Мислите си в ъгъла наказах,
защото само с теб се занимават,
а те стоят и гледат ме с омраза.
Ох, зная, много трудно ми прощават
подлостта, с която се опитвам ...

Автор: Генка Богданова
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън.
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън. ...

Съблечена душата стене...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана. ...

Подреждам думи във редички
и те съставят всеки стих.
В строените във стъпка срички
аз музиката им открих.
И стих след стих градя куплета, ...

133. В черния цвят се крият отговорите на всички въпроси, които не ни дават покой.
134. Хората се боят от тъмното, понеже в техните очи, то е нещо неизвестно.
135. Ако в тоя свят има нещо светло, то това е тъмнината.
136. Лесно е да повтаряш чужди думи. Трудно е да измислиш свои.
137. Ако успееш да ...

някой ден
смехът ще е истински -
светъл и искрен -
надвил страховете и черните мисли
някой ден ...

Тръгвай си,
не се обръщай ти.
Защо се връщаш?
Недей така, ти си никоя за моята душа!
Отивай си при своя мъж, ...

Икона
За теб дори душата си ще дам
на дявола да я изпрати в Ада!
За тебе всичко скъпо ще продам!
Та ти си толкоз хубава и млада! ...

Премълчаваш нас,
за да запазиш себе си.
Поне един да живее...

34
Обичах толкова момичета, но вече
по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.
Любов не значи само изживяване.
Съдба за двама ни жена ми я нарече. ...

Най-накрая стана
както трябваше.
Чинии не цапахме,
само чаши.
На сутринта ...

Тя бавно пристъпи прага на вратата,
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица? ...

Снощи ме облиташе един комар,
упорито ме напада, стръвно –
замахнах и го зашлевих с шамар
звънливо, бузата ми пламна, кръвно!
Изсули се, нахалника проклет, ...

Отмина празничната еуфория -
със поздрави, целувки и цветя
и вчерашното вече е история –
нещата са по своите места...
Във себе си се вгледа със тревога - ...

Сърцето ми иска да разбере...
какво се случва със всички...
объркващи неща тук и там...
по света, в живота, в човека...
Но знам, че когато му дойде ...

Пътека отъпкана,
път извървян,
а още толкоз далече
от мечтания блян.
Прихлупено слънце. ...

Красота струи от теб,
с часове наред ти се любувам.
Устните, с вкус на мед,
не се насищам да целувам.
Красота – това си ти. ...

12.07.2017 г. Велин

Хамлет
С.Л.
Ад. Тъма и смъртно дихание,
мъст, лудост.
Корона, облята в помия, в кръв. ...

Broken chains and echoing screams,
endless pieces of scattered dreams
haunt the mind of the observer,
who must now become a preserver.
As paradise is smothered in ash, ...

Плачи, народе, примирени,
над своите злини плачи,
над бъдеще опропастено
в обезлесените гори!
Плачи, проклинай, поругавай ...

Какъв ти е проблемът?
Всичко започна сякаш от нищото. Една приятна разходка щеше да ме прати право при доктора. Та вървяхме си ние семейно на гребната база за една приятна разходка. И тя беше приятна, докато моят автомобил не започна да изостава. Татко подвикна:
– Абе, сине, да не ти свърши горивото ...

Живяла в пустинята една камила, в стадо от подбрани екземпляри. Била щастлива, защото усещала, че за водача на кервана не е просто поредната камила от стадото, а някак… по-специална. Винаги, когато имал възможност, той откликвал на камилските ѝ нужди – чешел я между ушите, приглаждал разрошената ѝ к ...

Да съм луда от любов,
за ден си пожелах.
И желанието някой сбъдна.
Кой? — така и не разбрах.
Но как от тебе утре да си тръгна. ...

Завесата е спусната, но пак
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял, ...

Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната.
Губя се пред прага ти.
Милост е твоето ухание
Брегът ме пари с близост, ...

ЛЕТЕН ДЪЖД
Р.Чакърова
Дъждът нахлу в съня ми като есен
и плувна в локви лятното ми време.
Светът замря в геометрично тесен ...

Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...

Между бедрата ми е топло.
Остани.

Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...

... приласках аз и птиците в нищото.
И превърна се месецът в звяр.
Беше блед и озъбил се хищник,
с лик неземен сред хаоса стар...
... изведнъж запламтяха Горещници. ...