Силна като земята.
Гореща като пожара. ...

Чък-чък клавиатурната машина,
погледът впит и прегънат гърба,
минутата е час, денят – година,
наоколо същите натоварени хора, останали без лица.
Скърцат столове ...

Една любов не може да те лъже.
В очите ще те гледа с обожание.
Ще е открита в минало и бъдеще.
И ще отрича всяко притежание.
Ще бъде чиста, ясна, без мъглявини. ...

Сън ли е или наяве,
но живея във затвор.
Сън е моята поява
в синия отвън простор.
Аз те исках на земята. ...

Мъглата ме пронизва в тъмнината
и пътя ми посича със стена,
загубвам се без маркер по листата,
завръщам се от писък на жена.
Връхлита като вещица злоблива, ...

Аз не искам да бъда Есенин.
Нито Яворов искам да бъда.
Само в подмола речните мрени
нека моите думи да съдят.
Не по Ботев и Вазов да пиша ...

Решиш ли, че една жена
спечелил си и няма нужда
да даваш свойта топлина,
защото няма да е вече чужда.
Ще чуеш някой ден врата, ...

Топла нощ, поглед
в синева отворена
как ме погали.

Да композираш обкръжен от безкрайния шир на океана...

Записах тази композиция преди няколко години,и помня че беше слънчево,есенно:)

Hereafter! O we need not waste
Our smiles or tears, whatever befall:
No happiness but holds a taste
Of something sweeter, after all;--
No depth of agony but feels ...