Колко си глупава!
Колко си хубава!
Христо Фотев
Колко си проста!
Господи, ...

Ще вали навярно дъжд,
той ( Бог) знае - аз обичам дъжда.
Ще е мрачно, улиците – празни,
той знае, аз обичам стражари да останат " Лудите като мен",
влюбени в... падащата вода. ...

126/И след като добре закуся,
започвам истинския ден...
На Музата вкуса щом вкуся,
самия аз съм възроден!
Изпращам стихове с лаптопа, ...

Чуваш ли гласът на тишината?
Шепотът ѝ сбира минало и бъдеще в твоята вяра.
Само звукът на щурците и жуженето на пчелите
те водят към реалността.
Докосваш нежността на живота и природата, ...

ПРОЛЕТ
Топлякът раздра и съблече
планинската бяла одежда.
Запрати със шум, надалече
потоци от светла надежда. ...

На Индже
Не, защото аз го искам
Знам, трудно е да осъзнаваш,
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък ...

С голотата на мислите,
през Голгота на маските,
ще се открием ли чисти
или ще се обесим на кръстове.
Ще разтворим ли храмът ...

Ето тук – посочи тя.
Заседнала е буца в гърдите ми...
Въздухът не стига,
а сърцето ми все по-силно започва да тупти...
Клетото. ...

Като пещерни хора с озъбени зъби
в кухина от познатата студенина...
Усещаш ли? Нежното става на пепел,
душите са истина щом се усетят...

За днес казаха, че щяло да вали,
а денят започна прекрасно -
през прозореца видях щъркели
и лястовици, в небето ясно.
На терасата изпих си кафето, ...

Не съм избягал
Не съм избягал. Аз останах тук.
В трудности и грижи, живея напук.
Боря се, на себе си не изневерявам,
когато сгреша се извинявам. ...

На родната политсергия –
пак шум, гълчава, олелия...
Отвред долита меден глас:
„Ела при наас! При наас! При наас!“
„Саниранияя, магистралии!“ – ...

КУКЛИЧКИ
Дорчето играе си с куклички,
тъй като красиви са е фукличка,
само тя оправя светли буклички,
розови, червени, черни буклички. ...

Лек път приятелю,
желая го от все сърце.
И нека щастието те съпровожда
и да си с усмихнато лице.
А обичта да бъде толкоз много, ...

Обичта ми, към теб ме съживява,
една вяра, в живота построява.
Душата ми е остров сред море,
бряг, моето сърце зове.
Обичта ми е незаменима, ...

Когато си тръгна, нека бъда във бяло,
oчите отворени нека спират дъха,
с орхидеи покрийте мъртвото тяло,
а после нека горя!
В пламъка вижте мойта душа, ...

Върна се! На прага ти стоиш
крехка , беззащитна, уязвима.
Свела поглед чакаш и мълчиш.
Влизай! Няма грешка непростима!
Колко пъти тръгваше си ти? ...

Очите ми изгарят от любов,
която от душата ми извира,
тъй видимо превърнала се в зов,
че сякаш бе изпълнила всемира.
Защото срещнах те във тоз` живот, ...

Безброй светулки светят
в сънната тъма,
на черен фон враждебен
между тях – сама,
блести засмяна сякаш ...

Нека изключим телефона и убием времето,
нека да не даваме да лае и кучето.
Нека чуем звука на тишината
и посрещнем на мъртвия душата.
Нека издраска самолет в небесата, ...

Известно зная е на всеки –
Животът е театър:
един е роб,
а друг пък – император,
ей тоз – мъдрец, ...

/ На моя баща, който днес има рожден ден! /

Пропуснал
Не носи личната си карта дядо
и пенсията как сега да вземе?
Служителка, отракана и млада,
решение намира на проблема: ...

Огледален свят
Ако има свят, различен от този...
Онзи, за който всеки мечтае.
Спокоен, изумруден, с душа.
Ако има го този свят различен, ...

(приказка за едно приятелство)
Живели там в една гора
дръвченце малко, казвало се Дъбчо
и охлюв с чудно име Жóжо.
Приятели големи те били, ...

Българският парламент е дрон,
възседнал разбеснял се кон,
прелита, поразява,
но не противника, а собствената си
държава! ...

Всеки ден ми е надежда.
Всеки ден ми е борба.
Гледаме се изпод вежди
с многоликата Съдба.
Тя ме глозга тихо-тихо. ...

Виждали ли сте нейде такива очи?!
Гледаш, на пръв поглед, обикновени дори.
Погледна ли в тях - духът ми лети,
сърцето от ритъм излиза, въпреки че за любов крещи!

Понякога се губя, понякога намирам,
но към себе си вървя, дали?
Силно устремена или от страх примирам
все още търся себе си, уви.
Откривам птица, а под нея – цвят, ...

Бяла, спретната къщурка,*
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...

Как един измислен свят
превръща се в истинския?
Много просто. Винаги е бил.
Просто в огледалата влез.
Измамени от реала. ...

Не питам пак защо, не моля
не спирам никой днес, сега...
като си тръгнал... тръгвай си! И толкова.
Нали така си пожела.
Не питам днес защо и колко ...

Прекрасен юнски ден. Един от онези дни, през които единственото, което искаш и трябва да направиш е да запалиш колата и да хванеш любимия (или най-добрата си приятелка) под ръка и да тръгнеш на пътешествие. Без значение къде отиваш, без значение колко гориво имаш, без значение колко пари имаш.. знач ...

ДЪЖДОВЕН СОНЕТ
Р. Чакърова
Дали е дъждовен и дали е сонет –
нека утре решават критиците.
Няма аз да съм първият разпнат поет, ...

Прошка да искам не успях.
Слепи години горделиви...
С добротата си самотна бях,
днес – устни горчиви...
Прошка да искам не успях. ...

В тишината на размишлението ми
усещам целия си вътрешен свят
заражда се в мен като семенце,
малко и незначително
но и пълно с възможности. ...

Пролетни струни потрепват
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.
Отвътре ме топли усмивка, ...