Понякога се губя, понякога намирам,
но към себе си вървя, дали?
Силно устремена или от страх примирам
все още търся себе си, уви.
Откривам птица, а под нея – цвят, ...

Бяла, спретната къщурка,*
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...

Как един измислен свят
превръща се в истинския?
Много просто. Винаги е бил.
Просто в огледалата влез.
Измамени от реала. ...

Не питам пак защо, не моля
не спирам никой днес, сега...
като си тръгнал... тръгвай си! И толкова.
Нали така си пожела.
Не питам днес защо и колко ...

Прекрасен юнски ден. Един от онези дни, през които единственото, което искаш и трябва да направиш е да запалиш колата и да хванеш любимия (или най-добрата си приятелка) под ръка и да тръгнеш на пътешествие. Без значение къде отиваш, без значение колко гориво имаш, без значение колко пари имаш.. знач ...

ДЪЖДОВЕН СОНЕТ
Р. Чакърова
Дали е дъждовен и дали е сонет –
нека утре решават критиците.
Няма аз да съм първият разпнат поет, ...

Прошка да искам не успях.
Слепи години горделиви...
С добротата си самотна бях,
днес – устни горчиви...
Прошка да искам не успях. ...

В тишината на размишлението ми
усещам целия си вътрешен свят
заражда се в мен като семенце,
малко и незначително
но и пълно с възможности. ...

Пролетни струни потрепват
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.
Отвътре ме топли усмивка, ...

От днес принадлежа изцяло
на морската магия.
Отдадох и душа, и тяло,
на водната стихия.
…разплисквам се във него ...

Усещаш ли,
болката чужда
във вените – как тече,
засяда ли нещо в гърдите ти,
щом заплаче – дете? ...

Изгубих си думите.
Бяха красиви. И много.
Като наниз от перли
в копнежност и смут.
Пресрещна ги крепост ...

Вятърът на път потегля
и взема мислите със себе си.
Разчиства всичко непотребно
и сключва договор със Времето,
според който е планирана Забрава ...

Потегли ручейче от планината.
Снегът стопи се и във равнината.
Кокичетата вече са на слънце,
а нивите загърлят златно зрънце.
И долетяха щъркелите вече, ...

Забързано крачиш, приятелю мой,
нарамил торбата с проблеми,
понесъл тревоги и грижи безброй,
загърбил мечтите големи.
За малко поспри се и поглед вдигни ...

Привлечен бях от твоята усмивка,
добре прикрита с лицемерие и суета,
раздаваше на всички ни любов като пчеличка,
а просто си избивала комплекс от самота.
Доверие ти дадох, голямо като Космоса, ...

Бих страдала, ако ги няма
твоите ръце,
бих страдала, ако е студено
твоето сърце!
За мъката в очите – ...

Той има страхотно съзъбие,
пише с лявата ръка,
пуши си цигарата наполовина,
далтонист е,
не вижда други цветове освен мен, ...

Усмивката.
Тя няма да изчезне.
Докосната е с любовта.
С твоята любов, приятелко.
Не си до мен сега. ...

По минни полета се движи света,
пробягва набързо с уплашени крачки,
отгоре му стъпва желязна пета,
в поход брутално тя гази и мачка!
Мините са барутни цветя, ...

– Следващият да влиза!
– Добър ден, докторе. Я, какъв хубав кабинет имате...
– „Имаш“.
– Моля?
– „Имаш“. По-добре е да си говорим на „ти“. Това създава тясна връзка между пациент и терапевт. И в прав текст, ясно ли е, никакви задръжки, никакви усуквания, никакви евфемизми, все едно сме приятели или ...

Изстрадал своя личен ад -
сизифовски катерил склона,
сочен с пръст, на челото с печат,
някой жертва е на слух зловонен.
Живот без грях - а има ли такъв, ...

Помниш ли как се къпех в очите ти.
Като есенни листа се отронват годините.
Само вятърът от време на време
ми нашепва името ти.
Потъваме в забрава. ...

Небето гледа, гледа,
надолу към Земята.
Дълбоко се замисли
Все за мене пишат хората.
За моѝте облаци и вятър, ...

Играем с теб най-древната игра,
а тя, измамницата, с две лица е...
Понякога дарява ни с крила,
друг път, така боли, та се не трае.
Понякога е топла, като сън, ...

125/О, трябват ми четирсет дена,
домати свои да бера
и да въртя край тях остена,
от всяко „зло” да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...

Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите ...

Достатъчно се правих мъдър
и нито миг не спестих;
раздавах себе си, превръщах
сълзите на дъжда в стих.
Заплитах слънчевите плитки ...

Ръцете ти... aх, ръцете ти!
Само те са ми пред очите,
когато сме само двамата...
Следя как допушваш цигарата,
как със силните си пръсти ...

И нека с теб докрай да се изстрадаме.
Кошмар пореден нощем да те буди.
Нали от болестите заздравявяме
и после сме по-мъдри. Чудо е,
но няма да залезеш никога. ...

Детство
Катерих джанки във съседен двор
когато бях дете невръстно.
От наш'те сливи не знам защо
по-рядко плодове откъсвах. ...

Вълшебна нощ! Прекрасна самодива
дойде при мен и ме дари с любов!
В ръцете ми снагата си извива!
Аз тази нощ на всичко съм готов.
Готов съм като вятър да препускам ...

Вдъхновението ме намери
Но не си го представяйте като топъл слънчев лъч.
Не е. А и не желая. Харесвам го така
Намери ме някъде там измежду плътната мъгла
в студен ноемврийски ден. ...

Как може, да е толкова красива?
В погледа й - цялото небе!
Светът в усмивката й се побира...
Напомня ми на бягащи коне...
Не е златна, нито скъпоценна. ...

Мъж не е този от снощи,
Мъж не е онзи от бара..
Мъж не е и баткото мощен..
Мъж не е този, дето не признава светофара!
* ...

"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...

Едно от най-личните ми откровения!
Вокалът не е обработен и доста недодялан, но сякаш текстът и самото усещане на песента успяват някакси да компенсират този недостатък.
Приятно слушане и надявам се песента да ви докосне истински!

Музика и изпълнение Васил Мостров
Текст Димитър Стефанов
Приятно слушане!