СИРОТНИ ДУШИЦИ
Те поглеждат към мен със очите си искрено тъжни
и протягат със плаха надежда безсилни ръце.
Не разпалват ли, Боже, малко съчувствие всъщност,
тези тлеещи въглени върху нежното детско лице?! ...

Те нареков див ветар
и те пуштив да си играш
со моето перче
те нареков шумска јагода
и сакав да го вкусам ...

Мъка голяма в сърцето застива,
Когато от този свят някой си отива.
Когато сърце човешко престава да бие,
Когато жално селската камбана забие.
В този момент всеки глава неволно свежда, ...

Признавам си, че съм свят. Толкова съм свят, че светът ме отбягва. От мен струи блясък, чистота и добри помисли. Умирам за ближния и не очаквам на него да му пука. Поемам всякакви вини, мои, чужди, всякакви. Хоп, мои ли казах?
Аз нямам вини. Аз съм едно свято място, което става само за поклонение и ...

Две семейства,
две дъщери разменени-
като дребни монети
и много сърца наранени.
Грях без лихва. ...

46/ Каква бе моята задача!?
Не беше само да съм там!
И със отбора да се влача,
да спя с отбора и да ям!
Бях пръв помощник на треньора ...

Гърбът ми... е онази частица от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не.
Щом видиш го, ще е като проглеждане. ...

Има мигове, когато ми се случва
да е попарена душата ми жилава
със компреси от ледена коприва.
Самоотлъчена, спомням си тогава,
че Бог на никого нищо не отказва. ...

Снегът затрупа всички мои спомени,
мечти за минали и бъдещи любови,
а мислите ми сякаш са били отровени –
изпълнени единствено с тревоги.
Снегът изчисти всичко тук забравено, ...

Не ме поставяйте във рамки, много моля,
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.
Не виждате ли? Хлопа ми дъската! ...

На ъгъла на красив ресторант
Чакаха ме две блеснали очи.
Прегърнаха ме горещи ръце.
Пламнаха две длани едва докоснати.
Лети вятъра и гони пожълтелите листа. ...

Ако ме беше страх
от мъглите мистични,
ако не търсех в тях
ъгли́ симетрични,
ако не пиех грях ...

Ти ме научи на вярност, борба, грижа и любов.
Ти ме научи, че в живота за всичко трябва да бъдеш готов.
Родна майка знам не си ми,
но се радвам аз, че нося твойто име.
Научи ме на всичко, благодаря ти за това. ...

Послания
Да говориш,
но кой ли чува?
Послания, останали без почва,
нито имащи си бряг. ...

Старица кожуха си изтуппа,
с пухкави парцали двора затрупа
комини нагизди с калпачета бели
изпреде баба от снежинки къдели.
Дебел килим зимата постели, ...

КЛОШАРКА
Тя вече е старица бедна
и често рови в кофите за смет.
Не един с погнуса я погледне,
и благославя своя си късмет, ...

Е, как, кажете ми, да пиша?
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.
Ще ме погледне тъй, накриво, ...

Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...

слова съчинявах
и времето потъна,
думите нанизах,
но душата отмира;
капчица любов ...

Пред всяка дума
се трепери, за да се
СТИХЪТ намери...
на всяка дума
уповава(т) се и в (с)ТИ(х) ...

Дъждът вали си тихичко сега
и разказва с мъничко тъга,
за любовта между двама
и за болката им най-голяма!
Падат две парещи сълзи ...

На кръстопът
между ума и сърцето
За стотен път
със сълзи на лицето.
Аз се връщам ...

Лабиринтът
Всички ние като едно цяло сме общество. Общество от „всевиждащи”, уж чуващи и най-вече (не)разбиращи хора. Но духа на обществото е важно, нали? Какъв дух бе, всички подражават и то на какво? Замисли се, Ти на какво подражаваш? Правиш се, че си щастлив, вечно усмихнат и за какво…и до там щ ...

Остър таралеж съм
кон сърцето язди.
Мечи сън изцеждам,
кучешки те пазя.
Лебедово бяло, ...

https://www.youtube.com/watch?v=Vgvwx1h-CRs
Събудих се . Зима. Бе хладно
видях се в река - променена
сред пяната бях Ариадна ,
сега ... сякаш преобразена . ...

Силата ни дадена да бъдем хора...
Силата ни дадена от Бог.
Всичко свързано със него,
дава на живота нов живот.
Вярвам във живота и човека... ...

Отварям очи. Наоколо е пълен мрак. Обикалям, но няма нищо. Стоя в нищото. И е студено. А аз съм без дрехи. Дори не мисля, че е пустош, защото това предполага да е имало нещо преди. А тук изглежда никога не е имало нещо. Пълна тишина. Пълен мрак. Отсъствие на всякаква форма на живот и съществувание.
...

Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.
В уморените ти длани пак притихвам, ...

Ще избягам ли?
Бягайки от теб се спъвам във трънаци,
плът пробиват те до кръв,
след което следват храсталаци
опитвайки се също да ме спрат. ...

„Няма пари за Йордановден” – първите думи, които чух, когато се прибрах. Замислих се. Как може да няма пари за един толкова ценен за България и за българите празник? Общината нямала пари. Моля? Общината имаше пари да организира Тодоровден, където изкараха огромните тонколони, събраха циганите с пощу ...

Някой го прави...
"Никой не трябва да върви сам през живот" - Никълс Спаркс/ за да е себе си и да живее собствения си живот...
( На най - добрия човек когото познавам )
Някой почиства затвора на мъчението,
да не остане ни кръв, ни чернина в душата, ...

В самотата жадувам дъха ти,
уморено очите се взират
и преглъщам отново страха ти,
а сълзите напират... не спират.
Пак ми липсваш и пак те очаквам – ...

Докато мечтите са от злато,
единствено топлина вдъхват,
но съдбата е плътен изолатор
и животът от студ настръхва.
Мечти, ограбили правилата ...

Имам само десeт прсти
и едно писмо, што отстојува
во фијоката на мојот живот,
затоа што немам црвена љубов во розов свет
ниту зелена надеж во сивото секојдневие, ...

Не знам, Любов, какъв ще е сюжета.
Чертая по дланта си ден по ден.
Не слушам ни съвети, ни клишета.
На мен ми стига просто да си с мен.
Имунизирах се срещу тъги. ...