Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика ...

Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти,
тъй борбени са, тъй са смели,
подгонили са своите дни.
И старите изглеждат смешни, ...

Всяка рана е сянка на смърт,
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп
е невидима в грижа.
Единакът прилича на вълк, ...

В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...

Някой ден ще ме потърсиш
в пожълтелите албумни страници.
Мълчаливо аз оттам ще гледам,
но ти ще чуваш моя глас.
Някой ден ще ме потърсиш ...

Понякога животът ни изглежда толкова лесен, че чак не можем да повярваме как изобщо не сме го осъзнали по-рано, че всичко всъщност е въпрос на вътрешна енергия и лично удовлетворение!
Приятно слушане!

Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...

Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...

Спри! Не си отивай
с гордо вдигната глава!
Искам да ти кажа
толкова неща.
Искам да целувам ...

127/Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам, ...

Как липсват ми онези малки жестове,
и красотата на очите ти ми липсва
и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
и времето в което ние бяхме себе си.
Все повече отдалечаваш се с годините ...

Знам, тя ще наследи от мене пътя,
по който неуморно аз вървях.
И стъпките ѝ – чисти и невинни,
ще засадят леха от доброта и смях.
Ще измете от облаци небето, ...

Откриха някъде във Космоса, далече
на Трапист седем дъщери
красиви с цветовете на Земята,
осеяни с тайнствени скали.
Има ли живот и там, разум, човеци? ...

Ти премного ми даде от себе си,
аз премалко за себе си взех
и раздадох на чуждите хора
светлината от наш'та любов.
На приятели повече вярвах, ...

Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...

Грешил съм. Но грешила си и ти.
Прощавал съм. Прощавала си, зная.
Но поне за кратък миг се спри!
И за двама ни е тежък краят.
Беше млада, търсеше любов ...

Sometimes it's easy,
sometimes I'm busy!
Sometimes it works,
sometimes it sucks!
Sometimes goes right, ...

Разрошена коса и палава усмивка.
Тяло пълно със страст.
На него не му трябва почивка.
Искаш ли още?
Искам и аз. ...

Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.
Аз ще остана, където е тъмно. ...

Нейде далеч в гората скрит в листата,
Зайо Байо, морковче държал
и с усмивка на уста сладичко си го ядял.
Щракал си с пръсти из гората
ех, че безгрижен е юнака. ...

Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя ...

Събудих се, за да те погледам...
спокойно до мен заспал.
Събудих се да не губя време,
което някой горе ни е дал.
Събудих се, а мислех, че сънувам, ...

Борил слуша невярващо разказа ми за срещата с Драшев и само клати глава:
– Боже Алекс, как ги измисляш тези глупости?
Вдигам рамене:
– А как да му пробутам брокер, за който никой не е чувал?
– И измисли, че аз съм хипнотизатор, а оня е врачка? ...

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...

В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....
В мен горят пожарите ...

И мечтите в сбъднатост ушити…
Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам. ...

Обру̀ли ме с тишина.
Разпиля ме по
сините вечерни рози.
Тяхната любов
от най-фин аромат ...

Душата ми още трепти
щом се сетя за нашата среща.
В главата ми още кънти
името Кармен с надежда.
Щом затворя очи, ...

Да те обичам много ми е трудно.
Сърце си нямам, за да ти го дам.
Открадна ми го някой в който
Се влюби лудо то без свян!
Ръце си нямам за да те прегърна ...

Докоснат съм от ангел с нежен полъх,
целува ме в нощта и ме съблича,
прегръщахме се, любихме се до без дъх,
и с утрото те губя, бягаш със съня ми.
Докоснат съм от ангел с нежни сили ...

Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.
Мира Дойчинова - irini
Не е раздяла, чуваш ли не тръгвай,
поспри поне за миг, за малко, ...

Не е учила ноти, нито солфеж
нито е пяла пред пълни зали.
Чурулика и буди в нас копнеж
птицата, пее и душите ни гали.
На песента и не пляскат с ръце ...

Нощта прониква зад пердетата
и взима мойта светлина,
за да я хвърли на паветата,
където аз останах да лежа.
Там, в локва кръв, край мене ...

Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми ...

Тя говореше дълго – за неща от живота,
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам.
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите.
Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали, ...