Как се пише текст лиричен? –
е въпросът реторичен.
Ако пишеш с "Ох!" и "Ах!",
леко предизвикваш смях!
Може да започнеш с "Мамата..." – ...

Над сгушено селце във планината,
облаци навъсиха челата, в спор....
зашушукаха си, вятърът с гората
и замлъкна веселият птичи хор.
Затаи дъхът си, цялата Природа - ...

Пушеше цигара след цигара,
втренчена във точица една,
сенките на спомени съзряла
в пламъка догарящ на свещта.
Беше уморена от лъжите, ...

С финес и лекота на майстор-бижутер
стиха превръщаше в изящни гранки*,
да бе златар, би станал той милионер!
Вълшебство, не побиращо се в рамки!...
Препускаше сърцето - бързо, изведнъж, ...

Ти си моята звезда в нощта,
пътя осветяваш ми във мрака,
бъркам те понякога със друга светлина,
но бързо те намирам пак по топлината.
Ти си моята звезда на небосклона, ...

В родния край всичко най-най
беше... и е...
Най-красива
беше планината
и най-сини ...

Решавам, че ще се самоубия във неделя.
Но не съм решила още как:
дали да си прережа някоя вена
или да се отровя с хап.
Или пък може би да се удавя, ...

Автор: Генка Богданова
От виното и „любовта” пияна,
една мадама палава, засмяна,
върху пилона кършеше бедра…
Не зная Дяволът ли ни събра, ...

Преди да знаеш,
как пия кафето си
знаеше, че обичам
да кусам Нутела
с лъжица, ...

Изстрадала душа
още кара увехналото сърце
да тупка.
Някаква гумена надежда
го поддържа живо... ...

Бяла кобила пасе във полето.
Кротко с опашката пъди мухи.
Нежно и хубаво свети небето.
Къщи навеждат стари стрехи.
Блъска животът лудия тъпан – ...

Той е лош. Много е лош!
И обича да хапе.
Лае от сутрин до среднощ
всички, които обича и мрази.
Той е сам. До полуда! ...

ЧАСТ ТРЕТА
Влизам у дома. Тихо е, предполагам, че Катя се е погрижила за това. В голямата стая някой се е потрудил, почистил. Ухае на свежест, приятен въздух. Врата се отвори. Тази зад която се намира спалнята на младото семейство. Снаха ми току- що е излязла от банята. Червения халат стига до глезе ...

Душата ми си носи кръста
и пулса в отмаляващите длани.
Отивам там, отгдето друг се връща
и моля се, да срещна самарянин.
От тия, с ленените ризи бели, ...

Бях в осмия месец, тежах колкото кит и краката ми бяха отекли като корабни диреци, а имах среща в една кантора. На паркинга нямаше места, а идеята да вървя пеша повече от няколко метра ме ужасяваше, затова най-нахално си паркирах неправилно с мисълта, че никой няма да посмее да вдигне скъпа кола. Ко ...

Приятели, ще ви разкажа,
какво се случи с мене вчера.
Едва от работа се бях прибрал
и чувам - на пожар звъни звънецът.
Отворих бързичко вратата, ...

Щом застанах пред теб,
бързо хванах ръката ти,
а сърцето заби учестено!
Не танцувах със теб,
а танцувах с душата ти – ...

Аз цялата съм обич. И отричане.
Отрекла съм си детското мечтание.
Отрекла съм си всичко истинско,
и съм поела аз по път без вярване.
Където криволичат ми мечтите, ...

Светлина,
към радостта вървя
със разтворени ръце.
Любов,
отвори и сърцето ми, ...

Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато се чудихме какво да правим.
Днес моята любов умря. ...

I've been reading books of old
The legends and the myths
Achilles and his gold
Hercules and his gifts
Spiderman's control ...

По Д. Дамянов
Когато си на дъното на ада
и целият посърнал си от скомина,
цеди, превръщай в цветна лимонада
отровата от гнилите лимони. ...

любов е - всички
люде по Земята да
бъдат щастливи
щастие е - по
Земята всички люде ...

Как тъжна днес е китарата,
щом струна, няма кой да допре.
А толкова радост е давала.
Ти бе нейно сърце.
Как тъжна днес е китарата. ...

От миналото взимам само пламъка
на огньовете, горели ми душата.
А пепелта я разпилявам благодарна-
не ми е нужна в пътя ми нататък.
От миналото взимам само аромата ...

Тя спи, потънала в нежно блаженство,
потънла в неговата силна прегръдка.
И той мисли си, че няма по-голям
късметлия от него. Той стария воин,
той стария наивник, откри я и никога ...

След теб
адът ще е лесен.

Искам някой да ми отговори
на този абсурден въпрос
или в стих с мен да поспори,
ако е умен, а аз бил съм прост.
Защо човек се ражда-умира ...

Въздухът ми спира!
Поемам с полуотворена уста може би последна глътка въздух
и ....
Отпивам от устните ти.
Дълго чакан миг! ...

Нейде, в страна, чието име ние не знаем, някога живееше един беден старец, който се препитаваше като рибар. Морето понякога беше жестоко към него. Доста често се случваше той да се върне в порутената си дървена колибка с празни ръце. Гладът и мизерията винаги бяха негови най-верни спътници. За своя ...

Като особен вид агресия –
слушам
ритъма, като препускане.
Отдаване на вятъра предвкусвам.
Като особен вид амнезия – ...