Дай, Боже
По земята наша
да няма глад и суша,
политиците многоцветни
да не се държат за гуша! ...

Генка Богданова
Тунджа тече през полето лениво,
мараня лятна над нея трепти…
Ветрецът спи в тръстиката дива,
спомени сладки водата шепти: ...

ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО
За това есе ме вдъхнови видео с пейзажи от цялата планета, към композицията на Алън Уолкър „Sing me to sleep”.
И така. През хилядолетията определени кръгове от хора се постараха и продължават да го правят, да разделят хората по полов, етнически и друг признак, и да ги ...

Искам само вълните ти сини,
топъл бриз над брега да лети,
далнина, омагьосваща с рими,
а в небето – горещи звезди!
Искам лято и пясъчни дюни, ...

НИК - НЕЙМ
(анонимно писмо)
Р.Чакърова
Всичко вече е речено, казано...
И отдавана от други измислено. ...

Беше заспала до него притихнала и успокоена. Поне така изглеждаше отстрани, но знаеше, че е невъзможно. Само ако я погали, тя щеше откликне на ласката му. Беше съвършена с бялата си кожа, нежни устни и коси буйни като водопад. Обичаше да заспива върху гърдите ѝ притиснат в нейното гъвкаво тяло. Нико ...

***
Там вече никой ме не чака.
Доказана е моята вина.
Душата ми е вик във мрака
и ехо от кънтяща тишина. ...

Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автом ...

Малко ручейче, от где извираш?
От скрито място в планината?
Уж пеленаче, а как намираш
правилния път в гората!
Бистро ручейче, така игриво, ...

Веднъж се разхождах в планината. Която се намираше на няколко километра от нашето малко градче. Аз обичах много да ходя там. Обичах красивите и гледки, с които даряваше всеки един свой гост. И както много пъти досега се разхождах с един приятел, а именно - моя стар леко счупен, но много обичан фотоа ...

(Превод от сръбски)
Тя седеше сама в мрака
в началото на вечерта
на дървената пейка,
близо до моста, ...

Тлееше вятърът
с пъстрокрили крила.
Гонеше любовта
по дивите платна.
Ех, самодиви... ...

Седнала съм на ръба на времето;
в тишината свършва лятото
с пламъка на догоряла свещ.
Странно колко много живи твари
пъплят и се гонят сред листата ...

Капките в локви се оглеждат,
целуват ги
и се разтварят в тях.
Но щом се появи
мехурче на повърхността, ...

– Няма ли да ме правите баба? Хайде, докато съм млада, да помагам.
Жани ми се усмихва и поклаща отрицателно глава.
– Има време. Много си млада за баба.
От два дни съм им на гости и нещата не ми харесват. Мирише на скандали и предстояща раздяла. Вечерта притискам Кристиан:
– Защо сте скарани? ...

С усещане за щастие.
Докосване тъй нежно,
разцъфналост, призвание,
небесната унесеност...
Безкрайна чистота, ...

Когато ти е тъжно, когато те боли,
един приятел стига, в живота, разбери.
Другите умело на такива се преструват,
за смях и за маса само съществуват.
Но когато на човек светът се преобърне, ...

Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...

нямаше страна
„коптòрия“ - дойдè „нов
ред“ и стòри я

Докосва музиката нежната струна.
Душата се разнежва и мечтите летят.
Слънцето все още сърдито грее.
Вятърът те люлее на пролетна люлка.
Преобръща се твоят свят и се лута. ...

157/ Преди, дори от много малък,
мечтаех книга да издам,
но все си мислех такъв залък,
че сам не мога да изям!
Но ето, че и това сторих, ...

За родната си страна
те кръвта си проляха.
И в петвековна тъмнина
те ярко сияние бяха.
България днес я има - ...

Любов, която те наказва
любов ли е, или е язва?
Не търси тя двамина. Сродни.
Не се зачева. Самородна е.
Не броди в цъфналата ръж. ...

На инат
На инат една жена да обичаш,
не само дрехите да ѝ събличаш.
С поглед по нея да се увличаш.
Ти я обичаш, а дали взаимна е Любовта? ...

Тръгваш си! Сама и мълчалива!
Няма сбогом! Няма и сълзи!
А нощта е толкова красива!
Пролет е! Със хиляди звезди!
Зная, болката не ще престане! ...

Превърни ме във шепот и чуй как любов ти мълвя,
разтопи се в прегръдка, която до болка те иска,
прелети разстоянието, тичай дори по вода,
тихо с мокри очи по мойте очи се разплискай.
Разпилей ме на дъжд, ще напиша със себе си стих, ...

Остави
си кичур от косата,
леката си стъпка във росата.
Остави
за спомен и очите ...

Питаш ме
какво харесвам
в очите ти.
И защо съм
толкова влюбен в тях. ...

Всяка сутрин рано, рано, още преди слънцето да изгрее,
София се събуждаше, сядаше пред прозорчето в стаята си и чакаше изгрева.
Пееше си тихо: „Изгрей ми слънчице и ме стопли”.
Слънцето сигурно харесваше песента на София, защото всеки път малко преди края на песента слънцето се показваше и с лъчите ...

A Crowd of Feelings
My fears
Wonderful worlds tarry.
Thy eyes
Forget and me trap inside. ...

Ако те видя на живо, завинаги ще полудея от любов.
Обичам те, дори и за секунда няма да престана да го мисля.
В момента,в който те забравям, ти ми се усмихваш.
Как мога така да обожавам теб, кажи ми, защо така ми липсваш?
Налагам си какви ли не задръжки, ...