Апостоле, прости!
Прости, Апостоле, за Свободата,
за твоите несбъднати мечти –
за Република чиста и свята!
На нас, потомците, апостоле, прости! ...

Две души сме, разпръснати в безкрая,
две души съставящи взаимното ни цяло,
близо ли сме или далеч, не знаем.
Не знаем или ни е страх да се пожелаем.
Една мечта, без душите ни самотна е, ...

Сърце пълно с утеха,
а душата ми все още е мека.
Да вярвам в мечти нереални,
пълна с отговорности и задължения, вече банални.
Любовта ти, изчезна ли? Къде е? ...

Генка Богданова
Казват, че всъщност ангели няма.
„ От кал родени – се превръщаме в кал.“
Не, ангели има! Ангел е мама!
Аз чувствам духът ѝ над мен полетял! ...

Какво тук значи някакъв си ден?
Поезията няма точна дата.
Прелива светлина от теб във мен
и се разтваря кротко в синевата.
За гърлото те хваща – ей така… ...

Днес е ден голям... Ден е на поета!!!
Такъв ли съм, не знам? Но опитвам се
да пиша! Бъдете живи, здрави, вие
поетите не само в нашата страна...
Но и всички вие който изгаряте от любовта... ...

Аз искам в тебе зъби да впия,
да пия, от сладкия грях на нощта,
страстта да прелива в нервните жили,
да бъда за тебе и болка, и страст.
Да чувствам плътта да трепери под мене, ...

Из отломки от химери,
Сред руините там на моите стремежи,
Цари понастоящем Тишина.
Слънчевите дни във бъднина –
Великата Надажда - ...

Яростен ураган от лица и имена
стихийно се завихря в моята глава.
Познати, приятели, колеги и клиенти -
кои мълчат, кои обичат аплодисменти...
Читатели, писатели, слушатели и музиканти, ...

Запиляна в очите маслинени,
днес потънах. Отроних „обичам те“.
Просто думи, сразени от сричане.
От повтаряне. Думи безсмислени.
В слепи улици хорица с кълчене ...

Моя родина, моя страна,
с времето в живота ми оставаш все по-настрана.
Ти не си тази, по която вървях
с изтърканите си маратонки,когато се гневях.
Обичам реките ти, горите ти, ...

Жена съм, борбена и силна, умееща вратите да затръшвам.
На гнева, на болката, на самотата с усмивка да отвръщам.
Не мога като другите да бъда, порцеланова, двулична.
Не желая да съм евтина и куклата типична.
Под общ знаменател нас жените слагат и в рамки ни обличат. ...

В одаята стара - сгушена икона.
Стапяща се свещ с бледа светлина,
трепетно я гали и целува лика
чист - на Младенеца с Богородица.
Със забрадка нова мама на колене, ...

Стоящи на ръба на Времето,
играем всички валс над пропастта.
Отсреща чака ни Онази със косата,
спокойна в изхода на танца.

Ехоо, свят?
Появи се!
Къде си?
Няма те.
Скри се. ...

Днес идвам да те видя, мамо,
с целувка - обич да подпиша,
да те прегърна искам, мамо
и аромата ти, да вдишам!
Знам, че с трепет, ме очакваш ...

Върти се циганското колело...
Светът край нас е шарена награда!
Тъгата е встрани, но би могло
и нея да афоресаме за радост.
Но защо ни е притрябвала сега?! ...

Поддържам ритъм вегетариански.
Но влюбен съм жестоко по испански.
И биковете са ми страст голяма.
Опитвам за рогата да ги хвана.

Луната пак погали тишината ми
и се усмихна с лунната си тайнственост,
сякаш сплиташе ореол от щастие
около моите вълшебни залези.
А звездните пулсиращи сияния ...

(Превод от босненски)
Може ли да разцъфне човекът,
като кокичето да се появи
и да разклати снега от раменете си?
Да е като планинските преспи сняг – ...

Зъбките си аз не мих,
а сега какво да мия,
до един ги изгубѝх
и с ръка устата крия!
Чакам, нови да пораснат, ...

- Слушай, Адаме! Вече ми писна,
в кръчмата с твойте другари да киснеш!
После наквасен до козирката,
да блъскаш с юмруци и крак по вратата.
Да знаеш, че просто на косъм съм вече, ...

Сънувам те като усмивка в мрака –
вълшебна, нежна и неуловима;
усещам топлината на дъха ти
и устните, които шепнат мойто име.
Сънувам те като безмълвна ласка – ...

Потънал в бездните на тъмнината,
поглъщам жадно всеки лъч.
Омаян, в дебрите на тишината,
ме пронизва всяка глъч.
На всяка крачка спомени налазват, ...

Ти идваш с нощта и дъжд на тирета
в съня ми събуден, с луна на райета.
в мисъл печална на голи тополи,
в облаци сънени и мои, и твои,
Сега аз съм бяла и нощна, и лека ...

Жена мечта ли си или пък си богиня?
Даряваш красотата всеки ден
на хората, за които си светица,
а те те гледат с поглед премрежèн.
Животът ти със трудности се случи, ...

Посветено на наши близки
Чуден ден сте си избрали,
още преди петдесет години –
на този ден, с любов сте се венчали
и заклели сте се, тя, да не отмине! ...

Ето я. Плаха и нежна пристъпва пролетта,
Разпуква се с младостта на момиче.
Днес ще променям настроения мрачни в цветни лехи.
Е, срещам и присмех
От мрачните. ...

МЪЖА С РОЗОВОТО САКО
В късния петъчен следобед пред жилищния блок на Флотвелщрасе № 101 и на север от него течеше ремонт. Сменяха плочките на тротоара.
В този момент от входа излезе мъж с бели панталони и розово сако. Учудено вдигна рамене, разпери безпомощно ръце, но после се огледа за коли, бързо ...

Мамо
Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,
дали за да покаже, че обича или че знае вече –
чии е този поглед напоен с безвремие,
който го облива с милост и смирение, ...

Невъзможното не е... невъзможно,
а само събитие със своя вероятност,
чиято стойност се променя,
ако сме активни или дремем безучастно...
Защо ли и кому е нужно ...

> Идвай пролет моя белоцвета
дари ме с твоят аромат.
Донеси ми ласки нежни.
И задъхана от аромата да живея.
пролетен танц да изтанцувам. ...

Без думи как да те спечеля,
приятелко добра.
Дали едно красиво цвете
да ти подаря, или една
усмивка докосната с любовта. ...

О, по- прекрасна от теорема на Питагор,
Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красив ...