Сънят ми пак затворен е в на мислите чертога,
щастието ми малко съм прибавил към залога,
няма как гаранция да ми даде живота,
за нервите си взимаме изтъркана банкнота.
Над чашите с вино си разкриваме душата, ...

Работех на летището и от доста време харесвах един колега ..., той беше шофьор на автобусите, които караха пътниците от терминала до самолетите... Имах семейство, но се забърках в това някак ненадейно.
Един ден го видях и си казах:
- Какво пък толкова, ще го поканя на кафе, ако приеме, ще излезем, щ ...

Ще бъде вероятно пълнолуДие...
Душите ни най-сетне ще се срещнат!
Към туй стремим се двамата, безумните...
Две пеперуди - в пламъка на свещите!
И вероятно трудно ще повярваме, ...

Ръката – ръка на старик,
притиснал челò набраздено,
сподавил мъчителен вик,
стърже с перо настървено.
Сенки по листите тичат, ...

Той се събуди от пронизващия звук на алармата. 6:45. Всяка сутрин с точност до секунда звукът на ехтящи камбани, макар и да беше дигитално компресиран, го откъсваше от единственото му бягство – съня. Обиколи с поглед стаята, но както винаги, нямаше нищо ново – бели стени, бял под, бял таван и прониз ...

Един прозорец, а зад него – светът,
а аз гледам през него как вали снегът.
Как децата щастливо играят,
а тези като мен какво изпускат не знаят!
Ех, искам да се върна в тези детски години, ...

Отлитат птиците на юг
и гледам ги в захлас в небето.
Сълзи се стичат. Плача тук,
защото ме боли сърцето.
Държах го цялото във шепи, ...

Разкрий ме...
Плъзни погледа си,
нощ без луна,
по гърба ми.
Целуни очите ми ...

ЛЮБОВ, омраза
ли ТЕ наранѝ - та на
тъга си сѝта?...
ЛЮБОВ, омраза
ли ТЕ наскърбѝ - та си ...

Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...

Мъчително отхвърлих любовта
и доброволно се отрекох от живота.
Така и не можах да продължа
борбата тъй безжалостно жестока.
А времето… безмилостно бе то, ...

По-тихо! Стъпваш като кон!
Събуй се по чорапи! Влизай!
Я! Тази от съседния балкон!
Внимавай да не те киризи!
Не бутай масата! Това е стол! ...

Онази сутрин
страниците на тази книга...
дълбочината
на всичко вън и вътре в теб...
обсебено ме ...

Защо плаче човек и се смее?
Защо носи във джоба си маски?
Защо друг някой не полудее?
Защо пеляшките нямат каляски?
Защо изобщо да будиш се утре? ...

Дочух един вълшебен глас,
идващ с вятъра далечен.
Дали говореше за нас,
или за другите човеци?
Онези, влюбените вече, ...

КАК ИЗЧЕЗНАХА БЕЛИТЕ ВЪЛЦИ
Р. Чакърова
До вчера кънтеше смехът ти
в качулки на облаци сприхави,
а белите вълци по пътя ...

Оставих старата си муза.
Дойде ми в повече.
Вече имам нова.

Everyday I'm wondering how
to show you how much I care.
Everyday I search for a way
how to keep you safe.
Because you don't see ...

Невестулка
Аз опасна съм хитруша
и кокошките ви душа.
На нощта съм булка.
Аз съм...? Невестулка ...

Глава 9
30.06.145 г.
„Наблюдавах я. Наблюдавах Дея Стъкфорт. Тя бе седнала на поляна със своите дружки. Смееха се, закачаха се и играеха. Но не беше на себе си. Дея не беше злата вещица, която всички описваха. Тя бе обикновено момиче – усмихнато, весело, срамежливо. Дойде младеж на около двадесет и ...

Ти молеше душата си за друг,
в който в миг до болка да се влюбиш.
Но аз дойдох във мрачния ти студ –
в тебе огън нежен да събудя.
И тъй гориш в сърцето ми от свят, ...

Студен азотно-ментов чай
и ситно влакнест стар тютюн,
акомпанират в дълъг, на средна
възраст коридор,
с любим кънтеж, а не просто с шум. ...

В късен час – в сумрака,
когато всички спят,
ще полетя нагоре към звездите,
за да взема звезден прах.
Ще го пръсна по земята, ще създам ...

Безглаголна любов
Нощи. Като ден.
Снежно. Бяло утро.
Аз и Той. До мен.
Повик: Добро утро. ...

КРИЗА
Светът ни се смали до... огледало.

Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
– Как разбра за мен?
Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
– Един мой приятел ми каза.
– Кой? ...

Като лист, отписан от живота,
ще вляза във земята някой ден,
и тя ще ме приеме със охота;
цветя уханни ще цъфтят над мен.
Дано да имам дотогава време: ...

Приисква ми се да съм капки дъжд,
понесени от вятъра към теб –
към чакащия в тишината мъж,
от чието само име да треперя.
Да попия в дрехите, в косите, ...

Съзнанието ѝ бавно изплува от дълбините на мрака. Първото, което усети, беше ужасното главоболие, а после дойде и една не особено приятна, но доста позната миризма. Все още не можеше да определи на какво, но беше странно позната. Дочу неразбираемо, монотонно бърборене. Бавно отвори очи. Мъгла и силу ...

Жена, която жули само вредни храни и напитки, спокойно може да бъде наречена Жули Е-та.
Автотенекеджията толкова се дразнеше от номерата на жена си, че когато веднъж се ядоса, пренаби и тях.
Когато пиеш греяно вино у дома, това си е чиста проба топлофиРкация.
Рибар на курс по медитация:
- сОмммм, сО ...

Попитай себе си за нас.
Какъв си ти, каква съм аз.
Попитай звездите гледат ли ме от високо,
когато чувството за теб ме буди във нощта.
Жадувам да се взра в две очи, отразяващи цветовете на света. ...

Божествена музика,
нежна като влюбеност,
най-фино докосване
до чувствителни струни…
Божествена музика, ...

Тайна в полунощ...
На края на деня,
в началото на новия
след всяко едно
разочарование... ...

Не слушам никого
не се замислувам залудно
не сум центар на светот
не сум пеперутка во замрзнат град
не сум меч фрлен во пустина ...

Иглички бяла светлина...
от които ми очите ослепяват.
И ветрец като милувка от жена,
задъхано издишана в отмала.
Какъв е този странен миг, ...

Аз не броях години и наздравици
Не бях щастлива винаги с това
Срещах хора само с раници
Разменяхме най-искрени слова
Пътувах дълго през живота ...